Между 1946 и 1958 година САЩ използва части от Маршаловите острови за своя тестова площадка. За 12 години армията провежда 67 теста на атомни бомби върху няколко малки острова. За да изпълнят целите си, властите преместили цели селища и популации на животни. Други изложили на опасност от рак и други тежки заболявания.

Днес учените на Колумбийския университет изследват островите и установяват, че 60 години по-късно радиацията на някои от тях е ужасно висока – между 10 и 1000 пъти по-опасна от най-радиоактивните части на "Чернобил“, който избухва през 1986 г. и "Фокушима“, която претърпява авария през 2011 г.

След анализи на почвата, учените откриват голяма концентрация на америций-241, цезий-137, плутоний-238 и плутоний-239, 240 на 11 малки острова.

Популацията на Маршаловите острови е малка – близо 75 хил. души живеят във веригата, която е комбинация от острови и атолоси (малки острови върху коралов риф). Някои от тях дори имат население от няколкостотин души.

Атол Ениветок, заедно с Бикини са местата, които учените наричали "кота нула за ядрени тестове". От 1946 до 1992 година САЩ провеждат 1054 теста на Маршаловите острови. Атолосите поемат повече от половината ядрена енергия, освободена по това време.

Над Бикини е пусната най-голямата водородна бомба, която американците притежават - Castle Bravo. Взривът е бил 1000 пъти по-мощен от този на бомбата, пусната в Япония по време на Втората световна война. Островът и до ден днешен е необитаем, а нивото на радиацията скоро няма да спадне.

Ала преди това там е живяла малка популация от хора, която е принудена да се премести през 1946 година.

Жителите на Бикини били разпръснати на много други по-малки острови заради недостатъчните източници на храна и вода. Някои от тях се връщат на родното си място през 60-те, защото правителството на САЩ го обявява за безопасно, но малко след това отново го напускат, осъзнавайки, че не е точно така и всъщност нивата на радиация са изключително високи.

Наличието на радиоактивни изотопи на Ениветок също е притеснително, ала там все още живеят хора. Учените са на мнение, че жителите му трябва да бъдат предупредени, че островът е опасен.

Опасност грози и цялата лагуна – според Environmental Protection Agency, покачващото се ниво на световния океан, ще доведе до потъването на някои от радиоактивните острови и това ще разпространи изотопите във водата.

Няколко хиляди души живеят на Ениветок след като островът уж е почистен през 1980 година.

Другите два атолоса – Ронгелап и Утирик, са частично засегнати от избухването на водородната бомба.