Позабравената туберкулоза е новата скрита опасност за здравето на българина. Жертви на заразата стават не само бедните, но и представители на всички социални слоеве. Според официалните данни страдащите у нас са около 40 на 100 хиляди души. През последната година държавата взе мерки да ограничи заболяването, но битката все още е неравна.

“България е еднa от страните в Европа с най-висока заболеваемост от туберкулоза. Ежегодно в света от тази болест умират три милиона души. Когато преди 74 години е открит стрептомицинът, надеждите за окончателното сбогуване на човечеството с “жълтата гостенка” са големи. Но днес туберкулозата още си остава сред най-тежките социално значими болести, а в лечението изникват нови, засега ненапълно решими проблеми. Трябва да помним, че имунитетът играе основна роля, затова напомням, че драстичните диети за отслабване могат да бъдат много опасни, коментира доц. д-р Донка Стефанова, началник на Клиниката по туберкулоза в Специализираната белодробна болница в София.



- Доц. Стефанова, какво представлява туберкулозата като заболяване?
- Туберкулозата е хронична инфекция, която засяга най-често белите дробове, но потенциално може да засегне всеки орган в организма. Източник на болестта обикновено са болни хора, по-рядко някои животни. Белодробната туберкулоза най-често се предава при контакт с пациент, който е болен и отделя бактериите в околната среда. Те са доста устойчиви, така че контактът може да бъде пряк, така и непряк в замърсени помещения. От тази гледна точка е изключително важно ранното откриване и съответно качественото излекуване на пациентите, които са болни, особено тези, които са т.нар. бацилоотделители и отделят микроорганизмите с храчките.

- Как да разпознаем симптомите на болестта?
- Симптомите не са характерни, най-често те наподобяват пневмония с температура, изпотяване, кашлица, която впоследствие може да стане с отделяне на храчки. За разлика от пневмонията тя протича малко по-продължително и минава известно време преди да се постави диагнозата. Най-често тези пациенти, ако не са попаднали при специалист, се лекуват известно време за пневмония. Често няма ефект от лечението или има временен ефект.

- Ако в организма попаднат туберкулозни бактерии, какъв е рискът човек да се разболее?
- Ако човек с нормален имунитет се зарази с туберкулоза, не би трябвало да се разболее, защото здравата имунна система ни пази. Освен това у нас от десетилетия се прави БЦЖ ваксина още след раждането, което поддържа един добър имунитет, защитава ни от туберкулозата

До около 30-годишна възраст почти всички сме се срещали с туберкулозния бактерий - в трамвая, при контакт с човек с каверна. Вдишали сме го, даже може да сме си го запазили - той  “спи” някъде из лимфните възли, но процентът на хората, които развиват туберкулоза, е много по-малък от този на инфектираните. Между 5 и 10% от заразените се разболяват

Това става в случаите, когато в т.нар. клетъчен имунитет настъпи срив. Една от основните причини за намаляване на този имунитет са малките порции хроничен стрес. Стресът, макар и не така интензивен, но всекидневен и поголовен, се превърна в сериозен проблем, дори в развитите страни. При хора, които никога не са били лишени от пълноценно хранене, спорт, здравословен живот, но треперят за бизнеса си или за битовите си проблеми, се наблюдава хроничен стрес, който ни докарва много болести. Той се отразява на колективния имунитет на човечеството.

- Как бактерият уврежда организма на човек?
- Туберкулозният бактерий е много издръжлив, особено без достъп до слънце, той може да живее с години. Когато един човек се изкашля, той отделя 3000 инфектирани частици и 
те висят суспендирани във въздуха до 8 часа

Затова първата профилактична мярка е достъпът до слънчева светлина и хигиената в помещението. За децата са нужни няколко туберкулозни бактерий, за да стане заразяването. Когато бацилът влезе в белите дробове, стигайки до лимфните възли, оттам влиза в системното кръвообръщение и отсяда в различни места, където може да остане години наред. Това е латентната форма на туберкулоза, като болестта може да уврежда всички органи, но най-често това е белият дроб, по-рядко след това са бъбреците, костите и др.

Световната здравна организация предвиди първоначално 2030 г. като дата за изкореняване на болестта, сега това е 2050 г., но аз лично съм малко скептично настроена. Ние можем да намаляваме заболеваемостта, но едва ли да я изкореним. 

Как да избегнем риска и как да се предпазим от коварната болест, разберете в останала част от интервюто с доц. д-р Донка Стефанова в zdrave.to