През 33-годишното си еднолично властване Тодор Живков неведнъж е бил в рискова ситуация. Най-популярен е „атентатът“ срещу Тато във Враца, когато 20-годишният тогава Цветан Килограмски от Кнежа неволно поставя на колене Първия в държавата и го кара да лази пред хиляден народ, пише “Телеграф”. 

На 1 юни 1980 г. младеж изскача от тълпата на площада във Враца и успява да докосне за ръката Тодор Живков. Първия пада на колене и започва да лази. Яките мъже от охраната на УБО се хвърлят върху “атентатора” и го натикват в черната милиционерска камионетка. Един от тях нарежда: “Натискайте го надолу да не го гледа народът!”.

Тръгват слухове, че младежът е луд и носи у себе си кухненски нож, че е член на терористична група и т.н.

Години по-късно фоторепортерът Димитър Викторов, който успява да заснеме историческите кадри от инцидента, сподели: „В суматохата успях да превъртя незабелязано филма обратно и да го скрия в чорапа си.

Когато колите с Тодор Живков напуснаха площада, охранителите от УБО ни накараха да извадим филмите от фотоапаратите си и ги осветиха. Едва след 1989 г. извадих „на светло“ заснетите кадри от Враца.“

Отчаяние

“Не съм искал да го убивам и да го обиждам - разказва след 10 ноември Цветан Килограмски от Кнежа. Бях млад, но и отчаян. Баща ми, след като беше двайсетина години овчар, се разболя тежко и го трудоустроиха. Дълго търсеше подходяща работа да ни изкарва хляба, но където и да попиташе, срещаше отказ.

Отказваха му грубо, безцеремонно. А на мене и на сестра ми не стигаха парите да учим, да плащаме наема.

Питах се защо е така?! По радиото Тодор Живков държеше речи и повтаряше, че грижата за човека е най-голямата грижа, че строим хуманно общество. Затова си въобразих, че само той може да оправи нещата... Разбрах, че Тодор Живков ще идва във Враца за Ботевите тържества, исках да говоря с него за тези работи.

После научих, че около 60 души са охранявали Живков, отделно и униформените милиционери. Имало и снайперист, който обаче не стрелял.  В ареста на „Развигор“ генерал Кашев, шефът на УБО, събра 40-50 човека от неговата служба и ме разпитва пред тях.

Питаше ги един по един: „Ти не го ли видя? Ти защо не стреля?“. Колко бой съм изял не можете да си представите“, изповядва се Килограмски.

Атентаторът е следствен на ул. “Развигор” 6 месеца, а после получава присъда от 5 години за хулиганство и обида на длъжностно лице. Зад решетките получава още 7 години, този път за по обвинение за опит за убийство на ром.

Излежава в Старозагорския затвор близо 9 години и 6 месеца заедно с генералите Цвятко Анев, Любен Динов и останалите от групата на Горуня. Освободен е чак след като Тодор Живков е свален от власт.

След 1989 г. Цветан Килограмски прави няколко опита да се срещне с Тодор Живков или да се чуе с него по телефона, но така и не успява. По това време самият Живков е арестант и съден.

Войник

За един друг опит за атентат срещу Тодор Живков малко се знае. За него разказват очевидци. Един ден през 1984 година двата познати черни мерцедеса се движат по булевард "Ал. Пушкин" в кв. „Павлово“ нагоре по посока на Околовръстното шосе.

Живковият ескорт пресича Околовръстното и се насочва към Бояна, когато внезапно от улица "Маринковица" изскача военен камион и умишлено препречва пътя на двата мерцедеса. Реакцията на шофьорите е светкавична - двете черни лимузини правят завой с около 80 км/час вляво, влизайки на една поляна, където по това време има бараки общежития. 

В следващия момент от военния камион изскача войник и побягва нагоре към боянските блата, а мерцедесите на Живков дават на заден към булеварда и тръгват с „мръсна газ“ обратно към Околовръстното. Избягалият войник е открит, но каква е неговата съдба никой от обкръжението тогава, включително офицери от ДС, отдел „Контраразузнаване“, не знае.

Кортеж

В началото на 80-те има и друг инцидент с кортежа на Тодор Живков. Войници са поставени на пост по маршрута към Бояна. Но на един войник му се приходило неистово по малка нужда и вместо да стиска, той напуска поста, свършва работата и тичешком се връща обратно.

Бягайки, запъхтян вижда, че в този момент минават двата черни мерцедеса с Тодор Живков. Проехтяват изстрели, но дали по войника или във въздуха очевидците не могат да кажат.

Юмруци

Приживе Христо Юскеселиев, един от доайените  фоторепортери в България, разказва в поредица интервюта: „Една сутрин организирано снимаме как Тодор Живков върви по „Оборище“ и отива към ЦУМ. Охраната бе на разстояние зад него, за да изглежда лидерът като човек от народа.

Изведнъж една жена, както си вървеше спокойно насреща му, се нахвърли върху Първия. Започна да го удря с юмруци и да го дращи.

Още по-странното беше, че охраната не реагира, а само се огледа. Вероятно се опасяваха, че жената не е сама и ще се появи подкрепление. Охранителите огледаха всичко наоколо, жената остана назад, а Живков продължи по пътя си. Както беше гневна, жената изведнъж се разплака.

Какво се е случило с нея по-късно, не знам, но в този момент на улицата не бях само аз, имаше още фотографи. Всички снимахме.

Кадри от тази „фотосесия“ обаче никога не бяха публикувани“, сподели Христо.

Той си спомня и забавен случай с Тодор Живков: „Посрещаме Чаушеску - бившият Първи излиза от аерогарата и тръгва по пистата към самолета с ръце в джобовете. Изважда си ръцете и започна да си търка лицето.

„Той имаше този навик и често го правеше. Западните фоторепортери веднага започнаха напористо да снимат точно в този момент. Когато си търкаше лицето, ние винаги си сваляхме фотоапаратите – чакахме Тодор Живков да се усмихне.

Докато чуждестранните колеги правеха кадрите, служителите от УБО ни даваха знаци да им пречим и ни подканяха: "Пречи му, пречи му, не му давай да снима!" .

Проститутка

При едно от посещенията на Тато в Русе партийният вожд се сблъсква с гнева на друга жена, наричана дотогава от съгражданите си Мара Петолевката, защото проституирала. Когато Тодор Живков започва да маха с познатия си жест към множеството, изведнъж на метри от него пада... тухла.

Оказва се, че от навалицата, но на безопасно за Тато разстояние, Мара запокитва към него тухла. Арестувана е, после е освободена, но оттогава русенци я прекръстват на Мара Тухлата, а Живков не иска и да чуе за Русе.