През 2013 г. любопитна връзка между Лилиан Бетанкур — 94-годишната наследничка на козметичната компания L’Oreal и най-богатата жена в света, според списание Forbes, и Франсоа Мари Бание, много по-млад творец с хомосексуални наклонности, сътвори най-големия скандал във Франция в последните години.

Бетанкур обсипва със стотици милони долари, както и с имоти и други подаръци, своя енергичен приятел. В крайна сметка, нейната дъщеря Франсоаз предизвиква разследване, което доведе до обвинения в политическа корупция и сложи край на кариерата на тогавашния президент на Франция Никола Саркози.

В нова книга бившият кореспондент на сп. Time в Париж Том Санктън описва романтичните, политическите и финансовите събития, които разтърсват Париж. В интервю за Vanity Fair Санктън споделя това, което го е очаровало от тази сага, в която участниците са представители на най-различни поколения.

Санктън се среща с Франсоа-Мари Бание — романист, актьор и драматург, в италианската вила на твореца, заобиколена от стотици акри земя, изпълнена със статуи, фонтани и подтичващи коне.

Благодарение на Лилиан, “той живее като цар,” казва Санктън, но за да демонстрира странното поведение на Бание, той разказва следната история: “Група журналисти вечеряли с адвокатите на Бание в ресторант в Бордо. В същото време Бание се промъкнал незабелязано, пълзейки от входната врата до масата, за да изненада присъстващите. Внезапно неговата глава се появила на ръба на масата, а той лаел като куче и се смеел.”

Има няколко убедителни обяснения за това как подобен човек успява да се сближи с Бетанкур, най-успялата бизнес дама на Франция. “Не мисля, че човек може да изключи напълно майчиния аспект в този случай,” казва Санктън. “Той е бил малтретиран от баща си и игнориран от майка си, така че до някаква степен Бетанкур е била като негова майка.”

От по-голямо значение обаче е фактът, че романистът Бание “наблюдавал поведението на хората, той наблюдавал психологията и видял в Лилиан нещо, което привлякло неговото съчувствие. Тя била много богата и много нещастна. Бание видял в нея жена, която копнеела за нещо по-голямо, въпреки че разполагала с 40 млрд. долара. Той се заел с това да отвори нови врати пред нея.”

Бание бил близък приятел със светила, като Салвадор Дали, Ив Сен Лоран и Самюъл Бекет, и въвел Лилиан в неговите артистични кръгове.

Санктън цитира кореспонденцията между Бание и Бетанкур (използвана като доказателствен материал по време на съдебното дело). “Тя била взискателна в някои отношения — настоявала за неговото внимание, настоявала да я посещава,” казва Санктън.

“И двамата играят емоционална игра на прелъстяване. Тя му казвала какво да прави с парите, които му давала. Той не е просто бенефициент. Тя дърпа конците.”

Дъщерята на Лилиан - Франсоаз Бетанкур Майерс, винаги е чувствала, че не е обичана от своята майка и следвала собствените си интереси: тя е потайна натура, свири на пиано в апартамента си по 4-5 часа на ден, пише коментари на Библията и работи по укрепването на отношенията между евреите и християните.

Във връзка с парите, с които Лилиан обсипва Бание, Майерс завежда дело, за да придобие контрол над империята L’Oreal.

В крайна сметка, разследването на предполагаемото незаконно финансиране на кампанията на Саркози от страна на Бетанкур бе прекратено заради липсата на доказателства.

Санктън описва Саркози като “президент, обичащ лъскавите неща”, но въпреки това “той не бил наистина богата личност в началото на кариерата си. Той се издига благодарение на безскрупулната си амбиция. След като бе избран, той влезе в светлината на прожекторите и стана ясно, че има слабост към часовници Rolex и златни вериги.”

Във Франция имиджът на подобно показно самодоволство работеше срещу президента. Това обаче, по което си прилича със САЩ на Тръмп, е по “една определена вулгарност, която той имаше: вулгарността на неговата амбиция, неговата безскрупулност. Тя много скоро започна да обръща френското обществено мнение.”

Това е така, защото французите, според Санктън, имат тотално различна нагласа към парите. “Това е католическа традиция. Има нещо подозрително по отношение на парите. Богатите хора не се хвалят с тях, за разлика от Доналд Тръмп.”

“Скандалите и разследванията наистина съсипаха президентството на Саркози,” казва Санктън, който смята, че траекторията, по която мина Саркози, може да предвещае подобна поредица от събития и за Тръмп.

“Неговата личност просто действаше неприятно на хората. Той бе арогантен, сприхав и надменен. Към края на мандата му през 2012 г. той вече бе много непопулярен и му предстоеше голяма битка, за да бъде преизбран, като той не можа да я спечели.”

Източник: profit.bg.