Димитър Кънчев, който е обвиняем за смъртта на баща си, мащехата и на малкото си братче, иска парите им
<em>На 26 октомври Върховният касационен съд трябва да се произнесе дали Димитър Кънчев е виновен за смъртта на мащехата си Миглена, баща си Николай и малкото си братче. Ако той бъде оправдан, ще може да встъпи във владение на наследството, което не е никак малко. До &ldquo;ШОУ&rdquo; обаче достигна мълвата, че милионите на &ldquo;тройния убиец от &ldquo;Редута&rdquo;, май са пропилени. Това подозират близките на подсъдимия, които са направили собствено разследване. <br /> </em><br /> Докато тече делото, отговорник по наследството е Георги Лазаров &ndash; брат на убитата Миглена Кънчева. През близо 15-те години съдебни дела никой не е дал отчет на обвиняемия какво се случва с наследството, въпреки делото, което е завел дядо му - адвокат Димитър Понев, който е и баща на биологичната му майка. <br /> <br /> Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; близките на Димитър Кънчев твърдят, че се притесняват да ровят около това къде са активите на фирмите, колите и банковите сметки на покойното семейство, защото се страхуват, че ще ги заподозрат в користни цели. Според тях всичко изброено липсва или поне не е там, където е оставено. Само колите на заможната фамилия са били на стойност над 200 000 долара. В гаража на Кънчеви е имало няколко скъпи марки, сред които и любимо на таткото Николай е било &ldquo;Ауди-100&ldquo;. Като заможни хора разполагали още с джип &ldquo;Опел Фронтера&ldquo; и &ldquo;Фолксваген Пасат&ldquo;. През месец февруари 1997 г. Николай Кънчев купил и чисто ново БМВ. <br /> <br /> <strong>Смятал да подари на сина си за абитуриентския му бал <br /> </strong><br /> Тези, които са познавали Николай Кънчев, го описват като предприемчив, деен и работлив. След 1989 г. той учредил две търговски дружества &ndash; &ldquo;Веди&ldquo; ООД и &ldquo;Техником&ldquo; ООД с предмет на дейност търговия с ловно-рибарски принадлежности, оръжие, муниции и търговия с цветни и черни метали. Николай наел леярна в Бургас, после създал изкупвателни пунктове за метали в морския град и в село Катунци. Притежавал два оръжейни магазини в София и Стара Загора. Имал и стрелбище, което е печелило добре, въпреки, че помещението е било взето под наем. Отделно представлявал няколко руски оръжейни заводи в страната и търгувал със сериозно количество метали. <br /> <br /> Според дядото на обвиняемия в дните около убийството на семейството една от фирмите на бащата се занимавала с документацията и товаренето на кораб с цветни и черни метали. Заради това адв. Димитър Понев смята, че най-вероятно конкуренти в този бизнес ликвидирали Николай Кънчев, а с него и свидетелите - съпругата и сина му. Питането на подсъдимия и на дядо му за актуалното състояние на наследството е внесено в Софийски районен съд. Двамата искат отчет по финансовите дела за всичките години от момента на задържането на Димитър. Документите са депозирани през юли 2011 г., но официален отговор все още не е получен, макар че за всички подобни запитвания срокът на отговор да е месец. Димитър е убеден, че докато е бил в затвора, отговорникът по наследството е давал семейния му апартамент под наем, както и още едно малко жилище, което фамилията притежавала. <br /> <br /> &ldquo;Парите от наеми не са отчитани никъде официално&rdquo;, убеден е той: &ldquo;Намерих следи, че в мезонета са живели други хора&rdquo;, твърди Димитър. Когато се усъмнил, телефонирал от затвора на домашния си телефон. Отсреща отговорила непозната жена, която панически затворила след въпроса: &ldquo;Аз съм Димитър Кънчев, вие коя сте и какво правите там?&ldquo; <br /> <strong><br /> Днес от някогашната империя на Николай Кънчев не е останало почти нищо <br /> </strong><br /> Магазинът му в София е затворен, а този в Стара Загора е минал във владение на друга фирма. Стрелбището също не работи. Не е ясна и съдбата и на всичките активи на фирмите му. Самият Димитър Кънчев е водил разговор на четири очи с управителя на наследството Георги Лазаров. В прав текст му казал, че ако бъде оправдан, ще направи ревизия във фирмите със задна дата с адвокат и счетоводител, и дори да открие само два лева липси, родственикът на втората му майка ще отговаря пред закона за незаконно отклонение на средства.<br /> &nbsp;<br /> Лазаров от своя страна отрича да е давал жилищата под наем. Той дори обвинява Димитър, че е влезнал с взлом и разбил ключалката на семейния мезонет, след като излязъл от затвора. Освен това подал жалба до полицията. Кънчев от своя страна контрира, че е направил всичко това по реда на закона &ndash; със свидетели и ключар. <br /> <br /> Независимо дали Върховният касационен съд ще осъди или оправдае окончателно Димитър Кънчев, цял живот ще го преследва прякорът &ldquo;убиецът от Редута&ldquo;. Той пък смята да заведе дело срещу България в Страсбург. Мотивите вече са изготвени, но за какво финансово обезщетение ще претендира, ще стане ясно, след като чуе окончателното становище на Върховния съд. <br /> <br /> Убийството в &ldquo;Гео Милев&rdquo; ще си остане едно от най-мистериозните в историята. Смъртта на Николай, Елена и малкия Николай ще сложи тъмно петно и върху кариерата на известния криминалист Ботьо Ботев, който разследва случая, но допуска пропуски. <br /> Ето каква е <br /> <br /> <strong>версията на обвинения за троен килър<br /> </strong><br /> На 3.03.1997 г. 18-годишният (тогава) Димитър Кънчев се прибира към 8 часа сутринта, отключва входните врати &ndash; дървена и метална и влиза в дома си. Забелязва, че телевизорът работи, а малкият му брат Николай лежи на дивана. Момченцето е завито с одеяло, върху главата му е сложена възглавница. Димитър се приближил и видял, че детето е цялото в кръв. Приближава се, вдига възглавницата и вижда, че четиригодишното момченце е мъртво. Извиква и побягва, за да потърси помощ при съседите. Съпругата на един от комшиите му обаче го праща да се върне, за да види какво точно се е случило с братчето му. Кънчев се връща и забелязва, че малкият е заклан изключително жестоко. След това се качва на втория етаж на мезонета и открива труповете на баща си Николай Кънчев и мащехата си Миглена Кънчева. Баща му лежи в коридора по гръб, а съпругата му - паднала до него, от врата й стърчал нож. Младежът изпада в шок, трепери и говори несвързано, повикана е &bdquo;Бърза помощ&ldquo;. Бият му успокоително. <br /> <br /> Димитър Кънчев е заведен в I РПУ на МВР за разпит. По-късно на другия ден от полицията съобщават, че заподозреният е направил пълни самопризнания и дори лично завел полицаите до мястото, на което е изхвърлил веществени доказателства от престъплението &ndash; ръкавици, портмоне и тефтерче на бащата. Подхвърлени са в боклучийска кофа на ул. &bdquo;Плачковски манастир&ldquo; срещу номер 35. Самопризнанието всъщност стои в основата на делото, заведено срещу Димитър Кънчев от родителите на баща му и роднините на Миглена. По-късно обаче подсъдимият оттегля самопризнанията си и твърди, че върху него е упражняван физически натиск в полицията, за да ги направи.<br /> <br /> По време на дело в съда Димитър отрича да е участвал в следствен експеримент. Помни само, че е заспал в колата след излизане от СДВР и се събудил в следствения арест. Съдебната практика приема, че всички процесуални действия, извършени без участието на защитник, както и резултатите от тях са недействителни. Самопризнанията на заподозрения са записани върху аудио- и видеокасета. В протокола е трябвало да се подпишат следователят и разпитаният, но това не е направено. Заради това <br /> <strong><br /> самопризнанията се оказват невалидни <br /> </strong><br /> Димитър Кънчев си спомня, че веднага след като дошли полицаите в апартамента им, лекарка от &bdquo;Бърза помощ&ldquo; му била инжекция с успокоително. Течността в спринцовката се оказва &bdquo;Диазепам&ldquo;. Според законите след прием на подобно лекарство не може заподозрян да участва в извършването на следствени действия. Назначена е и комисия, която да се произнесе как е подействал диазепамът и дали самопризнанието на Димитър не е продиктувано от приема на упойващото вещество. <br /> <br /> По време на огледа на апартамента в столичния квартал &ldquo;Редута&ldquo; в протокол е записано, че на масата в кухнята е имало четири чаши от кафе, а кафеварката била изкипяла. Никой от следователите, присъствали на огледа, не е прибрал тези предмети, за да бъдат изследвани за пръстови или други отпечатъци. Според адвокатите на Кънчев те може да са на последните, гостували в мезонета преди или по време на престъплението. Имало и други разминавания, които навеждали на мисълта, че извършителите са двама. Изследван е незареден пистолет &bdquo;Зиг зауер&ldquo; с номер, а по делото е описан черен незареден пистолет без номер. Липсвала яснота дали оръжието е едно и също или пък е подменено. Върху дрехите на подсъдимия <br /> <strong><br /> не е намерена ДНК от трите жертви<br /> </strong><br /> По облеклото, ноктите и тялото му нямало микроследи от барутен нагар, нито власинки от възглавницата, с която е затискано братчето. Установено е, че подсъдимият имал и алиби за часа на убийството &ndash; по това време е бил в дома на приятел. Всички тези противоречия по делото са само част от дългата верига &bdquo;доказателства&ldquo;, които в един момент се оказват невалидни и не могат да се използват срещу обвинения или пък да потвърдят неговите показания. На 26 октомври Върховният касационен съд ще се произнесе окончателно по делото и ще издаде крайна присъда. При тези доказателства и пропуски на следствието е еднакво вероятно един невинен човек да бъде осъден или един убиец да отърве кожата. И никой никога да не бъде сигурен виновен или невинен е Димитър Кънчев....<br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Аутопсията: Най-жестоко е убито детето</strong></span><strong> <br /> </strong><br /> При аутопсията на трупа на четиригодишния Николай са констатирани наранявания, дължащи се на действието на остър режещ предмет. Детето буквално е било заколено. Констатирани са още три порезни рани в задната част на шията и една в областта на лявото рамо на границата с шията, както и венозна въздушна емболия, анемия на вътрешните органи, оток на мозъка, наличие на кръв в трахеята и бронхите, оскъдно количество кръв в белите дробове. Смъртта на четиригодишния Николай Кънчев е била причинена от острата кръвозагуба и венозна въздушна емболия, настъпила в резултат на прерязването на големите кръвоносни съдове в областта на шията &ndash; вените и сънните артерии. Смъртта е настъпила по особено жесток и мъчителен начин. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Спорните самопризнания на Димитър Кънчев<br /> </strong></span><br /> &bdquo;Влязох в стаята на родителите ми, отворих гардероба и взех пистолета на баща ми, отидох в моята стая, сложих пистолета под възглавницата. Продължих да събирам багажа си. Чух, че баща ми се качва по стълбите. Влезе в тяхната спалня и започна да търси пистолета. Извика мащехата ми и я попита къде е. Като чух техния разговор, не знам какво ми стана. Отворих, взех чифт ръкавици. Взех пистолета изпод възглавницата. Заредих го и застанах зад затворената врата на моята стая. Баща ми отвори. Аз стрелях. Той залитна назад, опита се да се прикрие с вратата на банята. Стрелях втори път, без да се целя, наслуки. Баща ми падна по гръб в коридора. Мащехата ми се показа на вратата на спалнята. Аз стрелях и тя падна на една страна върху корема и гърдите на баща ми. След това ги прескочих и влязох в тяхната стая. Взех една възглавница. Сложих я върху главата на баща ми и стрелях. После стрелях в мащехата ми, като пак сложих възглавницата върху нея.&ldquo; Това са част от признанията на Димитър Кънчев, направени на 6 юни 1997 г.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Братът на убитата мащеха Георги Лазаров: Сгафиха, защото решиха, че делото им е в кърпа вързано <br /> <br /> </strong></span>&bdquo;Най-големия гаф на следствието се получи, защото Димитър бе веднага разкрит, призна си, заведе полицията до контейнера, където бе хвърлил окървавените вещи, а това място е знаел само той, и всички решиха, че делото им е в кърпа вързано. Смятам, че следствието е направило много грешки. Даже не знам дали трябва да се наричат грешки. Това е направо мазало! Как е възможно толкова непрофесионално да се работи?! Поведението на следователя граничи с престъпление!&ldquo; - това каза братът на убитата Миглена Кънчева &ndash; Георги Лазаров, веднага след първата оправдателна присъда по делото. <br /> <br /> Едно от доказателствата, които съдът не приема, е тефтерчето на баща му. Там той си записва всеки път, когато Димитър открадне пари от портфейла му. За 2 месеца в тефтерчето са отбелязани 5 кражби на долари. Само че бащата записва &ndash; &bdquo;откраднато от Д.К.&ldquo; И съдиите не искат да повярват, че Д.К. е Димитър Кънчев. Защо бащата ще пише за сина си с инициали? Но в същото тефтерче пише и &bdquo;дадени 4000 лв. за шофьорски курс на Д.К.&rdquo;. Безспорно става въпрос за Димитър. Бащата също отбелязва на рождената си дата &ndash; &bdquo;рожден ден Н.К.&ldquo; - изхарчил еди каква си сума. <br /> <br /> Значи и за себе си пише с инициали. Като виждат, че съм прав обаче, съдиите излизат с нова версия - ами не е ясно дали &bdquo;откраднато от Д.К.&ldquo; не означава всъщност, че от него са били откраднати тези пари, а не той да ги е откраднал&ldquo;... Още преди убийството той не ходеше на училище, крадеше пари от баща си и ги проиграваше нощем на покер машини. Беше отишъл с газов пистолет на училище и дори бе стрелял с него там. Заради това го изключиха. И в крайна сметка при всичките тези обстоятелства съдът го оправдава &bdquo;поради добрите характеристични данни&ldquo;. Аз не знам тези съдии да не би да се страхуват, че ако бъде осъден, Димитър ще се жалва в Страсбург, че са му нарушени правата?&rdquo;, пита братът на убитата Миглена.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Ботьо Ботев: Сигурен съм във вината му! <br /> </strong></span><br /> &ldquo;За мен той е виновен. Към Кънчев първоначално ни насочиха още по време на самия оглед в мезонета двата изстрела, които бяха направени. Имаше специфични особености, които балистиците определиха. Беше ясно, дори за неспециалист, че тези изстрели идват от леглото, където е лежал Димитър Кънчев. В хода, когато се водеше разговорът с него и когато той направи признанията, аз лично го попитах: &ldquo;Съгласен ли си да заснемем на видеокасетофон това, което разказваш?&rdquo;. Той каза &bdquo;Да, нямам нищо напротив&rdquo;. Присъстваше и следовател, който вече бяхме извикали и реално той разказа от А до Я всички действия по отношение на извършеното убийство&ldquo;, спомня си Ботьо Ботев. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #000000"><strong>ДОСИЕ <br /> <br /> </strong></span>Димитър Николаев Кънчев е роден на 19.09.1978 г. в град София от брака на Николай Кънчев и Екатерина Понева. След време обаче романтичният период преминава и между съпрузите се появили подозрения за извънбрачни връзки на майката, която често изпадала в депресии и посягала към чашката. През 1983 г. родителите на Митко се развеждат, а детето е оставено на отглеждане при майката. Заради конфликт с родителите си Екатерина Понева напуснала жилището им, а Николай Кънчев отвел детето си в Стара Загора при своите родители &ndash; Станка и Кольо Кънчеви, които днес са част от обвинителите по делото срещу внука им. През 1984 г. по реда на изпълнителното производство Екатерина взела сина си от Стара Загора и Димитър заживял в столицата при другите си дядо и баба. На 10. 07.1990 г. майка му починала при съмнение за остро алкохолно отравяне. <br /> <br /> Междувременно Николай Колев вече бил сключил нов граждански брак с Миглена Кънчева. Двамата взели Димитър в новото си семейство, когато той бил 12-годишен. Миглена го приела като свое дете и се грижела за него като за роден син, като се стремяла да компенсира липсата на рождената му майка. <br /> <br /> <strong>Живка АНГЕЛОВА <br /> </strong>