В по-мал­ко от 1 % от слу­ча­и­те мо­же да се пре­вър­не в зло­ка­чес­т­вен. Мно­жес­т­ве­ни­те ен­хон­д­ро­ми се наб­лю­да­ват по-чес­то при мъ­же и при тях рис­кът за из­раж­да­не в зло­ка­чес­т­вен ту­мор е 30 %.
Кои са най-чес­ти­те ту­мо­ри, ко­и­то се по­я­вя­ват на кос­ти­те? Как се об­ра­зу­ват и има ли про­фи­лак­ти­ка за тях?

Гин­ка Йов­че­ва, Со­фия

Ня­кои от на-чес­ти­те доб­ро­ка­чес­т­ве­ни ту­мо­ри на кос­ти­те са: ос­те­о­хон­д­ром, ен­хон­д­ром, ед­но­ка­мер­на (прос­та) кос­т­на кис­та и т.н. Ос­те­о­хон­д­ро­мът се на­ри­ча още ек­зос­то­за.
Рас­те ка­то “ку­ка”, ко­я­то се из­ви­ва в по­со­ка, об­рат­на на та­зи, в ко­я­то се на­ми­ра ста­ва­та. Мо­же да за­сег­не хо­ра от всич­ки въз­рас­ти. Обик­но­ве­но се раз­ви­ва в дъл­ги­те кос­ти око­ло го­ле­ми­те ста­ви (най-чес­то от две­те стра­ни на ко­ля­но­то, съ­от­вет­но на дол­ния край на бед­ре­на­та кост и гор­на­та част на го­ле­мия пи­щял; гор­на­та част на ра­мен­на­та кост). Мо­же да на­рас­т­ва по-бав­но или по-бър­зо. Обик­но­ве­но се от­к­ри­ва ка­то твър­да без­бо­лез­не­на по­ду­ти­на в бли­зост до ста­ва­та, ка­то не пов­ли­я­ва дви­же­ни­я­та й. Има ха­рак­те­рен об­раз на рен­т­ге­но­ва сним­ка и ди­аг­но­за­та се пос­та­вя лес­но. Мно­го ряд­ко ек­зос­то­зи­те се наб­лю­да­ват ед­нов­ре­мен­но на мно­го мес­та по кос­ти­те. То­ва със­то­я­ние е нас­лед­с­т­ве­но и крие, ма­кар и мно­го ма­лък, риск от прев­ръ­ща­не в зло­ка­чес­т­вен ту­мор.
Ед­но­ка­мер­на­та кос­т­на кис­та се от­к­ри­ва най-чес­то в гор­на­та част на ра­мен­на­та и бед­ре­на­та кост. Обик­но­ве­но не пре­диз­вик­ва оп­лак­ва­ния. Ако е дос­та­тъч­но го­ля­ма, мо­же да при­чи­ни счуп­ва­не на кост­та при срав­ни­тел­но ле­ка трав­ма. То­ва обик­но­ве­но ста­ва и по­вод за от­к­ри­ва­не­то й. При счуп­ва­не­то ку­хи­на­та на кис­та­та мо­же да се на­пъл­ни с кръв и тя да за­рас­не, но при всички случаи се пред­п­ри­е­ма ле­че­ние.
Ен­хон­д­ро­мът обик­но­ве­но представлява еди­ни­чен хру­щя­лен ту­мор, кой­то се раз­по­ла­га в ка­на­ла на тръ­бес­ти­те кос­ти, най-чес­то те­зи на ръ­ка­та и хо­ди­ло­то. Сре­ща се ед­нак­во при мъ­же и же­ни. Обик­но­ве­но по­вод за от­к­ри­ва­не­то му е счуп­ва­не на кост­та.
В по-мал­ко от 1 % от слу­ча­и­те мо­же да се пре­вър­не в зло­ка­чес­т­вен. Мно­жес­т­ве­ни­те ен­хон­д­ро­ми се наб­лю­да­ват по-чес­то при мъ­же и при тях рис­кът за из­раж­да­не в зло­ка­чес­т­вен ту­мор е 30 %.

ЛЕЧЕНИЕТО ЗАВИСИ ОТ ВИДА НА ТУМОРА

Как се ле­ку­ват кос­т­ни­те ту­мо­ри?

Кос­та Стай­ков, Вар­на

За все­ки вид ту­мор, ди­аг­нос­ти­ци­ран в оп­ре­де­лен ста­дий, има из­гот­ве­ни оп­ти­мал­ни ме­то­ди за ле­че­ние, в из­ра­бот­ва­не­то и осъ­щес­т­вя­ва­не­то на ко­и­то взе­мат учас­тие ос­вен ор­то­пе­дът-трав­ма­то­лог още и ра­ди­о­лог, спе­ци­а­лист по хи­ми­о­те­ра­пия, рен­т­ге­но­ло­зи, хе­ма­то­ло­зи, пси­хо­те­ра­пев­ти, ре­ха­би­ли­та­то­ри - т.нар. ши­рок екип от спе­ци­а­лис­ти, чи­я­то цел е да пред­ло­жат най-доб­ро­то ле­че­ние във все­ки отделен слу­чай.
Ле­че­ни­е­то за­ви­си от ви­да на ту­мо­ра, не­го­во­то раз­по­ло­же­ние, въз­раст­та и със­то­я­ни­е­то на бол­ния, на­ли­чи­е­то на ме­тас­та­зи или на друг пър­ви­чен ту­мор. Го­ля­ма част от доб­ро­ка­чес­т­ве­ни­те ту­мо­ри не на­ла­гат ле­че­ние. Обик­но­ве­но та­ко­ва се на­ла­га, ако се за­бе­ле­жи бърз рас­теж на фор­ма­ци­я­та, ако пре­диз­вик­ва оп­лак­ва­ния или ако съ­щес­т­ву­ва риск от прев­ръ­ща­не в зло­ка­чес­т­вен ту­мор. Ле­че­ни­е­то е хи­рур­гич­но и пред­с­тав­ля­ва пре­мах­ва­не на про­ме­не­на­та тъ­кан и за­пъл­ва­не на де­фек­та със здра­ва кос­т­на тъ­кан (би­ла тя соб­с­т­ве­на или чуж­да). Опе­ри­ра­ни или не, доб­ро­ка­чес­те­ни­те ту­мо­ри изис­к­ват ре­дов­но прос­ле­дя­ва­не от ле­кар спе­ци­а­лист, кой­то пре­це­ня­ва вся­ка про­мя­на в раз­ви­ти­е­то на ту­мо­ра. При зло­ка­чес­т­ве­ни­те ту­мо­ри се из­пол­з­ват ком­би­на­ции от раз­лич­ни ме­то­ди на ле­че­ние.
Хи­рур­гич­но­то ле­че­ние включ­ва ам­пу­та­ция на за­сег­на­тия край­ник. След нея обик­но­ве­но се из­ра­бот­ват вън­ш­ни про­те­зи, ко­и­то изис­к­ват спе­ци­ал­но обу­че­ние за пол­з­ва­не­то им.
Хи­ми­о­те­ра­пи­я­та се при­ла­га след хи­рур­гич­но­то ле­че­ние, ка­то има за цел да “убие” ос­та­на­ли­те зло­ка­чес­т­ве­ни клет­ки. В ня­кои слу­чаи хи­ми­о­те­ра­пия се пра­ви пре­ди хи­рур­гич­но­то ле­че­ние, за да се на­ма­ли обе­мът на ту­мо­ра и да се улес­ни опе­ра­ци­я­та.
Ле­че­ни­е­то на мно­жес­т­ве­ния ми­е­лом се раз­ли­ча­ва до из­вес­т­на сте­пен. Той се ле­ку­ва с раз­лич­ни схе­ми на хи­ми­о­те­ра­пия, ко­и­то имат за цел да уби­ят или на­ма­лят под оп­ре­де­лен брой про­ме­не­ни­те плаз­ме­ни клет­ки. За бол­ки­те и за­ся­га­не­то на кос­ти­те се при­ла­га лъ­че­те­ра­пия. Хи­рур­гич­но­то ле­че­ние обик­но­ве­но тук не се при­ла­га. За оси­гу­ря­ва­не на адек­ват­на за­щи­та на ор­га­низ­ма про­тив ин­фек­ции се вли­ват иму­ног­ло­бу­ли­ни. В ня­кои слу­чаи се при­ла­га кос­т­номо­зъч­на тран­с­п­лан­та­ция, ко­я­то мо­же да до­ве­де до окон­ча­тел­но из­ле­ку­ва­не.
Ле­че­ни­е­то на ме­тас­та­тич­ни­те ту­мо­ри на кос­ти­те има за цел са­мо да об­лек­чи сим­п­то­ми­те. На­ред с ле­кар­с­т­ве­но­то ле­че­ние с обез­бо­ля­ва­щи, за на­ма­ля­ва­не на кос­т­на­та бол­ка се при­ла­га лъ­че­ле­че­ние.
Мно­го важ­но е да се пре­це­ни рис­кът от счуп­ва­не на за­сег­на­ти­те кос­ти (най-чес­то преш­ле­ни на гръб­на­ка). Ако то­зи риск е го­лям, мо­гат да се пред­п­ри­е­мат опе­ра­ции, ко­и­то имат за цел да ста­би­ли­зи­рат да­дена част от гръб­нач­ния стълб и да пре­дот­в­ра­тят счуп­ва­ния, ко­и­то са­ми по се­бе си пре­диз­вик­ват бол­ка. При­ла­га се и ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние, има­що за цел да за­си­ли кост­та. Па­ра­лел­но с ле­че­ни­е­то на ме­тас­та­тич­ния ту­мор те­че ле­че­ни­е­то и на пър­вич­ния ту­мор.

СИМПТОМИ: БОЛКА, ОТОК, ЧЕСТО ЧУПЕНЕ

Как­ви са най-чес­ти­те сим­п­то­ми, ко­и­то раз­ви­ти­е­то на кос­т­ни­те ту­мо­ри пре­диз­вик­ва?

Стеф­ка Ко­ле­ва, Со­фия

Сим­п­то­ми­те ва­ри­рат в го­ля­ма сте­пен в за­ви­си­мост от ви­да на ту­мо­ра, раз­ме­ра му, на­ли­чи­е­то на ме­тас­та­зи (или съ­от­вет­но на пър­ви­чен ту­мор в друг ор­ган от тя­ло­то, от кой­то зло­ка­чес­т­ве­ни клет­ки са ме­тас­та­зи­ра­ли в кост­та) и мес­то­по­ло­же­ни­е­то на ту­мо­ра.
Доб­ро­ка­чес­т­ве­ни­те ту­мо­ри на кос­ти­те чес­то са на­пъл­но без­сим­п­том­ни и се от­к­ри­ват слу­чай­но или по по­вод на счуп­ва­не след не­о­би­чай­но ле­ка трав­ма. Те мо­гат да пре­диз­ви­кат бол­ка, вклю­чи­тел­но и нощ­на, ко­я­то обик­но­ве­но е тъ­па и дъл­бо­ка. Мо­гат да са на­ли­це и дру­ги сим­п­то­ми от при­тис­ка­не на окол­ни ор­га­ни.
Зло­ка­чес­т­ве­ни­те ту­мо­ри съ­що мо­гат да бъ­дат без­сим­п­том­ни до оп­ре­де­лен мо­мент. Чес­то счуп­ва­не или сил­на бол­ка в ре­зул­тат на нем­но­го сил­на трав­ма ста­ват по­вод за от­к­ри­ва­не на пър­ви­чен или ме­тас­та­ти­чен кос­тен ту­мор. Най-чес­ти­те сим­п­то­ми на зло­ка­чес­т­ве­ни­те кос­т­ни ту­мо­ри са бол­ка, оток, счуп­ва­не, как­то и от­пад­на­лост, по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра, из­по­тя­ва­не, от­с­лаб­ва­не на тег­ло (то­ва са приз­на­ци на ин­ток­си­ка­ция или “от­ра­вя­не” на ор­га­низ­ма от ту­мор­ния про­цес).

РЕХАБИЛИТАЦИЯТА Е ПРОДЪЛЖИТЕЛНА

Как­ви са стра­нич­ни­те ефек­ти при ле­че­ни­е­то на ту­мор на кос­ти­те?

Хрис­ти­на Пе­не­ва, Ста­ра За­го­ра

Все­ки от ме­то­ди­те на ле­че­ние има сво­и­те спе­ци­фич­ни стра­нич­ни ефек­ти. Въп­ре­ки то­ва те за­ви­сят от ин­ди­ви­ду­ал­на­та по­но­си­мост на все­ки бо­лен и от със­то­я­ни­е­то му пре­ди за­поч­ва­не­то на ле­че­ни­е­то.
Хи­рур­гич­но ле­че­ние - ам­пу­та­ци­я­та има крат­кос­роч­ни и дъл­гос­роч­ни стра­нич­ни ефек­ти. То­ва е го­ля­ма по обем опе­ра­ция, при ко­я­то има риск от ин­фек­ция. Не­об­хо­ди­мо е дъл­го вре­ме за обу­че­ние на бол­ния да хо­ди или да пол­з­ва про­те­за.
Фи­зи­кал­на­та и пси­хо­со­ци­ал­на­та ре­ха­би­ли­та­ция от­не­ма дъл­го вре­ме. На­ли­чи­е­то на из­кус­т­ве­ни ста­ви при за­паз­ва­не­то на край­ни­ци­те също изис­к­ва спе­ци­ал­но обу­че­ние. Все­ки им­п­лант крие риск от ин­фек­ция, на­ла­га про­дъл­жи­тел­на ре­ха­би­ли­та­ция и т.н.
Хи­ми­о­те­ра­пия - то­ва ле­че­ние е аг­ре­сив­но как­то спря­мо ту­мор­ни­те клет­ки, та­ка и спря­мо нор­мал­ни бър­зо­де­ля­щи се клет­ки в чо­веш­ко­то тя­ло. Стра­нич­ни­те ефек­ти на хи­ми­о­те­ра­пи­я­та за­ви­сят от ком­би­на­ци­и­те от ле­кар­с­т­ва и ин­ди­ви­ду­ал­на­та по­но­си­мост на бол­ния, но най-чес­ти­те са: ане­мия, лес­но кър­ве­не, по­ви­шен риск от ин­фек­ции, бъб­реч­ни ув­ре­ди, мен­с­т­ру­ал­ни на­ру­ше­ния, въз­па­ле­ние на пи­коч­ния ме­хур и кър­ве­не от пи­коч­ни­те пъ­ти­ща, ув­реж­да­не на слу­ха, ув­реж­да­не на сър­це­то, чер­ния дроб и т.н.
Лъ­че­те­ра­пия - по вре­ме на ле­че­ни­е­то въз­ник­ват ре­ак­ции на ко­жа­та и ли­га­ви­ци­те, по-къс­но мо­гат да се образуват срас­т­ва­ния и “стес­не­ния” на вът­реш­ни ор­га­ни. На мес­та­та на об­лъч­ва­не е въз­мож­но да въз­ник­нат дру­ги зло­ка­чес­т­ве­ни ту­мо­ри след раз­лич­но дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме.