Чумна епидемия, дошла от Китай, е една от главните причини за падането на България под османска власт. Това твърди проф. Николай Овчаров, позовавайки се на мнения и на други видни историци, и на разкрития от археологически разкопки, които провежда той, уточнява в. Монитор.

„През 2008 година проучвахме късноносредновековен некропол край село Нисово, Русенско. Хората там още разказват за изчезналото селище Галица, чието население измряло изцяло от последната вълна на голямата чума в края на XVIII и началото на XIX в.


И наистина – в гробовете намирахме вар, хвърлена очевидно, за да обеззарази погребваните трупове“, разказва той.

Най-трогателен за него е гробът на майка с невръстно дете, положени в позата на Богородица с Младенеца от иконите.


Майката с детето от некропола край село Нисово, Русенско

По-късно Овчаров попада на етнографски паралели, в които се разказва за подобен обичай на напълно отчаяли се от ужасния мор хора.

„Каква бе нашата изненада, когато през 2012 г. открихме идентични погребения в скалния град Перперикон. Но там те бяха от втората половина на XIV век.

Тогава вече знаехме, че важният град пада в ръцете на турците след тежка обсада към 1361 г. Нямаше съмнение, че става дума за същия обичай, както в датирания векове по-късно некропол от Нисово“, изтъква историкът.

Той припомня, че чумната епидемия от втората половина на ХІV век е най-мощната и смъртоносна в човешката история.

Според историка Улиям МакНийл от Университета в Чикаго източник за причинителите на този мор била провинция Йънан в Китай. По „пътя на коприната“ епидемията достига Кафа – голяма крепост в Крим, построена от Генуезката република, откъдето вече е лесно чрез търговските кораби заразата да се пренесе в Европа.

Още през 40-те години на ХІV в. епидемията обхваща и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където умрял дори Андроник – най-младият му син. Друг историк – Никифор Григора пише как "в повечето домове всички умирали заедно".

Вълните на епидемията в есента на 1347 г. засягат и България. Третата от тях върлува цели 8 години.

Известен е масовият гроб в подземието на църква на хълма Трапезица, където безразборно са нахвърляни телата на повече от 50 души.


Масов гроб от XIV век на измрели от чума на Трапезица

Учените са на мнение, че това се прави само при погребение на загинали от масови епидемии и зарази, които застрашават живота на големи групи хора, обобщава проф. Овчаров.