Евродепутати от БСП обещаха да помогнат да изготвим добър закон за възрастните, твърди социалистът
Проф. Владимир Топенчаров е член на Изпълнителното бюро и лидер на ветераните в БСП. Роден е на 15 юли 1933 г. в София. Завършил е специалност &bdquo;Машинно инженерство&ldquo; в Техническия университет и специалност &bdquo;Математика&ldquo; в Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски&ldquo;. Специализирал е в института &quot;А. Поанкаре&quot;, Париж. Доктор на техническите науки и доктор на математическите науки. Изнасял е лекционни цикли в Алжир, Франция, Югославия, Германия, Мароко, Китай и Русия. <br /> <br /> <em>Публикувал статии в областта на кинематиката, общата механика, теория на категориите, проблеми на образованието. Син е на известния български журналист и историк акад. Владимир Топенчаров. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>Проф. Топенчаров, как се развиват нещата при вас? Бяхте преизбран за лидер на ветераните в БСП, това зарадва ли ви?</strong><br /> - Разбира се, защото, както казва моят съсед, бившият министър на културата Георги Йорданов, лесно е да те изберат, трудно е да те преизберат. А колкото лично до мен, ето, старея, но малко по малко, с весело настроение. Защото, колкото и да е тъжна държавата ни като цяло, човек ако на това се подчини и се огъне, от или под мъките на цялата държава, остава му само да седне и да чака последния си час. А аз не се каня да умирам. По мнението на лекарите. За съжаление, през изтеклата година контактувах с много медици и се убедих, че те, колкото и да са &ldquo;лоши&rdquo;, са добри, способни хора. Особено някои от по-младото поколение, не бих искал да споменавам имена, за да не ги &ldquo;изядат&rdquo;, завистта в съсловието е много голяма. Лекуваха ме и тяхното мнение като цяло е, че аз съм от дълговечните, че ми предстои да живея още много. Разбира се, че е божа работа. И не бива да се разчита на това.<br /> <br /> <strong>И по тази причина ли практикувате фитнес?</strong><br /> - А-а, изтекла е информация! Но всъщност нищо чудно. И така за целта съм си купил бегова пътека, за съжаление, мързелът, който е присъщ на човека и на мене също, не ми позволява да я използвам пълноценно. И все пак при нормални условия, което означава да нямам някакви съпътстващи болежки в момента, се движа средно по пътеката по 2-3, че и 4 км/час с прилична скорост, е, не е като на българския войник, нали, но помага. Искам да кажа, че си имам норматив. Не ми е трудно. Но, разбира се, за дълговечност трябва да се поддържа най-вече мозъкът в добро състояние, затова се занимавам с още две неща. Едното е, че пиша цялостни спомени за живота си, върви бавно, започнал съм от ранното си детство. Не са специално за политиката, но целият ми живот така е станало, че е бил забъркан с политика. Второто направление, пак за развиване на мозъка, е моето участие в партийната работа. Аз съм председател вече втори мандат на движението на ветераните в БСП. Това движение се оказа нужно. Когато го създадохме, мисля, че на 42-рия конгрес на партията, даже се обадиха хора, ама защо ни е, та нали всички сме ветерани. А това движение свърши работа в няколко направления &ndash; първо, даде възможност за изява на тези другари, които започнаха да излизат от партийните ръководства, и по този начин облекчи навлизането на млади хора, заедно с това много хора се бяха отчаяли, разочаровали от левицата, сега обаче се връщат. Не с надежда за влизане отново в активна политическа управленска работа, но в това, да дадат нещо от своя опит. Самият факт, че установихме свои ръководства в 200 общини, че създадохме навсякъде областни ръководства, че те са активни, е голяма стъпка напред.<br /> <br /> <strong>Вярно ли е, че вашите сбирки са най-вече в кафенетата?</strong><br /> - Да. И защо не. Това е класика. Така впрочем е започнало и социалистическото движение навремето у нас. И ние сега постепенно се връщаме към класическата форма &ndash; в българските кафенета сядат двама-трима души на маса, поръчват си чай от билка или нещо от вкисната билка, искам да кажа алкохол например, и започват да бистрят политиката. Раждат се много идеи.<br /> <br /> <strong>Според вас как живеят ветераните у нас?</strong><br /> - О, много тежко. Затова сега искаме да подготвим закон за възрастните хора. Такива закони има в Европа. Нашите евродепутати обещаха да осигурят необходимата документация, създали сме работна група с желанието не просто да направим реверанс на ветераните, на възрастните хора, на пенсионерите. А защото е важно, първо, да се знае как трябва да се развива у нас пенсионното дело и обвързването му с общото икономическо състояние на страната, второ &ndash; каква е спецификата на медицинското обслужване на възрастните, трето &ndash; по какъв начин да се запазят хората, по тяхно желание, в трудовия оборот, как да останат на трудовия пазар. <br /> <br /> <strong>Но това кога ли ще стане, ще дочакат ли ветераните?</strong><br /> - Ех, едни си отиват, но други идват. Ветерани винаги ще има. Това е моята теза, вярна е, макар че разсмива някои от ИБ. <br /> <br /> <strong>Казвали сте неведнъж, че политиката е страшна дрога и който се е захванал с нея, трудно се отказва. Всъщност вашата дрога каква е точно?</strong><br /> - Аз искам да работя. Да се занимавам с това, което ми е интересно. И сега май политиката ми е най на сърцето. За всяко заседание на ИБ се подготвям много старателно. Правя винаги анализ на актуалната обстановка, пиша на компютър, може да е половин страница, но не се отказвам. У дома, в хола си, имам пълно офис оборудване &ndash; компютър, факс, скенер, принтер. Аз други хобита, за съжаление, нямам. Вън от политиката пиша, опитвам се, но това е бавно. Издадох преди време книгата &ldquo;Изход&rdquo;, имам готови, но неиздадени още 2 книги: &ldquo;През пустинята&rdquo;, за периода на Любен Беров, и &ldquo;Погромът&rdquo;, която пък е за правителството на Жан Виденов и всички бели, които станаха.<br /> <br /> <strong>Прави ми впечатление, че името Владимир е на голяма почит във вашия род, колко сте?</strong><br /> - Четирима Владимировци. Баща ми, моя милост, синът ми и внукът ми. Баща ми почина на 92 години. А аз, понеже съм гледан по-добре от него, мисля да изкарам до 100. Смятам, че да вярваш в нещо, е много хубаво. А аз вярвам в себе си и в собственото си призвание, винаги е било така. <br /> <br /> <strong>А какъв е пътят на четиримата?</strong><br /> - Съвсем различен. Баща ми беше журналист, аз съм математик, синът ми е издател, не стана партиен функционер, а внукът ми е на 22 години, учи икономика в Лондон.<br /> <br /> <strong>Виждала съм снимка на баща ви, акад. Топенчаров, който се ръкува на тържество в Париж с футболиста Петър Жеков. Каква е историята й?</strong><br /> - Баща ми беше дълго време посланик във Франция, точно 9 години. И когато се появеше българин, който се е изявил в дадена област, той търсеше веднага контакти с него, за да се представи и България в най-добра светлина. А снимката е от 1969 г. Тогава Петър Жеков печели &ldquo;Златната обувка&rdquo;, връчена му от &ldquo;Франс футбол&rdquo;. И баща ми го поздравява, като кани в българското посолство в Париж други големи спортни дейци, сред тях и помощника на Шарл дьо Гол, а на самото тържество е пял и Емил Димитров, Дечко Узунов също е присъствал.<br /> <br /> <strong>Като проследявате нишката на живота си, една &ldquo;тънка, червена&rdquo; нишка, какво излиза на преден план?</strong><br /> - Че останах верен на себе си. Нищо не ме промени. Не се чувствам самотен, макар че съм вдовец от дълги години, това понятие самота, когато имаш книги до себе си, не съществува. Сега битката ми е за ветераните. Ще хвърля всички усилия тази есен да направим един европейски закон за възрастните хора, за тяхната социализация и у нас. <br /> <br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА </strong>