Само преди седмица след дни на убийствено високи температури, последваха дни на поройни валежи, които доведоха до наводнения и бедствено положение в части от България.

Малко по-рано същата участ сполетя и други страни, като в Германия положението беше по-тежко.

Водата винаги е била една от стихиите, които най-често поразяват хората.

Ето и 4 от най-разрушителните наводнения в историята, за които имаме данни днес:

Наводненията на Централен Китай взимат хиляди жертви и обричат милиони

През лятото на 1931 г. комбинацията от бързо топене на снегове, проливни дъждове и циклонни бури създава най-разрушителното наводнение в китайската история.

Засегнати от наводнението в Централен Китай от 1931 г.
Засегнати от наводнението в Централен Китай от 1931 г. Източник: Wikipedia/Bundesarchiv, Bild 102-12231

Само през юли в Централен Китай валежите достигат нива, равняващи се на обичайните за година и половина. До август реките Яндзъ, Хуанкхъ и Хуай излизат от недобре поддържаните си корита, помитат лошо поставените диги и наводняват обща площ по-голяма от тази на цяла Англия.

Хиляди умират от удавяне по време на наводненията, а още по-голям брой загиват след тях, вследствие на глад и бързо разпространяващите се болести като холера, тиф и дизентерия.

Едно наводнение става известно като „Голямото давене на хора“

„Grote Mandrenke“ е резултатът от редица мощни бури в Северно море, които връхлитат части от Европа през януари 1362 г.

Ефектът от бурите е усетен първо в Англия, където един летописец описва как „силен вихър нахлува от севера толкова безмилостно, че сравнява дърветата, къщите, мелниците и кулите на църквите със земята“.

Преглед на изображението в Twitter

Между 25 000 и 100 000 души се удавят по време на наводненията. Според източници 60 различни области на Дания са „погълнати от солта на морето“. На територията на Ниските земи наводненията предизвикват ерозия на почвата, перманентно променят бреговите линии и водят до изчезването на цели острови.

Малко наводнения в историята могат да бъдат сравнени с това от долината на река Инд от 1841 г.

Всичко започва през януари 1841 г., когато земетресение предизвиква масивно свлачище по склоновете на деветия по височина връх на Земята – хималайския връх Нанга Парбат, намиращ се в днешен Пакистан.

Толкова много камъни се свличат от планината, че запушват река Инд и създават езеро с дълбочина над 150 метра и дължина десетки метри. През юни същата година естествената дига се спуква и „езерото“ започва да се изпразва със скорост от 540 000 кубични метра за секунда, предизвиквайки 30-метрова вълна.

Няма данни за щетите от наводнението, но е ясно, че те се простирали на стотици километри по долината на Инд. Цели селища изчезват от картата и цялата сикхска армия от над 500 човека е погълната от водата близо до град Атток.

Историците все още не са напълно сигурни какво предизвиква едно от най-големите природни бедствия в историята на Великобритания

Потопа започва на 30 януари 1607 г., когато огромна вълна залива над 320 кв. км. от югозападните части на Англия и Уелс.

В резултат поне 20 села са напълно потопени. Свидетел пише, че е видял „големи и могъщи планини от вода да се свличат една върху друга“ и да се „спускат над земята с ужасна бързина“.

Това описание кара някои от историците да предполагат, че става въпрос за цунами, предизвикано от земетресение, но други смятат, че мощни бури и пролетни приливи са по-вероятен сценарий.

Каквато и да е причината, резултатите остават едни и същи – в по-ниските региони около Бристълския канал над 2000 души са убити. В Съмърсет 25 км. земи са покрити с вода, а известния хълм на Гластънбъри тор се превръща в остров и това са само част от щетите.