Двустранно изрисуван епископски бронзов кръст с образа на Спасителя е сред новите находки от късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище.

Откритието бе повод за брифинг на терен с участието на научния консултант през този археологически сезон проф. Николай Овчаров, ръководителя на разкопките - археолога от Регионалния исторически музей в Търговище Стефан Иванов и кмета на Община Търговище Дарин Димитров.

По думите на проф. Овчаров, известен като българския Индиана Джоунс, върху едната страна

на масивния кръст е изобразен

Христос с плътна дреха, обхващаща цялото му тяло, а не гол с препаска, както е в по-късната иконография.

Изображението от другата страна е на Богородица с младенеца и четиримата евангелисти. След реставрация се оказва, че кръстът е носен поне 100-150 години.

Тоест, ако той е датиран от 12-ти век, при всяко положение е бил използван през Второто българско царство, посочи археологът. Според него тъкмо заради дългогодишната му употреба са буквално изтрити изображенията върху него.

Върху новоразкрития кръст е имало и надпис, който също буди интереса на археолозите.

Проф. Николай Овчаров каза, че текстът е на гръцки език, като в превод означава: „Господи, не мога да съм милостив като теб“.

Хипотезата към този момент е,

че това е епископски кръст, защото „такива масивни кръстове с подобни изображения носят действително само архиереите“ – посочи Овчаров.  

Наличието на голям брой монети пък насочва археолозите към друга хипотеза, а именно, че Косово - както се е наричал градът по времето на Второто българско царство, е населяван от османски гарнизон. Тази практика е позната на историците и от други археологически обекти.

Ръководителят на разкопките на Мисионис Стефан Иванов каза, че за 40 дни от старта на тазгодишните проучвания, те дават добри резултати.

До момента са разкрити четири сгради с впечатляваща архитектура. Датирани са от 6-ти век, като са много добре запазени. Максималната им запазена дълбочина е до първи етаж, почти до 2,50 – 2,70 метра, каза Иванов.

По негови думи отчетливо се забелязват

пожарите по крепостната стена,

вихрели се тук в периода от края на шести и началото на седми век, когато нахлуват славянските племена, аварите, които реално са унищожили този град.

Стефан Иванов посочи, че преди да пристигнат вражеските племена започва планомерно оттегляне на тукашното население. Затова и в повечето случаи находките представляват забравени или изгубени вещи, или пък такива, които хората тогава са сметнали за ненужни.

Многократно археолозите се натъкват на катинари и ключове по вратите, което говори, че хората са си тръгнали от тук с надеждата някога да се върнат, което не се е осъществило, каза още Иванов.

Находките от началото на сезона досега надхвърлят 350 предмета.

Преобладават монетите – византийски, латински имитации и български сребърни монети. Има също върхове на стрели, бойни топки, обяснението за които е охраняваната дълго време крепостна стена, каза историкът.

Стефан Иванов допълни, че работата продължава в южна посока. Проучват се други четири сгради, също добре запазени на нивото на първи етаж. Пред археолозите се разкрива и поредната канализация.

„Хората са опитвали да си изградят удобства в максимална степен – улици, канализация, събираща всички отпадни и дъждовни води, като ги е извеждала извън крепостта. Разкрива се и мостово съоръжение“ – посочи той.

В една от новоразкритите сгради археолозите откриват 14 монети, 13 от които сребърни, датирани от времето на Иван Александър и Иван Шишман. В две колективни находки в същата сграда са намерени няколко пръстена и други накити.

„Собственикът на къщата вероятно е бил

от търговците в града, тъй като се намират и еднотипни находки от тъкачен стан – или е търгувал с тях, или тук е имало производство на дрехи“ – обясни предположенията на екипа Стефан Иванов. По негови думи, за времето си намерените монети се равняват на около една месечна заплата.

Работата на терен ще продължи още един месец. Очакванията са да бъде обхваната изцяло канализацията и максимално още от впечатляващата крепостна стена.

Проф. Николай Овчаров отбеляза в заключение, че когато се концентрират средства, за една година се прави толкова, колкото иначе и за десет години не може. Мисионис е типичния пример в това отношение. Ние даваме история, каквато много европейски държави мечтаят да имат. Сега всичко зависи от общината, но най-вече от Българската държава.