Циркът ще има собствена линейка, както имаме пожарна кола
<em>Директорът и създател на &ldquo;Цирк Балкански&rdquo; Александър Балкански-старши започва кариерата си на акробат на 1 април 1950 г. и я приключва през 2007 г. на 65-годишна възраст, когато къса ахилесово сухожилие. Но неговият живот е неразделно свързан с мъките и радостите на цирка. Ето какво сподели доайенът на прочутата фамилия специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.</em><br /> <br /> <strong>- Г-н Балкански, разбрах, че давате благотворителни представления за болни, инвалиди, социално слаби. Разкажете повече за това.</strong><br /> - Още създателят на нашата циркова фамилия Джозеф Джонтини е със звание кавалер, дадено от руския цар Петър за благотворителна дейност през 1850 г. И сега имаме Благодарствена книга от 1000 страници с писма от домове за сираци, от болни деца, на които сме дали мигове на радост. Даваме благотворителни представления във всеки град, в който гастролираме, даже и в чужбина. Имахме гастроли в Турция под егидата на тяхната конфедерация на инвалидите. Тогава през цирка ни минаха 30 000 души инвалиди, без да платят един лев. В Израел играхме пред 16 000 деца инвалиди. В столицата на Израел - Ерусалим подарих два спектакъла за всички деца сираци и хора, останали инвалиди след атентати. На самата премиера в Ерусалим, един час преди спектакъла, на автобусната спирка пред цирка стана атентат с най-малко 70 пострадали. Мислех, че ще отменят спектакъла, а стана обратното. Хората идваха с благодарност. Кметът на Ерусалим излезе на манежа да ми благодари за това, което направихме там. <br /> <br /> Най-скъпият ми спомен от благотворителен спектакъл е в израелския град Петах тиква. Там се намира най-голямата детска болница за ракови заболявания. Оказа се, че площадката, на която трябваше да строим цирка, е собственост на болницата. Споразумяхме се с директора й да дадем безплатно представление за децата, а те да ни предоставят площадката. В уговорения четвъртък, в който трябваше да дойдат болните деца в цирка, директорът ми се обади, че много от пациентите му са настинали или са хванали вируси и че не могат да излизат от клиниката. Тогава помолих да дойда лично. Като влязох във фоайето, видях огромен кръг, около който се издигаха етажите нагоре и образуваха цилиндър, към който гледаха прозорците на болничните стаи. Веднага ми стана ясно - тук ще направим представлението и няма нужда дечицата дори да излизат от стаите си. Сглобих една портативна 50-минутна програма и настана такава радост. Никога няма да забравя щастливото лице едно момиченце без един косъм на главата, вероятно от химиотерапията. Главният лекар я беше прегърнал. Директорът на болницата ми каза: &ldquo;Виждаш ли това дете? Гледай колко е щастливо и как се радва. Вярваш ли ми, че утре вече няма да е живо.&rdquo; Ето това е най-голямата награда за нас. <br /> <br /> <strong>- Вие лично претърпели ли сте някакъв инцидент в цирка?</strong><br /> - Разбира се. Инцидентите и травмите са част от нашата професия. На седмо число, седми месец, 1977-ма година - четири седмици - паднах от трапеца на мозайката от 11 метра височина по време на репетиция и останах жив. Господ реши така, запази ме. <br /> <strong><br /> - Какви бяха пораженията по тялото ви?</strong><br /> - Много - разкъсвания на устата, на брадата, на окото. Цялото ми лице е в пластични операции, защото беше обезобразено. Плюс това <br /> <br /> <u>от падането имах осем счупени ребра </u><br /> <br /> и два счупени прешлена. Счупените прешлени в гръбнака ги откриха чак след три месеца при случаен преглед. Трябваше да се направи някаква рентгенова снимка и тогава се видяха счупванията. Но гръбначният мозък беше невредим. Просто късмет.<br /> <br /> <strong>- Къде ви лекуваха?</strong><br /> - В &ldquo;Пирогов&rdquo; и във Втора градска болница. Там бяхме зачислени цирковите артисти. Но тогава нямаше тази модерна апаратура, с която да се видят всички увреждания.<br /> <br /> <strong>- Колко време ви трябваше, за да се възстановите?</strong><br /> - На третия ден, след като излязох от &ldquo;Пирогов&rdquo;, се качих на трапеца, а след месец вече работех. <br /> <strong><br /> - Имате ли доктор в цирка?</strong><br /> - Всеки от трупата е здравноосигурен и ако стане нещо, ходи на лекар. Нямаме специален доктор за трупата. Едно време имаше цирков лекар, когато циркът беше държавен. Сега за спектаклите по градовете винаги нося покани за &ldquo;Бърза помощ&rdquo;. Така всеки ден има по двама души лекари на спектакъл - хем гледат и се забавляват, хем, ако стане нещо, оказват първа медицинска помощ. Ние сме третият цирк в Европа, който има собствена пожарна кола. От следващата година ще имаме и собствена линейка. <br /> <br /> <strong>- Това означава ли, че ще назначите и медицински екип?</strong><br /> - Вероятно ще наемем фелдшер, колкото да закара пострадалия до спешното отделение на някоя болница.<br /> <br /> <strong>- Как се чувствате на 70 години?</strong><br /> - Чувствам се като на 40. Циркът ми поддържа духа. Имам много мои колеги и приятели връстници, които ме деморализират с техния външен вид. До тях изглеждам като младеж. Голямата ми любов към цирка, всеотдайността ми към това изкуство, към работата, към творчеството ме поддържат млад. <br /> <br /> <strong>- А вашата майка акробатка Лола Орландо Малеволти жива ли е?</strong><br /> - Да, жива е - на 98 години е. Миналата година <br /> <br /> чичо ми - брат на майка ми - почина на 105 години<br /> <br /> Дълголетието на майка ми също се дължи на цирка. Тя живее в санаториум в кв. &ldquo;Горна баня&rdquo; при много хубави условия, с постоянно наблюдение на лекар, медицинска сестра. Сама майка ми не може да се грижи за себе си, нито имам възможност лично да я гледам. Но когато ходя при нея, след първото &ldquo;Здравей, Сашко. Как си?&rdquo;, веднага пита какво правим в цирка и само за това говорим. Тя игра до 58 години, а след това за дълго беше педагог и учител в цирка. <br /> <br /> <strong>- Как ще коментирате забраната на животни в цирка?</strong><br /> - Случайно разбрах, че преди 7 години Народното събрание е гласувало закон за забрана на животните в цирка, който влиза в сила от 2015 г. Било е по някаква европейска директива. Надявали са се за 7 години да измрат всички циркови животни. Но това не стана - напротив, из цирковете по цяла Европа нарочно се наплодиха всякакви екзотични видове. Създателите на закона не са си дали сметка, че цирковите ни животни не са взети от дивата природа, а са родени в цирка. Те не са примати и диви бозайници. Лошото е, че нашият закон не разделя животните на екзотични, диви и домашни. А тези, които обвиняват дресьорите в нехуманно отношение към животните, ще попитам: &ldquo;Кое е по-хуманно - дресура на 12 прасета или отглеждането им, за да ги заколиш и изядеш?!&rdquo;<br /> Законът е несправедлив и защото лишава от препитание дресьорите. У нас има четири поколения дресьори, които трябва да си сменят професията или да отидат да работят в други страни. <br /> <br /> Знам едно: цирк без животни не е цирк. Ще напиша възражение до Народното събрание, до премиера и до министъра на културата. След като получа тяхното становище, ще реша какво да предприема. Давам си сметка, че завеждането на дело изисква много пари и време. Ще търся помощ и от Европейската асоциация на цирковете. &ldquo;Цирк Балкански&rdquo; има вече три сценария за програми без животни, за да се адаптираме към тази нова ситуация. Не е проблем да работим в чужбина, защото имаме италианско гражданство. Но аз се върнах в България, за да възродя българския цирк и посветих живота си на тази кауза.<br /> <br /> <strong>- Какво ново в &ldquo;Цирк Балкански&rdquo;?</strong><br /> - Сега показваме за последно програма с дресура на тигри и лъвове, с красива дресура на аржентински папагали и за първи път в България дресура на хипопотам - едно от най-опасните и силни африкански животни.<br /> <br /> Колелото на смъртта вероятно няма да се играе скоро, защото синът ми Николай и снаха ми, които участваха в този номер, се сдобиха с дъщеря Натали преди две седмици. Под въпрос е дали изобщо ще се възстанови този номер, защото това им е третото дете, а Николай иска четвърто и дори пето. Циркът се крепи на фамилията. Всичките ни деца тренират, учат цирковото изкуство, получават и висше цирково образование. Само така циркът ще върви напред и традицията ще се запази.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Мара КАЛЧЕВА </strong></em> <br />