През 2016 г. турският президент Ердоган се опитваше открито да шантажира Евросъюза със заплахи да отвори границите за потока от бежанци. Особено пък след неуспешния опит за преврат през юли същата година ситуацията се нажежи дотолкова, че страните от ЕС спряха военнотехническото сътрудничество с Турция. Сред тях се нареди и Германия.
Скарването с Берлин, отдавнашния военнотехнически партньор на Анкара, определено не си струваше. Така Ердоган се сблъска с последствията.
 

Първо, провалиха се опитите на Турция германските концерни KMW и Rheinmetall да модернизират танковете Leopard 2. Второ, заради санкциите на ЕС под заплаха се оказа амбициозният проект за перспективния турски танк Altay, а в неговото създаване германците имат по-голямо участие от военната промишленост на Турция. В резултат Анкара влезе в конфликта със Сирия с наличните танкове, а последното десетилетие беше важно за танковата защита.
 
През 2005 г. Турция купи от Германия 298 танка Leopard 2A4 втора употреба в много добро състояние (германска поддръжка!!!), които получиха наименование Leopard 2A4TR.
 
Моделът Leopard 2A4 е произвеждан от 1985 г. до 1992 г. на три партиди, като всяка следваща е с по-добра броня. До тяхното равнище от края на 1980-те до началото на 1990 г. са модернизирани Leopard 2 произведените от 1979 до 1985 г. ранни модел от първите серии (А0 – А3).
 
Според открити данни, турският парк от „леопарди” са строени в началото на 1980-те години. Те никога не са имали нито динамична (бронева) защита, още по-малко пък комплексна активна защита.
 
Освен липса на съвременна техника, на боеспособността на турските танкови поделения се отрази и „чистката” в армията след опита за преврат – появиха се „местни” особености във воденето на бойни действия, напомнящи сирийците преди началото на руската операция.
 
Почти на всяко видео в интернет за турските танкове се вижда, че те не използват машините, както им предписват германските (и руските) инструкции.
 
Тъй като кюрдите нямат тежка техника, турските танкове изпълняват функции на мобилни укрепени пунктова или аналози на щурмови оръдия.
 
Както и при сирийците, липсва поддръжка на пехотата, наличието на разузнаване е също съмнително, машините се разкарват по една-две или стоят, подлагайки уязвимите си места за прицелите на ПЗРК. Не винаги се подготвят огневи позиции за танковете или се подготвят толкова набързо, че от нищо не ги защитават.
 
Боекомплектите на „Леопардите” изглежда са попълнени основно с кумулативни и осколочно-фугасни снаряди и заради това при пряко попадение буквално се раздробяват.
 
Съществен фактор за уязвимостта на Leopard 2 е особеното разположение на боекомплекта в танка – 22 снаряда от всичките 42 се намират на стелажи в предната част на корпуса вляво от механик-водача. Челно те са прикрити много добре, но в Сирия на практика няма фронт с ясно позициониран противник.
 
Последното обстоятелство лишава от основание да се твърди, че „Леопардите” са „слаби” танкове. В подобни условия не може да се отличава с изключителни качества нито един танк в света, без да има качествена динамична и особено комплексна активна защита. При това да го експлоатират турски военни – те биха загробили и израелските „Меркава”, американските „Абрамс”, руските Т-90 и дори авангардния Т-14 „Армата”.
 
Който и да победи в кюрдско-турския конфликт, накрая ще спечелят германските концерни KMW и Rheinmetall. А на сегашните и бъдещи притежатели на „Леопард” ще бъде нагледно демонстрирано какво става с ония, които навреме не си обновяват танковия парк.
 
Впрочем модернизацията не е евтино начинание. През януари 2017 г. турското МО обяви готовност да похарчи $500 млн за модернизиране на 200 танка (част от Leopard 2A4 и част от М60 „Патън”), което дава приблизително по $2,5 млн за една бойна машина.
 
Редакция БЛИЦ (по публикаци в warhead.su)