Скандалите с Българската народна банка не са от днес, нито от вчера. Клатят финансовата институция през цялата u история. Първият избухва още през 1898 година. Тогава финансова инжекция спаси банката от фалит. Парите дойдоха от наследството на Евлоги Георгиев, пише "Труд".

Големият българин склапя очи предишната година. Приживе дава 10 346 000 лева „на ползу роду“. Тази сума не включва по-дребни дарения и пари, харизани по различен повод в Румъния. „Затова няма да сбъркаме, ако кажем, че Евлоги Георгиев изразходва за благотворителни цели около 12 000 000 лв., като след смъртта си оставя близо 2/3 от цялото си състояние на българския народ“, пресмята проф. Елена Стателова.

В неговото завещание за „универсален наследник“ е посочен Иван Евстратиев Гешов. Родом от Пловдив, той е завършил финансови и политически науки в Манчестър. Има банкерска къща, женен е за първа братовчедка на Евлоги.

От 1883 до 1886 г. Гешов е директор на БНБ. После три пъти е финансов министър в правителствата на Петко Каравелов, Васил Радославов и Константин Стоилов. Последният кабинет е на Народната партия, известна като партията на милионерите. Легенди се носят за баснословните богатства на народняците Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.

Те са обгрижени със своите банкови сметки и нехаят за държавната хазна. Ето защо през 1897 г. започва финансова криза, която бързо набира скорост. Авоарите на БНБ се топят, правителството се клати, държавата колабира.

През август Иван Гешов абдикира от финансовото министерство, сменен е от Теодор Теодоров. „Що да сторим?“, блъскат си главите двамата банкери. Ако може да бръкне в чуждото, българският политик не посяга към своето. Гешов и Теодоров са милионери и горещи патриоти. Гешов обаче има предимството да държи парите и на Евлоги Георгиев. Отваря завещанието и чете:

„Наследникът ми, след като изпълни гореспоменатите завети и задължения, ще продаде останалия имот, а добитите пари от проданта на недвижимия имот, както и каквито и да са други парични суми, които биха останали от имота ми, до размер на 6 000 000 лв. ще ги пласира в ценни държавни книжа или в купуване на недвижими имоти в България или Румелия. Купените ценни книжа и ония, които останат от имота ми, както и недвижимите имоти, които биха се купили, ще се поверят на ефорията,* която учредявам по-долу в настоящето завещание.“

По-нататък: „От дохода на този фонд ефорията ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името „Бр. Евл. и Хр. Георгиеви от Карлово“. Ефорите ще поставят в салона на училището портретите ни, а в двора на училището ще въздигнат в наша памет две мраморни статуи.“

Така е проектиран Софийският университет, най-голямото благодеяние на Евлоги Георгиев. Иван Гешов решава обаче, че образованието може да почака. В тогавашния исторически момент банка, правителство и държава трябва да се спасяват. През януари 1898 г. храбро бърка в наследството на Евлоги и вади 3 000 000 лева.

Дава ги назаем на БНБ за пет години с шест процента лихва. Банката въздъхва и възкръсва от пепелта. Хубаво, но филантропът е предвидил Съветът на изпълнителите, който да контролира универсалния наследник. Съветът оспорва родолюбивото дело.

„Покойний - сочат надзорниците - не беше от ония хора, които да не знаят какво е Българската народна банка, или коя да е друга банка, и каква здравина представляват нейните срочни свидетелства, при все това той в завещанието си не е разпоредил да се даде нещо от тия пари на банката, а е ясно и точно определил, че неговий наследник ще вложи сумата от 6 000 000 лв. в публични ефекти или ще купи недвижими имоти в България или Румелия.

Покойний е постъпил по този начин, защото е искал щото Висшето училище, учредено със завещанието му, да бъде запазено от всяко вмешателство на правителството, да бъде отстранено и вън от всяка политическа борба. Покойний беше человек с голяма опитност и с практически дух, та знаеше много добре какво нещо е да има някой за длъжник едно правителство...“

Други антипатриоти подозират, че универсалният наследник е взел комисионна от сделката. Очите им боде „частният дворец“, който Иван Гешов строи по същото време. Шедьовърът е поръчан на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер. На булевард „Цар Освободител“ той демонстрира какво може.

На партера ситуира кантора, библиотека, музикален салон, кухня и столова. На първия етаж има кабинет, два салона за гости и няколко спални. На втория са разположени девет стаи с вестибюли и сервизни помещения. Всичко се отоплява от собствено парно.

Гешовият палат е осветен на 23 юни 1901 г. На трапезата хайверът е от Гърция, вината са от Марсилия, дивечът и сладкишите са транспортирани от Виена. Оркестър прави глътките по-леки. Сред гостите са княз Фердинанд, премиерът Петко Каравелов, руският дипломат Юрий Бахметиев и английският му колега Хенри Елиът. Като вижда какво чудо е сътворил, князът обявява домакина за „Нашият Крез“.

През 1907 г. банковият спасител е изправен на съд. Тогава на власт са стамболовистите, а народняците са в немилост. Под натиск на правителството държавата завежда иск срещу Иван Гешов за 16 000 000 лева. Пресата подема шумна кампания да оцапа наследника на Евлоги Георгиев. Обявява го за „черна душа“, чийто милиони са замесени дори в убийството на министър-председателя Димитър Петков. Той е застрелян същата година на „Цар Освободител“.

От своя страна Гешов завежда дело за клевета. Наема най-добрите наши и чужди адвокати, фокусници в юридическата наука. Йосиф Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс пледират за неговата кауза пред Темида.

Следната 1908 г. стамболовистите падат и делото срещу Иван Гешов е прекратено. Той обаче съумява да осъди Симеон Радев, който го е хулил от страниците на вестник „Вечерна поща“. Авторът на „Строителите на съвременна България“ трябва да лежи два месеца зад решетките и да плати двеста лева глоба.