От 350 души циркови артисти 12-13 били доносници на Държавна сигурност
<em>Христо Казанджиев - Кики е най-старият действащ клоун в родния цирк. На манежа е от повече от 50 години. Занимавал се е с клоунада, жонгльорство и позабравения вече цирков жанр - пеене на злободневни куплети. Точно заради пиперливия си език &bdquo;опознава&rdquo; затвори и участъци. Кики познава отвътре българския цирк с всичките му интриги и зорко пазени тайни. <br /> </em><br /> <strong>- Как попаднахте в цирка?<br /> </strong>- Аз съм първо поколение цирков артист. Баща ми и майка ми бяха скромни служители. А в ония години беше почти невъзможно да попаднеш в цирка без връзки. Затова първо станах обслужващ персонал. Но през 1960 г. Държавният стационарен цирк обяви конкурс за куплетисти. Тоя цирков жанр вече го няма. Но навремето си беше сериозно застъпен в програмите. С две думи - търсеха човек, който да изпълнява злободневни сатирични песнички. Малко преди конкурса обаче съкратиха хора от Кооперативния театър и Радиотеатъра. И тълпи безработни актьори се юрнаха да премерят сили за това работно място. Обаче от 63-ма кандидати избраха мен. В началото пеех политически куплети и свирех на китара, но през 1956 г. се захванах и с клоунада. Директорът на цирка подготвяше програма и ми предложи да направя скеч, с който да запълня петминутна пауза.<br /> <br /> <strong>- Приятели ли бяхте с колегата си Тошко Козарев и сценичния му партньор Фери?<br /> </strong>- И с двамата съм работил. С Фери бяхме приятели, но не и с Козарев, който беше крайно противоречива личност. Той единствен от цирковата гилдия стана народен артист. Викнаха го два пъти да играе в Съветския съюз и се върна със званието. Не беше чак толкова добър. Но властта здраво го крепеше, защото беше агент на ДС и топеше колегите си. Виж, сценичният му партньор Фери беше изключителен артист и танцьор. Като излязат на манежа, Фери правеше смеха, а Тошко само се покланяше. <br /> <strong><br /> - Не е можел да подкрепи колегата си или не е искал да го направи?!<br /> </strong>- Не искам да коментирам минали неща. Но ще дам един пример. И нека всеки сам да си прави изводите. Преди години в СССР решават да връчат на големия руски клоун Юрий Никулин званието &ldquo;заслужил артист на Съветския съюз&rdquo;. Отива той на тържеството, придружен от сценичния си партньор Шуидин. Казват му: &rdquo;Направихме те заслужил артист&rdquo;. &bdquo;А Шуидин направихте ли го?&rdquo;, попитал Никулин. &ldquo;Не!&rdquo;, отвърнали му. &bdquo;Е, щом като е &bdquo;не&ldquo;, то и аз не искам вашата награда!&rdquo;, отсякъл Никулин. Взели си двамата шапките и си тръгнали. А на следващата година и двамата ги направиха заслужили артисти. А Тошко Козарев като го направиха народен артист, хич и не отвори дума за партньора си Фери, та поне заслужил артист да го произведат. <br /> <strong><br /> - Вас предлагаха ли ви за званието &bdquo;Заслужил артист&ldquo;?<br /> </strong>- Моето е по-различно. Не беше възможно да се случи. Лежал съм в затвора и над сто пъти са ме вкарвали в ареста! Бях неудобен заради политическите вицове и скечове, които разигравах в цирка. Парадоксално е, че получих такова предложение от Удмуртската автономна съветска република. Предложиха ми да работя пет години в тамошния цирк и щели да ме направят заслужил артист. Но аз отказах.<br /> <strong><br /> - Били сте в затвора!? Как се случи?<br /> </strong>- Излежах присъда от един месец за &bdquo;антидържавна&ldquo; дейност. Под антидържавна дейност да се разбира - разказвал съм вицове против властта. Повече съм лежал обаче по участъците. Над 100 пъти са ме задържали и вкарвали в килия. Събират ми се над 2 години по арестите. Много строго беше в ония сталинистки години - 60-те и 70-те години на миналия век. Народната милиция не си поплюваше - яко биеше. За първи път ме арестуваха през 1962 г. за това, че съм разказвал политически вицове в цирка по време на представление. И някой ме издал! Тия вицове сценки не бяха особено пиперливи, но за ония времена си бяха скандални.<br /> <br /> <strong>- Имаше ли много доносници в цирка?<br /> </strong>- След едно от поредните ми задържания в полицията се явих на работа и директорът на цирка, Мирчо Пашалийски, ме викна в кабинета си. &bdquo;Защо не се яви вчера на репетиция, къде беше?&rdquo;, пита ме той. Обясних му, че пак съм бил в ареста, заради вицовете&hellip; Тогава Пашалийски, който беше стар комунист, политзатворник, ме погледна хитро и ми вика: &bdquo;Ти си умно момче, бе, не можеш ли доносниците да ги усетиш и пред тях да си траеш!&rdquo;. Изключителен човек! И аз си изградих тактика. Викна насаме някой от колегите и му кажа политически виц. А на следващия ден, като ме приберат, знам, че той ме е издал на ченгетата. После викна друг, и на него разкажа виц и пак в милицията. Така ги разкрих всичките. Оказа се, че от 350 души циркови артисти - 12-13 са доносници на Държавна сигурност. Повечето от тях вече не са между живите. <br /> <strong><br /> - Как се отразиха на кариерата ви арестите?<br /> </strong>- Дълго време нямах право да напускам страната. Името ми фигурираше в един списък на Външно министерство - списък на неудобните и неблагонадеждни граждани. Бяха ме зачертали с черен флумастер. Отделно, заради тия доноси, два пъти ми намаляваха категорията като артист.<br /> <br /> <strong>- И все пак жънехте успехи!?<br /> </strong>- Голям успех пожънах в тогавашната Западна Германия. Турнето ни започна от Нюрнберг през 1972 г. Идва импресариото и ни казва, че ситуацията е много жестока, че няма да имаме успех. Само преди месец оттук бил минал прочутият клоун Олег Попов - народен артист на Съветския съюз, и много бил вдигнал летвата. Тогава работех в тандем с дъщеря ми Джулия. Тя първа в света направи номера &bdquo;жонглиране на три пинкпонгови топки с уста&ldquo;. С нея поднесохме такава клоунада, че се разрази истинско торнадо. Обиколихме цяла Западна Германия и направихме бум. И то след великия Олег Попов. <br /> <br /> <strong>- Защо напуснахте цирка?<br /> </strong>- Родителите на съпругата ми се разболяха и поисках от тогавашния директор неплатен отпуск. Той обаче ми отказа и аз напуснах. В същото време Александър Лилов, който заедно с Людмила Живкова беше посетил наш спектакъл, прати писмо до директора. И се скъсал да ме хвали. Такива артисти като Христо Казанджиев ни трябват на нас, писал. Той заслужава званието &bdquo;Народен артист&ldquo;! И директорът се опита да ме върне. Но аз вече твърдо бях решил да се махна. В тоя момент приятелят ми Иван Алексиев направи естрадно-сатиричната програма &bdquo;Парад на смеха&ldquo;. И събра в пътуващата трупа всички най-големи комици на България. Покани и мен. В естрадния хумор бях на върха. Ще ви дам само един пример. В тая програма Тошко Козарев беше с първи номер. След него се изреждаха народни артисти като Калоянчев и Стоянка Мутафова. Първата част завършваше с Парцалев. А втората част закривах аз - с един 10-минутен монолог. Бях последен номер, хората се търкаляха от смях. Бяхме добри колеги. Парцалев беше изключителен човек. 60-годишният му юбилей се случи по време на турнето с &bdquo;Парад на смеха&ldquo;, беше в Сопот. Спяхме в единствения хотел с ресторант в центъра. Той покани всички от програмата в ресторанта. Купих му едно гипсово слонче, а дъщеря ми - 60 карамфила. Влизаме в ресторанта, поднасяме му ги. А той, с характерния си тембър, вика: &bdquo;Кики, да сте живи и здрави! Това са ми единствените подаръци&rdquo;, и сочи народните артисти Стоянка Мутафова и Калоянчев. Голям образ беше Парцалев. И хубава душа беше.<br /> <strong><br /> - Днес отново сте на цирковия манеж?</strong><br /> - Да. Който се е докоснал до магията цирк, който е усетил благодарността на публиката, завинаги остава предан на цирка. Сега съм включен в програмата на Софийския постоянен цирк. Силвестър Лолов и Драгомир Драганов създадоха условия за оцеляването и съществуването на българския цирков артист.<br /> <br /> <strong>- На какво се смее зрителят днес? </strong><br /> - Преди, днес и завинаги зрителят е оценявал и ще оценява добрия хумор и ще изпълва зали и шапита със заразителен и искрен смях. <br /> <br /> <br /> <em><strong>Вицовете на Кики за златната решетка<br /> <br /> <br /> </strong>Партиен секретар чете доклад: &bdquo;С единия крак сме в социализма, с другия сме в комунизма&hellip; &bdquo; Папката с листовете му се разсипва и секретарят почва да ги събира. Сетне продължава: &bdquo;С единия крак сме в социализма, с другия - в комунизма&hellip;&rdquo; Пак се разсипват, пак ги събира&hellip; Това се повтаря 5-6 пъти. Накрая един гражданин от последните редове става и казва: &bdquo;Айде бе, другарю, докога ще ни държиш така разкрачени&hellip;?&rdquo;<br /> </em>...<br /> <br /> <br /> <em>Корабокрушенци попадат при племето на Охо Бохо. Цялото племе танцува около врящите казани.<br /> - Който ми каже нещо, което не зная, ще му подаря живота! &ndash; съобщава Охо Бохо.<br /> - Чувал ли си за Великите Съединени американски щати? &ndash; пита американецът.<br /> - Чувал съм &ndash; отговаря Охо Бохо и американецът заминава в казана.<br /> - Виждал ли си Айфеловата кула? &ndash; пита французинът.<br /> - Виждал съм я! &ndash; отсича Охо Бохо и французинът заминава в казана.<br /> - Слушал ли си за Червения площад? &ndash; пита руснакът.<br /> - Слушал съм! &ndash; отговаря Охо Бохо и руснакът заминава в казана.<br /> - Знаеш ли какво е Профкомитет, какво значи Комсомол, какво е Комунистическа партия? &ndash; пита българинът.<br /> - Не знам! &ndash; троснато отговаря Охо Бохо.<br /> - Чудя се от какво си подивял тогава!? &ndash; отговаря българинът.</em><br /> ...<br /> <br /> <em><br /> Питат нашите комунисти Радио &bdquo;Ереван&ldquo;: &bdquo;Може ли безпартиен да е.е партийка?&rdquo; А ония отговарят: &bdquo;Може, но ако тя си го хване и сама си го вкара, за да се почувства ръководната роля на Партията!&rdquo;.<br /> </em><br /> <br /> <br /> <em><strong>Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em>