С ухание на пиринско цвете: Василка Иванова и нейните вечно живи песни

<em>Сред съзвездието певици от нашата изпълнителска сцена името на Василка Иванова заема достойно място в просторните хоризонти на народната музика. Навършиха се 75 години от рождениeто на тази певица със забележителен изпълнителски стил при поднасянето на традиционни и авторски (градски) песни от Пиринския край. <br /> <br /> </em>Разпознаваеми сред слушателската аудитория са все известни пирински песни, станали популярни от изпълненията на Василка Иванова. В дует с Мария Кокарешкова записва &bdquo;Йовано, Йованке&rdquo;, &bdquo;Глави ме, мамо&rdquo;, издадени на грамофонна плоча от &bdquo;Радиопром&rdquo; по обработка на Коста Колев, и &bdquo;Магде, Магде, Магдалено&rdquo;, превърнали се в хит за онова време. С Илия Аргиров пее известната &bdquo;На сърце ми лежи, мамо&rdquo;, а много от почитателите на българската народна музика и днес си спомнят за Василка Иванова от записите й на магнетофонните ленти в БНР и грамофонните плочи (самостоятелни и сборни) на &bdquo;Балкантон&rdquo;, където са съхранени солови изпълнения с обработки на композиторите Емил Колев и Анастас Наумов. Нейно е и първото изпълнение на любимата градска песен &bdquo;Градил Илия килия&rdquo; в дует с Георги Христов.<br /> <br /> <u>Още 17-годишна Василка Иванова стъпва на концертния подиум, а от любовта на публиката разбира, че това е нейното призвание<br /> <br /> </u>Съвсем млада, тя става една от основателките на Ансамбъла за народни песни при Българското радио.<br /> <br /> Фолклористът Борислав Геронтиев казва, че &bdquo;тя е един от не често срещаните случаи: родена е в София, родителите й - в Софийско, а в репертоара й влизат само песни от Пиринската фолклорна област. Това не е случайно. Дядо й Димитър по бащина линия се е заселил в Софийско, като е донесъл със себе си едно внушително имане от оригинални пирински песни&rdquo;. <br /> С интерес поглеждаме и към редовете от творческата й автобиография, запазена в архива на редакция &bdquo;Народна музика&rdquo; на националната програма &bdquo;Христо Ботев&rdquo;: &bdquo;Родена съм през 1937 г. <br /> <u><br /> В нашата къща всички пееха и свиреха. Баба ми Гена знаеше много песни, повечето от които изпълнявам и аз<br /> </u><br /> Първите ми стъпки като народна певица минаваха успешно. Още на 16 години станах солистка на битовия ансамбъл при Радио София. Оттогава направих много записи на магнетофонни ленти и грамофонни плочи - солови и дуети с Мария Кокарешкова, Илия Аргиров, Кирил Семов. Участвах в много концерти в страната и чужбина - Чехия, Полша, Франция, Австрия, Италия, Русия и др. Пет години в Радио София и 15 в &ldquo;Концертна дирекция&rdquo;, пея с вдъхновение народната песен, като не изключвам участията и спектаклите ми в телевизията. Нека моите почитатели от народа да слушат и кажат мнението си за нас, певиците, които с народната песен се стараем малко или много да съхраняваме и развиваме народното творчество&rdquo;.<br /> <br /> Със съпруга си Георги Стойчев свиват семейно гнездо, в което музиката е на почит. Той е също музикант и 40 години свири на цугтромбон в Симфоничния оркестър на Радио София. Там се запознават и радиото става за тях втори дом. Дъщеря им Мария Стойчева е оперна певица. Точно на нея Василка Иванова посвещава песента &ldquo;Снощи си видех, мамо, белото Марийче&rdquo;.<br /> Известната певица напусна този свят преди една година в пълна забрава, дори много от нейните колеги не научават за смъртта й, но хубавите пирински и градски песни, които остави, любими на поколения българи, често се запяват.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Николай ЧАПАНСКИ</strong></em>