Днес, непосредствено след Рождество Христово, според народните вярвания, започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до 6-и януари Богоявление (Йордановден). Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли (около 3 часа сутринта ).

Дванадесетте Мръсни дни е времето за родилните мъки на Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Този период се смята като зло време, през което действат дяволите, демоните, лошите и нечисти сили. Същевременно тези дни са свързани и с редица митологични вярвания.

Вярва се, че през този период се появяват различни свръхдемонични същества - караконджоли, вампири, върколаци, таласъми, по-рядко самодиви, които бродят от залез слънце до първи петли. Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско).

В Мръсните дни се преплита народното християнство с традиционните езически вярвания на българите. На отделни места има поверие, че през Мръсните дни на Земята идват душите на мъртвите, за които на Бъдни вечер се оставя място на трапезата. В Странджанския край тези дни се свързват с домашния дух покровител-наместник, когото "канят" на трапезата на Бъдни вечер или му оставят парче от питата с варено жито и орехи в ъглите на стаята или на тавана.

От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някоиот тях като караконджоло са пакостливи, но не нанасят трайни вреди начовека. Народът ги рисува, като получовеци, полуконе. Според народнотоповерие от главата до предните си крака каракоджолото има човешкичерти, а другата половина на неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи.

Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай Боже той да е на път, то караконджолото го възсядал. Той не напуска човека, докато не пропеят първи петли, тогава този дух губи своята сила. Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика от получовека караконджоло, те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи навън ходят вещици, вампири, нави, таласъми и др. Те в повечето случаи причиняват смърт на обикновения човек.

Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като опасни сили, носещи вреда за живите хора. Това е причина за многобройни забрани и действия, спазвани строго. През целия период не се излиза от дома след залез слънце, не се мие и пере, тъй като водата е "некръстена", не се работи с вълна, за да не нападат вълци стадата и овчарите, не се хвърля пепел и въглени от огнището, защото вълците и караконджолите ги ближат и от това се плодят и множат.

В Ловешкия край се вярва, че родените през Мръсните дни, наричани каракони, всяка година през този период се превръщат в кучета и вълци. Предимно в Южна България по време на Мръсните дни се честват известните вълчи празници, които имат митологичен характер.

Този период е особено подходящ за магически действия и предсказания. Тогава магьосници правят магии за обиране на чуждото жито и мляко, извършват се различни гадания през Новата година за здравето, за бъдещите бракове на момите. За предпазване от затворените демони всеки носи в дрехите си чесън, по вратите се поставят бодливи клонки от глог, хвойна и др. растения, сито и др. Около къщите и кошарите се посипва просо, вярва се, че то е преграда за магъосниците и техните магии.

Във всички краища на България има поверие, че в нощта срещу Коледа и предимно срещу Йорданов ден небето се "отваря", всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове. За времето на Мръсните дни са характерни и новогодишните обичаи на момците - коледари, сурвакари, зимни русалки, риначи, копачи. Маскарадът в обичаите има за цел да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прадеди, от които според митологичните представи зависят плодородието и здравето на живите.

Обредите, поверията и представите, свързани с Мръсните дни, ги определят като граничен период в годишното време, свързан календарно с деня на зимното слънцестоене и слънцеповрат, с прехода от старата към новата слънчева година.

Ето и петте неща, които според поверията са изрично забранени за правене през Мръсните дни:
По време на Мръсните дни не е добре да се зачева, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди.

През Мръсните дни не се опяват мъртъвци и не се раздава помен.

През Мръсните дни не се вдигат сватби.

През Мръсните дни не се работят женски работи, особено с вълна, не се бродира, мете, преде, за да не нападат вълците.

През Мръсните дни не се пере и мие преди да се пусне във водата стрък пелин, защото водата е все още некръстена и опасна.