Д-р Стойчо Кацаров: Психично болните не са заплаха за никого

<strong>Близки и здравни специалисти имат силни негативни нагласи към психично болни пациенти. Социалната стигма е основната причина у нас да няма регистър на хората с психични разстройства. Около това мнение се обединиха <span style="color: rgb(153, 51, 0);">проф. Вихра Миланова и д-р Стойчо Кацаров</span>.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/15-Д-р Стойчо Кацаров.jpg" width="270" height="225" hspace="8" align="left" alt="" />Двамата са категорични, че в обществото не се прилагат мерки за приемането на хората с подобни заболявания, което още повече задълбочава проблема. По думите на проф. Миланова именно социалната интеграция е ключова за подобрението на пациенти с психични разстройства. Особено често явление обаче е за това да не се говори, което създава грешна представа, че това са хора, непригодни за нормален живот и работа.</strong><br /> <br /> &ldquo;Психичното разстройство не те прави потенциален престъпник или непълноценен гражданин. Напротив, време е обществото да започне да гледа на диагностицираните с психично заболяване както на хората с язва на стомаха или с високо кръвно.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/15-Хората с психични разстройства не са заплаха 1.jpg" width="270" height="484" align="right" alt="" />Въпреки доказателствата на съвременната наука, че психично болните хора в огромен процент от случаите не са заплаха за никого, съществуват трайни обществени нагласи към пациентите с психични разстройства като към хора с недъг, които ако не опасни за здравите, най-малкото създават рискове&rdquo;, каза председателят на Центъра за защита правата в здравеопзването д-р Стойчо Кацаров.<br /> <br /> &ldquo;Създаването на мрежа от заведения с медицински и социален облик, но не болнични, е необходимост, за да се осъществява подкрепа за пациентите, които живеят с психични заболявания. Това са дневни центрове или друг тип защитени жилища, в които тези хора могат да пребивават денонощно и в тези служби те биха могли продължително време да се учат да живеят независимо&rdquo;, сподели д-р Кацаров.<br /> <hr /> <h1><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Проф. Вихра Миланова: Близките им се срамуват от тях</strong></span></h1> <h2>Третират ги като непълноценна личност и ги обвиняват за семейните си проблеми</h2> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/15-Проф_ Вихра Миланова.jpg" width="250" height="216" hspace="7" align="left" alt="" />&ldquo;Никой със сигурност не може да каже точния брой на болните с психични заболявания у нас, тъй като регистър за тях няма. Има различни причини за възникването на заболявания на психиката - някои от тях са генетични, други са редови. Има фактори, които отключват болестта, други - които я поддържат, и трети - които точно в този момент въздействат върху съзнанието. За болните с такива проблеми е добре да бъдат лекувани медикаментозно, с психологични и социални методи. Комплексното лечение е най-подходящо&rdquo;, убедена е проф. Вихра Миланова, ректор на Медицински университет - София.<br /> <br /> Началникът на психиатричната клиника към Александровска болница призна, че все още съществува маргинализирането на психично болните хора от страна на обществото ни. &ldquo;Те имат нужда от друго отношение и подкрепа. Все още има много силна и непреодолима стигматизация, че тези хора са друго качество и не се приемат от обществото&rdquo;, коментира проф. Миланова.<br /> <br /> &ldquo;Тези негативни нагласи са споделяни както от хората с психиатрични диагнози, така и от техните родственици и медици, които полагат грижи за тях. Това показва изследването за нагласите на хората с психична болест, родственици и психиатрични специалисти, проведено в болница &ldquo;Александровска&rdquo; от екипа на проф. Вихра Миланова. Изследването обхваща 339 пациенти, 52 родственици и 57 медицински специалисти. Най-изразените негативни нагласи са били при пациенти, които живеят самотно, страдат от личностно разстройство или шизофрения. &ldquo;Близките на болните също изпитват чувство за срам, третират пациента като непълноценна личност и го обвиняват за семейните си проблеми, самите те имат по-ниска самооценка и се самоизолират от обществото&rdquo;, каза проф. Миланова.<br /> <br /> По-силно негативните нагласи сред родствениците са изразени при най-възрастното поколение - бащи и майки, след това при братята, сестрите, съпруг или съпруга и най-слабо при най-младото поколение. При медиците също има силни негативни нагласи към пациентите с психиатрично заболяване, които се засилват с увеличаване на времето, което специалистите прекарват с тях. Най-силно изразени са негативните нагласи при медицинските сестри, показва проучването. &ldquo;Нашето наблюдение обаче показва, че медицинският персонал разгръща агресия към пациентите навсякъде, не само в психиатрията&rdquo;, допълни проф. Миланова.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201607/15-Близките на психично болните се срамуват.jpg" width="520" height="347" alt="" /><br /> <hr /> <blockquote> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Тревожна статистика</strong></span></h2> <div>&ldquo;Официалната статистика изнася стряскащи данни за броя на психично болните у нас. Всяко второ дете от 6 до 12 години е в риск от психично разстройство. За около 20% от населението може да се каже, че има някакъв проблем, т.е. хората с психични разстройства са над 1 млн. Поне една пета от хората в България са застрашени от психични разстройства. Към тях спадат тревожността, депресията и зависимостите. Това обаче е процентът на хората, подложили се на лечение. Остава неизвестен броят на засегнатите, които се страхуват да потърсят медицинска помощ. Близките също се страхуват да признаят за болестите на роднините си. Автостигмата е много силна. Една голяма част от тях, ако получат диагноза, не смеят да потърсят второ мнение от лекар, за да я потвърди или отхвърли и са готови с години да взимат медикаменти&rdquo;, обясни проф. Миланова.</div> </blockquote><hr /> <br /> <em><strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong></em><br /> <br />