Той печелеше по една годишна заплата само за ден!
<em>Звезделин Минков, известен още като Краля на имитацията, е странна птица. Актьорът има куража да влезе в кожата дори на самия Тодор Живков, още докато Тато е на власт, като го имитира изключително органично като слово, жест, мимика и... мислене. Пунтира неотразимо и гениалния Георги Парцалев, с когото го свързва дългогодишно искрено приятелство. Не му се опират и Григор Вачков, Георги Черкелов, Велко Кънев, Петър Слабаков, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и др., които имитира едно към едно. Сам пише текстовете за хумора и превъплъщенията си. Писаното слово го изкушава и го прави и автор на неиздадени роман и сценарий за игрален филм, както и на три издадени стихосбирки. <br /> <br /> Години наред Звезделин Минков е щатен актьор в театрите на страната - Кърджалийския, Врачанския, Ямболския... Играе и в Народния театър като гост, докато, омерзен от отявлената &bdquo;финансова подигравка с труда на артиста&rdquo;, не напуска щатната бройка. Излиза на свободна практика и пътува с Ансамбъл &bdquo;Българе&rdquo;, дава гласа си за аудиоромани, предназначени за незрящи хора, прави моноспектакъла &bdquo;Царят на имитацията&rdquo; и пътува из страната с него. Изявява се в &bdquo;Господари на ефира&rdquo; като Цецка Цачева, участва в телевизионния проект на TV7 &ndash; 32-серийния ситком с Тодор Колев... Пред репортера на &bdquo;ШОУ&rdquo; Звезделин за първи път разкрива голата истина за актьорската си съдба и вдига завесата на личния си живот, за дългогодишната му дружба с Парцалев до самата смърт на гениалния комик, както и тайните на останалите велики. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Звезделине, какъв випуск бяхте от класа на проф. Елка Михайлова? Актьорите от вашето поколение само след няколко години след дипломирането ги споходи тежко изпитание - период на безвремие, както и за едно цяло поколение творци от прехода...<br /> </strong>- Бяхме страхотен випуск! Елка Михайлова ни нарече &bdquo;букет от таланти&rdquo;. В нашия клас бяха Веселин Ранков, Бойка Велкова, Христо Гърбов - въобще невероятен клас! Имахме и такива, които не са толкова популярни в медиите, но са прекрасни актьори. Такива са Юлия Божинкова и Георги Габровски. Влюбиха се, създадоха семейство и като си завършиха разпределението, си направиха собствен театър, казва се &bdquo;Еко сцена&rdquo;, и сега пътуват из цяла България из всички детски градини - участват с децата в тях в едни невероятни спектакли.<br /> <br /> <strong>- Ти вече не си на щат в театъра, на свободна практика. Защо?<br /> </strong>- Ами защото се подиграха с актьорската професия! Години работих из театрите и зная за какво става дума. Мой приятел в Народния театър взема 470 лв. заплата! Ами <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>470 цирея да излязат на задника на тоя, дето решава, че това заслужава артистът за къртовския си труд! <br /> </strong></span><br /> Актьорската професия е втора по трудност след миньорската - това е установено в световна класификация на трудните професии. Затова съм на свободна практика. Питат навремето театралния колос Константин Кисимов: &ldquo;Бай Косьо, защо се нарича &bdquo;изкуство&rdquo;, бе?&rdquo;. А той отговаря: &bdquo;`Щото идва от &bdquo;изкуствен&rdquo;. Трябва да се преправяш, бе мой човек! Ми аз умирам на сцената! Изкуствено го правя. Ми ако се вживея наистина, ще умра! Ако играех себе си - щеше да се нарича &bdquo;естество&rdquo;. Това &bdquo;преправяне&rdquo; разсипва нервната система също като вибрациите в миньорския труд. Но кой го разбира?...<br /> <strong><br /> - Наричат те &bdquo;Царят на имитацията&rdquo;, преди години се разпространяваше касета с твои записи, в които правиш едно към едно самия Георги Парцалев, абсолютно автентично звучат в имитациите ти и на Григор Вачков, Георги Черкелов, Велко Кънев, Петър Слабаков, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и кой ли още не, и при това с доза неподправен, неотразим хумор. Как го постигаш?<br /> </strong>- С талант ще каже някой, но аз казвам &ndash; с любов, със сърце, с цялата ми природа. И за да стане това, трябва първо да влезеш не само в кожата на оня, когото имитираш, но до такава степен да проникнеш в същността му, че да достигнеш до мисленето му, до възможния и единствено точен и логичен израз на фразата; да я интонираш едно към едно и да обобщиш посланието си в текста като цяло, защото аз самият си пишех и си пиша текстовете на тези имитации. Това е нещо много важно - не наизустявам чужди мисли, а предавам мисленото на тези, които имитирам, и го правя с хумор. Това е!<br /> <br /> <strong>- Преди малко ме поздрави при срещата ни с няколко гласа на артисти, които сякаш се върнаха от отвъдното: чух Петър Слабаков, Григор Вачков, Георги Черкелов... Как се приемаха тези имитации?<br /> </strong>- Невероятно! Хората много се смееха. Спомням си в един завод за обувки в Габрово. Имитирам и като стигам до Никола Анастасов, викам: &ldquo;Три седмици кисна в тоя асансьор&rdquo;... Зала с 250 човека и един от средата се провиква: &ldquo;Спрете да ни заблуждавате, бе! Какво пипа оня отзад? Това е имитация, записана на касета, и ни го пускате, а тоя си мърда само устата!&rdquo;. Обърнах се казах на колегата: &ldquo;Спри микрофона!&rdquo;. Излязох в средата на авансцената и продължих без микрофон. Този човек се просълзи. Дойде на сцената, прегърна ме и каза: &ldquo;Ще те чакам отвън и цяла вечер ще пием заедно!&rdquo;. Станахме приятели. <br /> <br /> А Мартина Вачкова, която заварих във втори курс на ВИТИЗ и бях почнал вече да имитирам баща й Григор Вачков, та тя като ме видеше по коридорите на ВИТИЗ в междучасията, прегръща ме и вика: &bdquo;Кажи нещо да чуя татко от устата ти!&rdquo;. И аз: &bdquo;Ей-й-й-й, ама, мойто момиче, ама много слабо си са облякла, бре! Ами ся ша е студено. Що не гледаш новините, да чуйш к`во ша е времето?! И-и-и-и-и-и!&rdquo; И тя - смях.<br /> <br /> <strong>- Пътувал си много по линия на &bdquo;Концертна дирекция&rdquo; с хумор и имитации - добре ли плащаха в ония години?<br /> </strong>- Първият ми хонорар беше 20 лева на участие. Постепенно стана на 25, 30, 40, 50, 60, 80. На 100 лева не съм работил никога - скочи директно на 120 лв. Толкова вземаше чистачката на ВИТИЗ за един месец, аз &ndash; за 10 минути смях. Така се оценяваше смехът, защото той лекува. Всички актьори и певци в България по законовата тарифа за авторски възнаграждения вземаха максимално по 120 лв. на участие, но с очите си съм виждал този официален документ - с печат и подписа на Тодор Живков, за двоен хонорар от 240 лв. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>само на трима души в тази държава<br /> </strong></span><br /> <strong>- Нима? И кои са те?<br /> </strong>- В документа пишеше дословно: &bdquo;Разрешавам на Лили Иванова, Емил Димитров и на Георги Парцалев двоен хонорар от 240 български лева&rdquo;. Следва подписът на Тодор Живков и печат. И Георги Парцалев си го носеше в джоба този документ. Като ходихме на участие, го показваше на тия, дето плащаха. Парцалев правеше по пет участия за един ден във Варна. Пътуваше със самолет. И не само във Варна &ndash; навсякъде из страната. За един ден печелеше по една годишна заплата - 1200 лева. А в новогодишните програми - колкото им дадат. Споразуменията бяха отделни. Там бяха други тарифи &ndash; високи. За участие в една новогодишна програма тарифата е била и по 450 лв. на участие, и много повече. Това бяха големи пари!<br /> <br /> <strong>- Бил си от малцината, приближени на Георги Парцалев...<br /> </strong>- Да, така е. Цели десет години сме били заедно и не само в работа и компании. Той беше изключително общителен и когато допуснеше някого до себе си, беше безкрайно внимателен, учтив, етичен, морален човек. Като видеше дама &ndash; целуваше ръка, подаваше й огънче, става и подава стола да седне, разказва вицове. Беше велик човек и гениален актьор! Беше уникален! <br /> <br /> Например, кани гости веднъж. Имаше и съвсем непознати хора. Видях го с очите си. Те влизат в дома му. Кучето му се казваше Вог. И той му вика: /започва да имитира Георги Парцалев - б.а./: &rdquo;Я сега, мойто момче, на тия дет` са м`̉ дошли на гости, да им изиграем един театър. Я са намръщи!&rdquo;. И кучето, ей Богу, си смръщва мутрата! Присвива очите. А той му слага един астраганен калпак на главата и казва: &bdquo;Кажи как дреме Пенчо Кубадински в Народното събрание?&rdquo;. И кучето затваря очи. Главата му клюмва и започваше да издава звуци, наподобяващи човешко хъркане! Кучето му играеше! Виждал съм го това с очите си. Представяш ли си само?! И това става в ония адски опасни години! Но... той не се страхуваше. Имаше ни доверие, знаеше, че ония, които се смеят, нямаше да отидат да го злепоставят пред властниците. <br /> <br /> Седнеш ли в компанията му, каквото и да ти е минало през главата - разтоварваш се. Смели сме се до побъркване. Никой, ама абсолютно никой не си позволяваше да вади пари в негово присъствие - черпеше само Парцалев. Цели тумби от муфтаджии е имало в компаниите му. Той го знаеше и въпреки това продължаваше да черпи. Имаше и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>хора с непристойно, арогантно поведение<br /> </strong></span><br /> Веднъж имаше един, няма сега да му казвам името, минава покрай масата му. Ние сме седнали и пред нас - питиета. Парцалев пиеше винаги уиски и поръчваше пълна кана с чешмяна вода. Сипва си уискито и пие вода след това. Пред него чашата с уиски пълна. Оня минава покрай масата. Спира и вика: &ldquo;А, Парцалев има пари!&rdquo;. Взе му чашата, надигна я. Изпи уискито на екс. Бате Жоро само го изгледа учудено и дума не каза. Оня остави празната чаша пред него, обърна гръб и тръгна. Отиде и седна на масата си. Но... той обръщаше всичко на смях, сякаш им прощаваше тази арогантност.<br /> <br /> <strong>- Как станахте близки с Парцалев, разкажи за първата си среща с него?<br /> </strong>- Истината е, че когато кандидатствах в театралната академия - аз за първи път стъпвах в София. Бях едно селянче от Козлодуй. Град се води, но заради атомната централа, иначе си е село. За първи път идвам в София. И като видях, че 1300 души кандидатстват за 30 места за момчета и 15 за момичета във ВИТИЗ &ndash; се отчаях. Но баща ми, който бе учител, рече: &rdquo;Сине, щом си дошъл до тука - ще опиташ! Ти си естествен, хората това обичат. Пробвай!&rdquo;. И преди първия кръг вечерта се запознах с две момичета. Съдбата си знае работата. Едното от тях - Катя се казваше, се оказа, че живее над Георги Парцалев. Баща й - художник, и били много близки. <br /> <br /> Разбрах го, защото го имитирах пред момичетата в една кръчма. Като си тръгнахме, едната щракна с пръсти - такси. Мислех, че ще продължаваме купона у тях. Слизаме на пресечката на булевард &bdquo;Ленин&rdquo; - (сега &bdquo;Цариградско шосе&rdquo;) със &bdquo;Светослав Тертер&rdquo;, в един блок на ъгъла, качваме се на втория етаж. Катя звъни на една врата, а там пишеше... з.а. Георги Парцалев /абревиатурата з.а. е &ldquo;заслужил артист&rdquo;. Почти до края на живота си Георги Парцалев остава със званието &bdquo;заслужил&rdquo;, макар че мнозина го мислят за н.а. - &bdquo;народен артист&rdquo;, но това звание му е присъдено малко преди смъртта му - б. а./ И като звънна, двечките взеха, че избягаха на долния етаж и ме оставиха сам пред вратата. Паникьосах се. Девет вечерта е. На живо не съм го виждал. Вратата се отвори. Срещу мен живия Парцалев - смехът на България, а аз - почти дете, уплашено. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Треперя. Беше си взел душ и по черен халат<br /> <br /> </strong></span>Вместо аз да поздравя, той ми вика &rdquo;Добър вечер!&rdquo; /б.а. - имитира Парцалев/ Аз мълча. &bdquo;Какво има?&rdquo;, пита. Пак мълча. &ldquo;Абе, ти да не си ням?&rdquo;. Исках да се отвори земята, да изчезна и да ме няма. Занемях и не мога да проговоря. В тоя момент момичетата се захилиха отдолу и се появиха на площадката. Спасиха ме. Покани ни. Влязохме в дома му. Ония викат: &bdquo;Пък чичо Жоро, той се казва Звезделин и иска да става артист, ще кандидатства във ВИТИЗ&rdquo;- А той: &bdquo;Ми к`ъв актьор ма, Кате? Ми той не мой да говори ма?!&rdquo;. <br /> <br /> После ме погали, разсмя се. Появи се майка му - достолепна българка с бяла коса, хваната с една шнола, спусната от едната страна на гърдите й. Възрастна. С едно бастунче бута една количка с 18 вида уиски &ndash; шишета на два плота натрупани: &ldquo;Добър вечер! Аз съм леля Веса. Заповядайте, изберете си питие!&rdquo;. И се прибра в стаята си. А Парцалев: &ldquo;Видяхте ли?! Мама е страшна! В един часа се прибирам една нощ. Пихме с приятели. Треперя да не я събудя, а тя - караконжул. Стои и ме дебне: &ldquo;Жоре, ела тука да хапнеш, мами! Ся ша сляза в мазето да ти донеса един компот&rdquo;. Ммм, ха де? Ко я пра`иш такава? Ми как ша слизаш надолу, ша си счупиш кратата, стара си? А тя: &ldquo;По-добре аз да ги счупа, Жоре, `щото ти ако си ги счупиш, утре кой ша играе в Сатиричния театър? Ти си по-ценен за България, мен кучата ма яли&rdquo; /имитира през цялото време Парцалев - б.а./. Помня до днес точно това, което тогава каза. <br /> <br /> После ми вика: &ldquo;Ти като ще кандидатстваш, какво си подготвил, кажи един монолог! И аз: Монолог на Ланчилото Гобо от комедията на Уилям Шекспир &bdquo;Венецианският търговец&rdquo;. И почнах. Слуша ме половин минута, прекъсна ме и вика: &ldquo;Чакай, чакай! Ми ти много бързаш, бе, кат` пали пред майка си?! Слушай ме внимателно: Актьорът като излезе на сцената, трябва да говори ба-а-а-в-но. <br /> <br /> Думата му трябва да отиде да са удари в глъвъта на слушателя. Да изчакаш да са върне при тебе, да си я прибереш в джобчето и утре може да ти потрябва, и едва тогава да продължиш! Най-важното оръжие на актьора е паузата&rdquo;. Първи урок по актьорско майсторство - парексаланс! Запомних го за цял живот.<br /> <br /> <strong>- Кое е най-невероятното ти преживяване с Парцалев?<br /> </strong>- Имам стотици преживявания с него, но ще ти разкажа за едно от най-невероятните неща, които ми са се случвали с него. Дойде ми на гости в Студентския град. Бях женен тогава и с първата ми жена много искахме да го поканим, но не бях сигурен дали ще приеме. И когато му казах за притесненията ни, той се <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>просълзи, прегърна ме и вика: &ldquo;Бо-о-о-же, идиот такъв!&rdquo;<br /> </strong></span><br /> &ldquo;Идиот&rdquo; беше миловидното му обръщение, нещо като &bdquo;сладко глупаче&rdquo;. Уточнихме кога. Чистихме квартирата една седмица. Комшиите ни в Студентски град се шегуваха, че ще сменяме тапетите заради Парцалев. Той пристигна с такси. Носи два букета. Чудя се защо са два. Единият за жена ми, ами другият?... Подари го, представи си, на портиерката в общежитието! Какъв човек само! <br /> <br /> Откъде му идва на ум да уважи тази жена? Страхотна вечер беше! Разглеждахме снимки. Разказва ни вицове, истории. Невероятно гостуване! Поглежда си по едно време часовника и вика: &ldquo;О-о-о, трябва да си тръгвам, станало е 12.15 часа!&rdquo;. А то 3.00 часа след полунощ. Объркал голямата и малката стрелка на часовника. Като го разбра, се притесни много как щял да излезе от общежитието. <br /> <br /> Притесни се, че щял да събуди портиерката. Казах му, че няма проблем. Той: не, та не! Вика ми: &bdquo;Няма да я будим. Вие сте на първия етаж, отваряй прозореца - ще скачам&rdquo;. Как така?! Високо е, не може, ще стане някоя беля. &bdquo; Ти скочи преди мен и застани на четири крака, бе, ще стъпя на гърба ти!&rdquo;, вика. Така и направих. Скочих. Застанах на четири крака. Той излезе през прозореца ни в три през нощта. Стъпи на гърба ми и оттам - долу. Сигурен съм, че съм единственият българин, на чиито гръб е стъпвал Георги Парцалев. <br /> <br /> На 1 октомври 1989 г. той влезе в Правителствена болница. Почина на 31 октомври в 8.30 ч. сутринта. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И когато лекарите му правят аутопсия - всички до един са рязали и са плакали <br /> </strong></span><br /> - разказа ми после майка му. Почина от левкемия. След смъртта му един мастит критик излезе по телевизията и вика: &ldquo;Такива като Парцалев се раждат веднъж на сто години!&rdquo;. Не, байно - такива като Парцалев се раждат веднъж! Само веднъж! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА <br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>......................................<br /> </strong></span><span style="color: #800000"><em><strong>Очаквайте уникалната, за първи път разказана единствено пред в. &bdquo;ШОУ&rdquo; история за преживяванията на Звезделин Минков при срещите му с &bdquo;наши хора&rdquo;, с високопоставени държавници, с висше ченге от ДС при тайните му имитации на Тодор Живков, както и оцеляването му като по чудо.<br /> </strong></em></span>