През цялата 1923 година медиите в Русия се отчитат с новини за здравословното състояние на Ленин, създавайки нов мит за вожда, който смело се бори с недъзите си – чете вестници, интересува се от политиката и ходи на лов. Известно е, че Ленин преживява няколко инсулта – първият превръща 52-годишния Илич в инвалид, а третият го убива.

В Русия се появи на бял свят нова информация, според която в последните месеци от живота си Ленин почти не говорил, не е можел да чете, а „ловът” му бил по-скоро рзходка в гората на инвалидна количка.

Веднага след смъртта на Ленин учените извършват аутопсия, за да определят причината за смъртта. След старателен оглед на мозъка е установено – лидерът е получил силен кръвоизлив в резултат на последния инсулт. В дните на траур на трудещите се е обявено: скъпият вожд е умрял, защото не е щадил силите си и не е знаел какво е това почивка от работа.

Пресата по всякакъв начин подчертавала жертвоготовността на Ленин. Това също бил мит – в действителност Ленин наистина работел много, но и бил достатъчно внимателен към себе си и здравето си. Не пушил и не злоупотребявал в алкохол.

Веднага след смъртта на Ленин се появява и версията, че той е бил отровен по заповед на Сталин, още повече, не били направени анализи, които биха могли да докажат наличието на отрова в кръвта. Другите предположения са били свързани със сифилиса, от който Ленин страдал приживе. По онова време лекарствата за това заболяване били примитивни и опасни, а венерическите болести понякога действително биха могли да предизвикат инсулт. Но симптомите на Вожда, а и резултатите от аутопсията опровергават напълно тази теория.

В първия публичен бюлетин, обнродван веднага след аутопсията, се съдържа само кратко изложение за причините за смъртта. Но мелки по-късно се появяват „официалните резултати от аутопсията” с многобройни подробности. Освен детайлно описание на мозъка са прибавени и резултатите от изследването на кожата до най-малките подробности, описва се сърцето, неговият точен размер, състоянието на стомаха, бъбреците и останалите органи. Британският журналист, ръководител на московското подразделение на Нью-Йорк Таймс Уолтър Дюранти се удивява, че по онова време подобно детайлно описание на тялото не притеснява народа на Русия, напроти – умрелият Ленин бил обект на такъв интерес, че „публиката искала да научи за него всичко”.

Все пак има сведения, че безпартийната московска интелигенция била потресена от подобен подробен отчет след аутопсията и видяла в него характерния за болшевиците материалистичен подход към човешката природа.

Някои виждат в подробния доклад и друга причина – лекарите, които не успели да спасят знаменития си пациент решили да се застраховат срещу обвинения.

Превод БЛИЦ