В Руската федерация има 1043 затвора с различно предназначение и режим, но 7 от тях са за осъдени „до живот” и се отличават със специалния си суров режим: спане при ярка светлина, предвижване прегънат с белезници и с никого не разговарящ. Маниаците, серийните убийци, людоедите и най-опасните терористи във всички времена максимално са изолирани от обществото: откарвани са в глухи места, заключвани са с десетки катинари и са поверени на въоръжена до зъби охрана.
1. „Белият лебед"
 
За колонията със специален режим в Соликамск близо до Урал е чувал всеки руснак. Пълният й капацитет е за 962 души, но сега обитателите й са около само 300, има свободни места за оцелелите в Сирия. Оттам не е избягал никой. Тази „зона” винаги се е славила с твърд ред.
 
Предполага се, че името „Белият лебед” идва от позата на затворниците, в която те се движат по коридорите: силно наклонено тяло напред, ръцете са зад гърба с белезници и силно вдигнати нагоре (надзирателите я наричат „поза ку”).
 
От 2000-те години тук държат осъдените на до живот серийни убийци, маниаци и брутални насилници. Всички са под денонощно видеонаблюдение. В килиите по принцип са по 2-3 души, но има и „единочки” за особено опасните.
 
Затворниците живеят при суров ред: спят при ярка светлина и с глава към вратата, без да я покриват с одеалото. През целия ден нямат право да сядат на креватите, а при нарушение всички в килията по команда на надзирател застават в „поза ку” и си отварят устата, като стоят така до команда „отбой”. Затворниците се движат из колонията със завързани очи, съпровождани от трима охранители и служебно куче.
 
Най-известни сега затворници са лидерът на казанската престъпна група „Хади Такташ” Радик Галиакберов (13 убийства), ростовският „серийник” Владимир Муханкин по прякор Ленин (8 убийства) и маниакът Сергей Шипилов (14 убийства).
 
2. „Полярна сова"
 
Най-северната руска колония „Полярна сова” е зад Полярния кръг в Ямало-Ненецкия автономен окръг. В тези места почти през цялата година температурата на въздуха е минус 40 градуса по Целзий, а „лятото” е само един месец. Суровият климат прави опитите за бягство безсмислени.
 
От 2004 г. затворът в селището Харп станал последно пристанище за престъпници с доживотна присъда. В него се намират много полеви командири от Чеченската война. Там е маниакът Александър Пичушкин, убил 49 души. Единственият оцелял бандит от нападението на училището в Беслан Нурпаша Кулаев отначало бил в една килия с Пичушкин, но след неговите закани да закръгли жертвите си на 50 е „преселен”.
 
3. „Черният делфин”
 
Това е най-голямата колония за особено опасни престъпници и се намира в Оренбургска област край град Сол-Илецк на границата с Азия (около 300 км източно от Волга). Носи името си от скулптурата на четен делфин на двора.
 
Пределният капацитет е за 1600 души, но обикновено са около 850. Персоналът се състои от 900 души.
 
Колонията е известна със своята суровост от многобройните репортажи за вътрешния ред. В килиите от 4,5 кв м са настанени от 2 до 4 затворници, но например людоедът Владимир Николаев е в „единочка”.
 
Никой от „доживотните” затворници не може да се движи без съпровод от няколко надзиратели и служебно куче. На очите се надява черна превръзка, която не пропуска светлина, за да не запомнят разположението на района.
 
4. „Черният беркут”
 
Тази колония със строг режим е скрита в глуха тайга в северната част на задуралската Свердловска област на 600 км от Екатеринбург. Пределният му капацитет е 499 души, но обикновено са под 300 - „доживотните” са около 50 в отделен корпус, останалите са с присъди 20-25 г.
 
На кулите по оградата обикновено дежурят жени-надзирателки, тъй като се счита за по-лесна работа.
 
На вратата на всяка килия висят табелки за затворниците: брой на жертвите и описание на престъпленията. Счита се, че у охраната няма да възникне и най-малко съчувствие към осъдените.
 
Зданието е построено върху скала и не може да се прокопае тунел за бягство. Няма канализация, вместо тоалетна има кофа, всички отходи се изхвърлят ръчно. Разходките се правят само в тесни бетонни помещения с решетки отгоре.
 
Повечето обитатели на колонията са маниаци. Сред тях е ростовският убиец Владимир Крищопа – осъден е на разстрел, обаче докато му изпълнят присъдата е наложен мораториум върху смъртното наказание. Компания му правят серийните убийци Владимир Миргород (16 жертви), Владимир Белов (8 жертви) и терористът Иля Тихомиров (14 жертви).
 
5. „Вологодският пятак”
 
Затворниците и охраната го наричат „руски Алкатрас”, защото се намира северно от град Вологда (500 км северно от Москва) на остров Огненний в езерото Новое.
 
След революцията болшевиките приспособили бившия мъжки манастир от ХVІ век в затвор за свещеници, а после в колония за особено опасни престъпници. От 1996 г. там държат осъдени на до живот.
 
Съкилийниците се подбират според техните психологически особености, например в една килия не могат да бъдат настанявани двама склонни към бягство.
 
Сега в тази колония изтърпява доживотното си наказание скинхедът Виктор Аполонов от неонацистка групировка с 27 убийства.
 
6. Мордовска колония
 
Разположена е в Мордовия на 200 км западно от Волга и 600 км източно от Москва. Капацитетът му е около 200 престъпници, предимно серийни убийци, главатари на банди и педофили. Сега там има около 169 души. На територията на колонията има църква.
 
7. Торбеевски централен
 
Също е разположен в Мордовия. Неговите затворници често са препращани в други затвори. Стандартни условия за особено опасни затворници. В килиите са по двама души. Видеокамери постоянно следят ставащото в килиите, затова случаите на убийства и самоубийства практически са изключени.
 
В Русия няма доживотен-затвор за жени, защото там за жените максималната присъда е 25 г. лишаване от свобода.
 
Редакция БЛИЦ (по публикации в руски медии)