Нито един от лидерите на световните сили не иска да отиде в Ялта през 1945 г. Военно време е, животът на всеки виси на косъм, полетите са опасни, а преговорите очаквано трудни. Но държавните интереси са по-важни от личните желания.

Има много сериозни проблеми, които трябва да бъдат решени, пише "Труд".

Рузвелт и Чърчил отдавна се опитват да привлекат Сталин по-близо до себе си, в Шотландия. Но той, неподатлив на убеждаване, им предлага свой вариант. Почти шест месеца минават в кореспонденция и споразумения.

Преговарящите от всяка страна, демонстрирайки свръхчовешки дипломатически способности, най-накрая уреждат всички въпроси и одобряват мястото на срещата: Крим, Ялта. Сталин дава заповед и започва гигантска подготвителна операция, не по-малка по мащаб от организирането на мощен военен пробив.

Преселват местните

Всички местни жители са преселени от 30-километровата преговорна зона. Над 57 000 кримчани са „филтрирани“.

Установени са около 300 издирвани лица и вкарани в затвора. Реставрирани, напълно ремонтирани и обзаведени са трите двореца, в които са настанени държавните лидери по време на преговорите. Обновени са паркове и пътища, нает е обучен персонал, доставени са огромни запаси от добитък и дивеч, хранителни стоки, сладкарски изделия, вина и плодове. Изградени са системи за ПВО.

Предприети са мерки за противодействие и отразяване на „внезапна” атака на противника. И всичко това за два месеца.

Руснаците за пореден път сътворяват чудеса, създават райски градини от руините. А в началото дори няма бели ръкавици за почетния караул. Чърчил и Рузвелт летят от Малта, ескортирани от 30 самолета, съветски бомбардировач, подводници и лодки. Първоначално кримчаните мислят, че започва война с Турция.

Операцията за срещата на държавните лидери напомня на Бонд. Самолетът Ланкастър на Уинстън Чърчил пръв каца на летището, последван от Дъгласът на Франклин Рузвелт, наречен Свещената крава. Заедно с първите лица пристигат и дъщерите им: Сара Чърчил и Анна Бетигер. Кацат и десетки самолети с придружители.

На летището са разпънати палатки и в чест на срещата е сервирана закуска от черен хайвер, есетра, пушена сьомга, водка, коняк и шампанско. След почерпката държавните ръководители се качват в ЗИС-ове и отиват в своите „апартаменти“.

Хитра пресметливост

Чърчил и Рузвелт остават възхитени от руското посрещане

Гостите се наслаждават на величествените пейзажи на Крим, сред които като ракови тумори се появяват обезобразени от войната сгради, скелети на военна техника и опустошена земя. В желанието си да покаже напълно ужасните последици от войната, Сталин специално избира този маршрут.

Президентът на САЩ е настанен в Ливадийския дворец. Предвид увреждането му, за него е оборудвано специално безпрепятствено пространство, от което Рузвелт е удивен. Създават му толкова удобни условия, че той дори не използва специалното си легло, а спи на лично пригодено от руснаците за него.

Чърчил и Сталин идват всеки ден в царската резиденция в Ливадия и преговарят само в тази сграда. Сталин и тук проявява хитра пресметливост. Щабът му е на 7 километра по-близо до Ливадийския дворец. И преди пристигането на Чърчил той има време да говори очи в очи с Рузвелт за много неща.

Чърчил е настанен във Воронцовския дворец, построен в английски стил по проект на британския архитект Блор с комфортно обзавеждане и модерно подово отопление. Гледката е неописуема - под прозорците ухаят кримски рози, които неочаквано са цъфнали през февруари.

Щабът на Сталин се намира в Юсуповия дворец в Кореиз с цел специални военни предпазни мерки. Дворецът разполага с огромна винарска изба. Издълбана е в скалата и е използвана като най-доброто бомбоубежище по това време. Но Сталин обитава само втория етаж и не злоупотребява с виното. За вожда на народите стратегически обмислената комуникация на масата е много по-важна от богатата храна и алкохолните възлияния.

Но присъстващите на конференцията не отказват нищо. Хапват и пийват до насита и в изобилие. И президентът, и премиерът намират своите фаворити в дневното меню. Двамата много харесват ежедневната зелева супа. Рузвелт предпочита котлети на пара, а Чърчил посяга към дивеча. Сталин се задоволява само с пържено пиле и пъдпъдъци.

Съветско гостоприемство

Държавните ръководители на Англия и САЩ са възхитени от кримското шампанско и коняк. Генерал-майор от военновъздушните сили на САЩ Кютер пише за съветското гостоприемство:

„Средна чаша кримски коняк беше сервирана като първо ястие на сутрешната закуска. Конякът и встъпителните наздравици бяха последвани от многократни почерпки с хайвер и водка.

След тях бяха сервирани студени предястия с бяло вино, накрая сервираха кримски ябълки с много чаши сладко кримско шампанско, последното ястие беше чаша горещ чай, поднесен с коняк. И това беше само закуска!“

Александър Кардиган, английският заместник-министър на външните работи, пише за Чърчил в по-саркастичен дух: „Министър-председателят се чувства добре, въпреки че пие кофи кавказко шампанско, което би подкопало здравето на всеки обикновен човек.“

Известните гости се събират на обща трапеза само два пъти - в деня на първата среща и по време на прощалния обяд. Но колкото и трудни да са преговорите, на масата цари много добронамерена атмосфера.

Вдигат се безброй наздравици за единството на силите и мирното небе над тях. Преди да се разделят, Сталин подарява на гостите си луксозен набор за храна, няколко кутии шампанско, коняк и вина, хайвер, шунка, масло, сирена и плодове. Резултатите от конференцията днес са известни на всички.