Влюбеният Ататюрк капитулира в София

Отново война. Яворов току-що се е оженил за Лора. Хиляди страници са изписани за тяхната любов. Репетицията на &bdquo;Когато гръм удари как ехото заглъхва&ldquo; в Народния театър прекъсва. Авторът облича войводската униформа и поема с четата си към фронта. На няколко места по пътя Лора го посреща и изпраща.<br /> <br /> В Банско Яворов среща ген. Стилиян Ковачев, командир на българската освободителна войска и заедно с македонските чети връщат на България Разлог, Банско, Неврокоп, Кавала. Неврокопското население посреща с овации предложението на ген. Ковачев за пръв кмет на града да бъде провъзгласен авторът на &bdquo;Хайдушки копнения&ldquo;. Преди да тръгне да освобождава Кавала, поетът<br /> <br /> <strong>пише първата си кметска публицистика</strong><br /> <br /> по въпросите на деня в освободения град. След години този град приема името на Гоце Делчев, с когото Яворов е близък приятел и съмишленик.<br /> Историческите съвпадения са неканонични. През ноемврийските дни на тревожната 1913 г. като нов турски аташе в София пристига 32-годишният образователен и привлекателен майор, който след години ще бъде наричан Ататюрк (баща на турците). Среща се с &bdquo;познатия&ldquo; ген. Ковачев. Оказва се, че<br /> <strong><br /> двамата са воювали един срещу друг</strong><br /> <br /> Силните намират себе си. Често пият заедно кафе, говорят си и на турски. Като приятели. Кемал бързо влиза в светския живот на българската столица. Посещава балове, концерти, оперни представления, възхищава се от гласовете на Христина Морфова и Стефан Македонски. Надява се и в неговата родина да има такава опера.<br /> <br /> В софийското казино той среща 21-годишната девойка Димитрина Ковачева, втората дъщеря на ген. Ковачев. Чужди кореспонденти я сравняват с българска роза. Учила е литература и музика в Швейцария. Владее три чужди езика. Изнася благотворителни клавирни концерти, които турският военен аташе често посещава. Ще види ли такава девойка и в родината си?<br /> <br /> На бал с маски в царския дворец Кемал се появява с еничарска униформа, специално доставена от музей в Истанбул.<br /> <br /> <strong>Пламва красива любов</strong><br /> <br /> Предлага на Димитрина да се оженят. Генералът отсича &ndash; това е невъзможно. Убеден е, че различната религиозна принадлежност ще разруши любовта им. След години Кемал отново иска ръката на Димитрина. Бащата отново отказва.<br /> <br /> Пътят на бъдещия &bdquo;баща на турците&ldquo; е не по-малко драматичен. Премахва вековната султанска власт. Провъзгласява Турската република. Пръв председател на нейния парламент (1920 - 1923). През март 1924 г.<br /> <br /> <strong>превръща Турция в светска държава</strong><br /> <br /> и приема името Ататюрк. Прави радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната област. Въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, сменя старите лични религиозни имена, жените получават равноправие.<br /> <br /> В интервю пред в. &bdquo;Утро&ldquo; през 1931 г. изповядва: &bdquo;Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция&ldquo;.<br /> <br /> През 1922 г. Кемал се жени за богата интелектуалка, но бракът им е несполучлив и двамата се разделят. През същата година изпраща на Димитрина (или както я наричат галено Мити) романтичния роман &bdquo;Чучулигата&ldquo; от известния турски писател Решад Нури. Тя плаща за превода и в. &bdquo;Зора&ldquo; помества няколко откъса от романа.<br /> <br /> Гранддамата на българската поезия Елисавета Багряна споделя в спомените си, че при посещение в Турция с група писатели, Ататюрк ги кани на вечеря. Казва на Багряна, когато танцува с нея: &bdquo;Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?&ldquo;. Багряна отговаря: &bdquo;Добре е, споделя самотата си със съпруг&ldquo;. Разбира, че <br /> <br /> <strong>в прегръдката на Ататюрк не е тя, а Мити<br /> </strong><br /> Умира през 1938 г. от чернодробна цироза на 57 години. Сред вещите му близките намират снимка &ndash; на Мити. <br /> <br /> Димитрина се омъжва за адвокат, впоследствие депутат. Имат три деца. След Девети септември и отмяната на смъртната присъда на съпруга й семейството е интернирано в провинцията. Имуществото им е конфискувано. Димитрина умира от рак през 1966 г. на 80 години.<br /> <br /> За тази драматична любов разказва българо-турски документален филм. По време на снимките сценаристката Елена Димитрова и режисьорът Али Дервиш откриват племенница на Димитрина, от която научават подробности за последните й дни. Според нея предсмъртните думи на Димитрина били: &bdquo;Тази нощ сънувах Кемал&ldquo;.<br /> <br /> Великолепен документален роман за Кемал Ататюрк написа моят приятел и колега във в. &bdquo;Отечествен фронт&ldquo; Парашкев Парушев. Книгата претърпя няколко издания. Парашкев бе български генерален консул в Цариград. Близките му приятели и колеги <br /> <br /> <strong>там го наричаха Паруш бей</strong><br /> <br /> Бурният политически живот съпътства Ататюрк. В съдбоносно време ръководи съпротивата срещу следвоенното разпокъсване на страната, когато гърците нахлуват в Анадола, а западните сили се готвят да си поделят Турция. Осуетява атентат срещу себе си. Защитава турската нация, мюсюлманите, които според него по рождение са &bdquo;надарени с хуманни обичаи&ldquo;. Лидерството му консолидира както твърденията за &bdquo;арменците убийци&ldquo;, така и за турците като &bdquo;потисната нация&ldquo;.<br /> <br /> <strong>В така наречената&nbsp;Велика реч</strong><br /> <br /> пред парламента през октомври 1927 г. (която продължава 36 часа и 31 минути и се счита за най-важната в модерна Турция) Ататюрк определя арменските кланета като &bdquo;срамна постъпка&ldquo;, а неговата Турска република трябва да се освободи от &bdquo;това петно&ldquo;. В началото на 2000 година се появиха <br /> <br /> <strong>неизвестни оригинални документи</strong><br /> <br /> Турският общественик Мурат Бардахчъ, без да ги интерпретира, съобщи, че според документите в Османската империя през 1915 г. живеят 1 256 000 арменци. Две години по-късно броят им е 284 157 души. Фактите отварят врата към истината. <br /> <br /> Ататюрк няма пряко участие в геноцида. Има исторически победи като строител на нова Турция. Капитулира единствено пред легендарния ген. Ковачев и дъщеря му Димитрина. Остава с добри чувства към България.<br /> <strong><br /> Любен ГЕНОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />