Гергана не може да направи крачка без мен
<em>Тома Спространов е един от най-популярните DJ и радиоводещи у нас. Култовото му предаване &quot;Пулсиращи ноти&quot; по БНР е легенда. Шоуто му &bdquo;Любопитно петолиние&ldquo; продължава да се излъчва по радио &bdquo;Пловдив&rdquo; всяка неделя. Той е един от откривателите на изпълнители като Лили Иванова, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Росица Кирилова, &bdquo;Щурците&rdquo;, &bdquo;Сигнал&rdquo;, ФСБ... От брака си с англичанката Джудит има три деца - Георги, Филип и Мария, както и 8 внуци - всички те са се установили на Острова. След развода той живее в София с приятелката си &ndash; известната музикална редакторка Гергана Лазарова, която дълги години боледува от паркинсон. Наскоро гръмна новината, че Тома Спространов разпродава плочите си, за да купува лекарствата на любимата жена. <br /> <br /> Единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo; &ndash; шокиращата му изповед.</em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/24_33_Toma17.JPG" alt="24_33_Toma17.JPG" align="left" width="300" height="452" hspace="9" />- Тома, скоро научихме, че продавате плочите от вашата уникална колекция за лекарства на вашата приятелка. Истина ли е това?</strong><br /> - Нямам нищо друго ценно, което да продам. Месечно за основните лекарства за паркинсона на Гергана, без да смятаме аспиринчетата и седалгинчетата, са ми нужни 235 лева. Здравната каса за едно лекарство, което струва 76 лв. за месец, прави намаление 6.20 лв. Направо да ги стреляш с картечница! <br /> <br /> А хонорарът ми за един месец за предаването &ldquo;Пулсиращи ноти&rdquo;, което водя всяка седмица, е 124 лв. По 30 лв. на предаване. Допреди година получавах по 80 лв. и горе долу свързвах двата края. А за предаването &ldquo;Любими до болка&rdquo; в сряда пък ми дават по 14 лв.<br /> <br /> <strong>- Вие трябва да сте непрекъснато до Гергана. Тя не може да направи и крачка без вас... </strong><br /> - При болестта паркинсон главният мозък не може да &ldquo;каже&rdquo; на краката да ходят, а ръцете треперят. Налага се да я храня с лъжичка, къпя я, подстригвам я. Тя е като едно голямо дете. Много рано сутрин й е по-лесно да ходи и правим съвсем мъничка разходка около нас в градинките, защото, ако й спрат краката, как да я върна? А ние живеем на петия етаж и нямаме асансьор. Така че всичко, което правим, е точно измислено, за да не стане беля. Винаги я държа за ръка, като вървим, за да не залитне. Един път залитна и се просна на улицата, краката й бяха целите в кръв. С две жени едва я вдигнахме.<br /> <br /> Но по принцип тя усеща, когато краката й спират, аз се обръщам с гръб, хващам я за двете ръце и тръгвам назад с най-мъничките стъпки на света. <br /> <br /> Понякога се случва да се блъсна в някой стълб, разбира се, но се оправям. Преди няколко дена така за час и половина изминахме 250 м до нас и полечка-полечка през двора я качих. За човек, болен от паркинсон, непрекъснато е необходим придружител. Преди три години ТЕЛК й даде документ за 95 процента инвалидност без придружител. Как 95 процента инвалид да живее без придружител?! Сега ще обжалвам. Нека дойде човек вкъщи и да види, че тя нищо не може да прави сама. Сега аз съм придружител, а когато ходя на работа, идва сестра й, когато е свободна.<br /> <br /> <strong>- Вие дълги години имате тайна любов с Гергана. Как започна вашата връзка? </strong><br /> - Гергана водеше предаване за хард рок и хеви метъл по &ldquo;Хоризонт&rdquo;. Беше и музикален редактор на моето предаване &ldquo;Пулсиращи ноти&rdquo;. С нея живеем заедно вече близо 30 години.<br /> <br /> Любовта ни започна стъпка по стъпка. /усмихва се/ Тя беше музикална редакторка на Сергей Джуканов. Като пътувахме из страната с автобуса да представяме предаването, все седеше до него и аз мислех, че е с него. Но в един момент &ldquo;оградата се проби&rdquo;... <br /> <br /> /дълга пауза/ Но мога да ви кажа, че по-голяма любов е не бесният секс, който ни завладя тогава, а в момента &ndash; да се грижиш за болен човек, двамата да сте едно цяло - това за мен е истинската любов.<br /> <br /> Тогава започнахме да се виждаме тайно. Това продължи дълги години. Един път отиваме на обяд у Борето Гуджунов, лека му пръст, и носим с Джудит подаръци от Англия на малкия му син Кристиян. Той остана много доволен. След няколко седмици пък им отидохме на гости с Гергана. <br /> <br /> След време пред жена ми малкият Кристиян ме попита невинно: &ldquo;Чичо Томе, ти защо имаш две жени?&rdquo; Джудит се направи, че не чува. Но мина още време, на нея й писна и ми каза: &ldquo;Щом толкова много искаш да търчиш подир твоята Гергана, върви си при нея и се грижи за твоята болна!&rdquo; Това беше преди няколко години. Тя имаше ученици от Английската гимназия, които са адвокати, и разводът стана за половин час.<br /> <br /> <strong>- Как се решихте все пак да разпродавате плочите си?</strong><br /> - Имам плочи цели стени. Направил съм си дървена фонотека по мой модел, за да може в една секцийка да стоят прави 10 албума, да не се мачкат, да не са наведени, да не се прашат.<br /> <br /> До нас, на ул. &ldquo;6 септември&rdquo; е &ldquo;Дюкян Меломан&rdquo;. Влизам и виждам как хората, които имат грамофони, си купуват моите плочи и това ми стопля сърцето. Даже продавачката си купи плочи на Джими Смит, кралят на хамонд органа. Три момчета, българчета, които живеят в Австрия, питали: <br /> <br /> &ldquo;Дали Томата е запазил първите албуми на &ldquo;Контрол&rdquo; и на &ldquo;Импулс&rdquo; с Илия Кънчев, на Милена първия албум?&rdquo; Ами, да, аз ги имам. Друг човек търсил джаз формацията &ldquo;Бели, зелени, червени&rdquo;. Те са пловдивчани и са ми подарявали по няколко от всичките си албуми с автографи. Дадох в магазина и няколко албума с подписа на Гошо Минчев. <br /> <br /> Много от тези плочи, които нося в магазина, аз вече не ги слушам. Едно време се бях запалил да събирам Майлс Дейвис, Царя на тромпета. Сега никак не ми се слуша нито Майлс Дейвис, нито Джон Колтрейн, нито техния куул джаз, който е голям миш-маш. Но навремето беше мода.<br /> <br /> Хората са запалени да имат плочи от винил. На седмица ми дават горе долу по 60 -70 лв. от продажбата на мои плочи. Все някой минава да купи, все някой е поръчал. И така си набавям липсващите средства, за да купя лекарства и най-насъщната храна. <br /> <br /> Аз нищо скъпарско не купувам. А и моята приятелка е вегетарианка и ядем вегетарианска храна. Сега като сварих една тенджера хубави картофки, които са много евтини, два-три дена си ги ядем - ту с малко майонеза, ту с масълце... Или някой път чуквам две яйца и с малко картофи става някаква постна манджа. Така че, ние не ядем скъпо. Аз не пуша, не пия - не харча пари нито за алкохол, нито за цигари. Радиото, слава Богу, е близо, а и всички други разстояния в София ги изминавам пеша, не ползвам карта за транспорт. Радиото ми плаща мобилния телефон, за да мога да се свързвам с музикантите за предаването и да не харча пари поне за телефон.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/TT111221_046.JPG" alt="TT111221_046.JPG" align="baseline" width="500" height="331" /><br /> <strong><br /> - Някой помогна ли ви досега?</strong><br /> - Колегите ми от &ldquo;Музикална редакция&rdquo; към програма &ldquo;Хоризонт&rdquo; на БНР предприеха мерки и откриха благотворителна сметка за Гергана. Включи се и радиосекцията към СБЖ. Обади се и Анжела, която беше сътрудничка на Гергана дълги години. Каза ми, че съобщила по Интернет. И сега всички рокаджии и рокгрупи събират средства на същата сметка.<br /> <br /> При мен пристигна и представител на фирма &ldquo;Рефан&rdquo; в Пловдив и каза: &ldquo;Ние сме от Пловдив и искаме да спасим вашите плочи!&rdquo; Изпращал го директорът, който пожелал да купи всичките ми плочи, да ги запази и по този начин да ми помогне. Имал идея да ги сложи в големия хол на сградата на фирмата и да направи постоянна изложба. Те имали намерение да направят интернет радиостанция. Попитаха ме дали искам всяка седмица да ми се обаждат, да им съобщавам последни музикални новини от България и от световната сцена. Съгласих се. Но имам плочи, които са ми много ценни, които няма да дам.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам и вие не сте съвсем добре със здравето. Миналата година ви правиха операция на вените?</strong><br /> - Аз имам три операции на краката. Имам разширени вени, надути като въжета, и трябва да се изрязват. <br /> Лягам на масата &ndash; с флумастер рисуват какво трябва да се реже, какво трябва да се маха &ndash; режат се цели парчета надути вени, пак се свързват - сложна операция, слагат ми упойка в кръста, за да не боли&hellip;<br /> <br /> При последната операция миналата есен ми изрязаха сраснати вени от бедрото. На единия крак имам 135 шева. Не мога да ходя с къси гащи през лятото, защото е грозна гледка. Имам тромбофлебит, а той е убиец - ако ти влезе едно тромбче в сърцето, умираш светкавично! <br /> <br /> <strong>- Но въпреки това пословично сте отдаден на грижите за вашата любима жена. Това е рядко срещано явление...</strong><br /> - Лилито / Лили Иванова &ndash; б. а./ също сега помага тайно на Ванко Пеев, защото той &ndash; такъв известен музикант &ndash; има смешно малка, нещастна пенсия. Всяка седмица се виждат и тя му дава пари, за да не умре от глад човекът! Моят кумец Георги Начев ми каза, че Лили не иска да се чува, но му помага. Жена му Светла /певицата Светла Стоева &ndash; б. а./ почина, а той има прищипване на прешлените на гръбначния стълб &ndash; от болка не може да стане. Лилито е много благотворителен човек. И, когато помага, даже гледа да не се чува...<br /> <br /> <strong>- Първите стъпки в кариерата си примата прави не без ваша помощ? </strong><br /> - Веднъж Здравко Радоев доведе в радио &quot;Пловдив&quot; едно свито момиченце. Толкова се притесняваше, че не смееше да ме погледне! &ldquo;Това девойче е от Кубрат, казва се Лили Иванова и е подгряваща певица на &quot;Сребърни тигри&quot;. Шашнах се, защото &quot;Тигрите&quot; бяха първата западна група, която стъпва у нас. И - изведнъж - никому неизвестното момиченце ще им приглася. Тъкмо бяхме получили в радиото плоча на Рита Павоне. И я пуснах. <br /> <br /> Като я чу, Лили каза: &quot;Много ми харесва! И аз искам да пея такива песни!&quot; След месец се появи афиш: &quot;Лили Иванова - българската Рита Павоне&quot;. Ако тогава бях й пуснал Доли Партън, може би щеше да запее кънтри. В тоя смисъл имам принос в кариерата на Лили. Дадох й и &ldquo;Бу-бу&rdquo;-то на Джордж Бенсън и тя я направи на български. <br /> <br /> След време Мими Иванова дойде от Хисаря да учи в Пловдив и живееше до нас в центъра на града. Веднъж Лили ми беше на гости, пиехме си кафенце и аз й пусках музика. И Мими Иванова пристига, трепереща, ученичка в Музикалното училище, с един огромен букет и ми казва: &ldquo;О, бати Томи, можеш ли да ме запознаеш с кака Лили?!&rdquo; И аз запознах Мимито с кака Лили! <br /> <br /> <strong>- Имате участие и в старта на Богдана Карадочева на сцената. Казвали сте ми, че първата ви среща е била твърде запомняща се... </strong><br /> - Бях на Слънчев бряг с една палатка. Но там ме видяха едни музиканти, мои приятели. Един от тях ми вика: &ldquo;Тома, какво ще правиш в тази палатка, ела в моята стая!&rdquo; Отивам аз. В съседната стая беше Здравко Радоев. С него сутрин пиехме кафе на терасата, пушехме по една цигара и слушахме Луи Прима. <br /> <br /> Събуждам се една сутрин, промъквам се към неговата тераса и изведнъж виждам на нея една чисто гола, страхотно красива жена - аз чак се стреснах! <br /> <br /> Тя не се смути, обърна се към стаята и каза: &ldquo;Здравко, тук някакъв те търси!&rdquo; Така се запознах с Богдана. Здравко беше вече гадже на тази жена с красиви очи и коси - Богдана Карадочева. Той ме помоли да й намерим хубава песен. Тя взе песента на Силви Вартан от филма &ldquo;Търсете идола&rdquo; и я запя на български: &ldquo;Тази вечер аз съм хубава...&rdquo;! Това стана първият й хит!<br /> <br /> А Борето Гуджунов ме запозна с Паша Христова. На нея дадох плоча на Дъсти Спрингфийлд. Тя си хареса една негова песен и я записа на български. Но тази плоча изгоря при самолетната катастрофа заедно с нея, защото тя я носила със себе си...<br /> <br /> Роси Кирилова пък ме покани за кум, защото навремето пръв аз почнах да въртя песента й &quot;Тишина&quot; и така я наложих като име.<br /> <br /> В един летен ден Борис Гуджунов пристигна в Пловдив с една група музиканти. Майка ми пържеше кюфтета и картофки. Направила и салата с едни големи чушки и домати. Борето вика: &ldquo;Хайде, пусни някаква хубава музика!&rdquo; Пуснах им &ldquo;Голдън Иринг&rdquo; /&rdquo;Златна обица&rdquo;/ Сашо Петрунов /Сашо Гривната/, един от музикантите, възкликна:<br /> <br /> &ldquo;Томата не стига, че пуска тази холандска готина група, ами на стената има плакат на музикантите с големи златни обици. Ами, ние не можем ли да се казваме тогава &ldquo;Сребърни гривни&rdquo;!&rdquo; И така по време на яденето на кюфтетата в Пловдив се появи култовата група &ldquo;Сребърните гривни&rdquo;, която записа много хубави песни.<br /> <br /> <strong>- С Емил Димитров сте били приятели...</strong><br /> - Емил Димитров ми е много близък приятел. Говоря в сегашно време за него. Познавам жена му Мариета, преди той да я познава, защото тя беше съученичка на моя братовчедка в Пловдив. <br /> <br /> За последното предаване при мен Емил дойде в радиото трудно, едва ходеше. Носеше едно малко шишенце с водка. Като глътна мъничко, успя да събере кураж и сили и да дойде до третия етаж. Седна и направихме едно предаване, което аз запазих за &ldquo;Златният фонд&rdquo;, защото това беше последната ми среща с Емил. <br /> <br /> Той винаги много е държал на мен. Даже малко се криеше, като идваше при мене в радиото, защото с Данчо Георгиев&ndash;Стълбицата са кумци. Причината - той идва при мен, а не при него, а Данчо е обидчив. Но Емил много държеше Томата да го &ldquo;пусне&rdquo;! Защото като &ldquo;пусна&rdquo; някой, му тръгва на късмет! Аз съм кадемлия. Теодосий Спасов обича да казва: &ldquo;Идете при Томата, той е кадемлия!&rdquo; <br /> <br /> Аз цял живот правя безплатна реклама на гостите на моите предавания. В &ldquo;Пулсиращи ноти&rdquo; съм отрупан със западна музика, от хубава по-хубава, но все давам път на българското и го правя със замах.<br /> <br /> <strong>- Йорданка Христова също ви е много близка...</strong><br /> - Данчето я познавам от най-ранните й години. Една вечер навремето стоим с нея на задния вход на зала &ldquo;България&rdquo; с приятели. Данчето &ndash; с една хубава, тясна кожена минипола, с блузка и с конска опашка. Минава един милиционер и казва: &ldquo;Сега ще ти кръцна тази пола! <br /> <br /> Какво си показваш баджаците!&rdquo; А Данчето като се обърна и му вика: &ldquo;Виж, какво, аз съм от Коньовица и като ти зашлевя един шамар, ще ми излетиш до хоризонта!&rdquo; Милиционерът подви опашка и си тръгна.<br /> <br /> Данчето беше купила преди години от Америка едно страхотно зелено сако за сина си. Но той се оказа дебел за него. И тя ми каза: &ldquo;Тома, я виж става ли ти?&rdquo; Това сако го носих цели 10 години! Всички знаеха, че нямам друго сако, защото много мразя да нося сака и вратовръзки. Но директорът на джаз фестивала в Банско, много държи Томата да води с хубави сака, с хубави ризи, обувки. <br /> <br /> <strong>- Много диджеи са минали през вашата школа... Кои са по-известните?<img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/TT111221_051.jpg" alt="TT111221_051.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="452" /></strong><br /> - Мартин Захариев е бил мой ученик. Пристигна едно момче на вратата на Радиото с ученическа униформа и ми каза: &ldquo;Искам да стана диджей!&rdquo; <br /> <br /> Казах му: &ldquo;Добре, но трябва да имаш възраст, не можеш да бъдеш диджей ученик!&rdquo; <br /> <br /> Стана много добър. Родителите му след това ми благодариха, че, докато е бил студент, той не само се издържа с диджейството, ами храни и тях. Диджеите много добре печелеха. Мартин, преди да стане главен редактор на толкова много музикални издания, на &ldquo;Плейбой&rdquo;, преди да има фирма за дискове, стана толкова добър, че няколко пъти като бях в чужбина, той ме заместваше като водещ на &ldquo;Пулсиращи ноти&rdquo;.<br /> <br /> Любомир Павлов или Любо Пъпката също е един от най-добрите първи мои ученици. Много години работеше с Данчо Стълбицата като съводещ при неговите обиколки из България&hellip; Тези хора &ndash; известни политици, издатели, лекари, минаха през школата на диджейството още през студентските си години. Ами, как няма?! <br /> <br /> Като си диджей, ти ставаш лидер, всички момичета те харесват, кой не мечтае да има тази популярност?<br /> <br /> <strong>- Остава ли ви време да гледате риалити форматите по телевизиите?</strong><br /> - Два-три пъти гледах по десетина минути това предаване &ldquo;ВИП брадър&rdquo;, не се издържа! <br /> <br /> Преди доста години ми се обажда Ники Кънчев: &ldquo;Тома, искаш ли да станеш главен редактор на &ldquo;Меридиан рок шоу&rdquo;? &ldquo;Защо?&rdquo; - &ldquo;Защото ти си най-добър главен редактор, аз съм се учил от теб!&rdquo; Той е страхотен журналист, да се занимава с такава глупост, не мога да го проумея! Смятах го за много свестен човек. <br /> <br /> Стана дума с един приятел и той е на същото мнение: &ldquo;Откакто Ники почна с това, съм го зачеркнал като човек!&rdquo; Много съм разочарован от него. <br /> <br /> Маха с ръце, раздава правосъдие в това пошло предаване с тия всички певци, които в една спалня ходят напред назад, правят се на идиоти, карат се, нагрубяват се, въртят се по някакви легла &ndash; стават, лягат. Защо се унижават така! Да не са бедни?! Нито Кичка е бедна, нито &ldquo;Ритон&rdquo;. Дори да нямам една стотинка в джоба, няма да се съглася да участвам. Хората ме уважават и ми помагат. Ами, хайде, ако ми дадат много пари, да се съблеча гол и да ходя по улиците...! Това са глупости! <br /> <br /> Тези формати, в които се откриват нови таланти, също ме дразнят. Пеят песните на българските звезди или се правят на Марая Кери. Но все пак има какво да се чуе. На нашите на детската &ldquo;Евровизия&rdquo; песента им не беше силна. А това момиче от Малта е като Махалия Джексън като дете. Но като цяло нямаше хубави песни, нямаше детски песни като на Крисия миналата година. А и няма нужда да се правят на пораснали лелки или чичковци...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ето банковата сметка, на която можете да помогнете на Гергана Лазарова:<br /> <br /> Банка ДСК<br /> IBAN BG 90STSA 93 00000 9212597<br /> Тома Спространов <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong></span><br />