В Сирия вчера обявиха прекратяване на огъня, след два часа го нарушиха, но все пак то постепенно ще се наложи. При това тъкмо е освободено Алепо, сега е моментът да се разчисти около Дамаск, после да се върне Палмира и ще дойде ред на събраните в Латакия екстремисти да бъдат да бъдат атакувани по суша и въздух. От написаното до тук е вярно само за освободеното Алепо, другото са мечти и химери.
За Русия донякъде беше изгодно противниците на Асад да не се разграничават от ИД, за да бъдат удряни от въздуха наред. Русия държеше далечен прицел върху следвоенното устройство на Сирия, в която няма място за терористи от ИД, а салафитите и други крайни ислямисти са повече от нежелани. Като цяло нещо се получи.
 
Останаха обаче над 60 хиляди от „въоръжената опозиция”, които не са еднородна маса в политическо и конфесионално отношение, но са добре въоръжени, с голям боен опит и добра мотивация. Макар и въоръжени, те са класическа опозиция, така че дойде време за политическо уреждане на конфликта в Сирия.
 
Казано откровено, сирийската армия е негодна да се бие, цветът на нейната армия (55 хиляди души) е загинал във войната. Сега Сирия вече практически няма пехота. Има няколко отделни подразделения - 105-та бригада и 4-та дивизия, която се бие около Дамаск, има „тигри” и „пустинни соколи” Това е. А стои основната заплаха от ИД. Това е военна машина от 80 страни, насреща са терористи с желязна дисциплина, където разстрелват страхливците, а Сирийската арабска армия не разстрелва страхливците си. Ето в това е голямата част от проблема.
 
На 25 септември т.г. БЛИЦ публикува статия под заглавие „Руски журналист честно за Сирия: Войниците на Асад са страхливи и не искат да се бият”.
 
В нея БЛИЦ направи достояние публикация на военния наблюдател на руския вестник „Газета. Ru”  Михаил Ходорьонок под стряскащото заглавие „Проще разогнать сирийскую армию и набрать новую” с подзаглавие, че е време Путин да се замисли за постепенното излизане на Русия от сирийския конфликт. В публикацията бившият полковник от руския Генерален щаб пише, че въоръжената борба с опозицията основно я водят сирийското опълчение, отрядите на шиитското ливанско движение „Хизбула”, ирански и иракски доброволци и частни военни компании (ЧВК). През изминалата година сирийската армия не е провела нито една успешна операция.
 
Две седмици по-късно Ходорьонок публикува „Россияне наносят удары, а солдаты Асада в бой не идут”. В материала той не само потвърждава написаното преди това, но и рисува крайно песимистична картина, в която не се вижда светъл лъч за бъдещето. Той прави предположение, че Русия май наистина затъна в дълбоко блато.
 
За изминалите месеци картината около участието на правителствената армия в бойните действия стана отчайващо песимистична. Сега БЛИЦ отново дава думата на Михаил Ходорьонок заради неговия аналитичен и критичен поглед в нова публикация в „Газета.ру”. Този път той разказва истината за събитията в Палмира и за некадърността на сирийската армия и нейното висше командване.
 
На първо място Ходорьонок твърди, че сирийското командване е получило необходимата информация за струпването на терористи в подстъпите към Палмира. После се случило немислимото: Още при първите изстрели сирийските войници хукнали да бягат, като изоставили въоръжението и техниката. Спрели ги трудно на запад на десетки километри чак край авиобаза Т-4 Тияс.
 
Руснаците имали лагер край Палмира почти от 200 души – сапьори и 120 спецназовци. Те останали единствени да отбраняват града. За тяхното извеждане е прокаран специален коридор, като авиацията унищожила 11 бронирани средства на терористите.
 
Руският експерт разказва, как най-отпред на панически отстъпващите сирийски подразделения бягал заместник-началникът на сирийския Генщаб, който с труд е издирен чак след два дни. (Вече е уволнен от армията.)
 
След него напълно объркани бягали началникът на Главно оперативно управление на Генщаба, командващият ракетните войски и артилерията на сирийската армия, командирът и щабът на 3-ти армейски корпус, командирът на 18-та танкова дивизия.
 
Царял пълен хаос. Войниците с труд са спрени да заемат позиция на 11 декември. След това обаче отново побягнали.
 
През всичкото това време официалните власти в Дамаск ентусиазирано разказвали на населението, колко героично, без да щадят кръвта си и дори живота си, войниците отбраняват Палмира.
 
Сирийските войници до болка се страхуват от джихатмобилите. Затова няма увереност, че ще останат и на тези позиции, ако терористите решат да настъпят.
 
Да се удържа Палмира в такива условия е невъзможно, твърди "Газета .ру". Не си и струва, защото тя няма стратегическа важност – около нея е пустиня. Всъщност тя може да бъде превзета с помощта на руската авиация, но при това равнище на боеспособност на сирийската армия тя не може да бъде удържана.
 
Армейските поделения около Алепо трябва да бъдат оставени на местата им, защото градът може отново да бъде загубен. Голямата маса джихадисти в недалечната Латакия продължават да бъдат заплаха въпреки прекратяването на огъня. А армията продължава да е в колапс.
 
От страна на правителствената армия най-добре воюва опълчението, твърди ливанското издание AMN. От страна на редовната сирийска армия са само две структури: спецназът на полковник Хасан Сухейл (Tiger Force) и подразделението „Соколи на пустинята” на двамата братя Мохамед и Аймен Джабер.
 
Останалите проправителствени формирования, според уверенията на Ходорьонок, или бездействат или откровено пречат. Във всеки случай те действат демотивиращо и разлагащо на съюзниците на Сирия.
 
Ливанската „Хизбула”, дала до 10 хиляди убити в Сирия, вече изобщо не воюва, а повече разговаря. Иранската „Фатимида”, която трябваше да настъпва в Алепо от запад, не е проявила ентусиазъм. Подразделенията на иранския Корпус на стражите на иранската революция вече също стоят като вкопани в земята и не вървят напред.
 
Звучи абсурдно разказът на Ходорьонок, че ирански генерал може пет пъти в денонощието под клетва да уверява руските си колеги и да се бие с юмруци в гърдите, че „Бойната задача ще бъде изпълнена!” След час на въпроса защо бойците му стоят на местата си и не настъпват, простодушно пита: „Ама вече започваме ли?”
 
После иранският командир изчезва и го търсят по три часа. Той отново обещава да изпълни бойната задача, а след това се изяснява, че иранците искат оръжие и предоставят списък от пет страници. След удовлетворяване на заявката след непродължително време то някъде изчезва. На въпроса къде е пропаднало, следва наивният отговор: „Война е!”
 
На иранците например са доставени 1500 ПТУР (противотанкови управляеми ракети). Не е ясно каква е съдбата им – или са откраднати или изобщо са продадени.
 
Руските военни съветници казвали на иранците: по дяволите, поне на място стойте, не настъпвайте. И на място не можели да стоят. Сред руските военни репутацията на иранците е като на „завършени дърдорковци”.
 
При такава национална армия и съюзници на Сирия беше изчерпан целият капацитет от възможности, на който можеше да разчита Владимир Путин, е категорично изданието "Газета.ру". Изпълнена обаче беше основната задача по стабилизиране на режима на Башар Асад и предотвратяването разпада на Сирия, ограничаване експанзията на ИД и Русия да заяви място като велика държава на световната арена. Сега дойде време за политика относно Сирия и региона.
 
Руските специалисти изказват гледна точка, че е време Башар Асад да бъде сменен с по-дееспособна и по-малко обременена от миналото личност, способна да въведе ред в страната и да реформира въоръжените сили.
 
Съществува обаче и разбирането, че ако сега Асад само се подбутне, то в Сирия всичко ще се развали и разсипе. Това реално ще бъде последният ден на страната. Първо ще се разбяга най-близкото обкръжение на президента, веднага ще го последват петте тайни служби, после ще се пръснат чиновниците и военните. Страната ще потъне в неуправляем хаос, при който жертвите ще бъдат далеч по-многобройни от досегашните.
 
Засега замяна на Асад не се очертава. Очертава се обаче мир, а и най-лошият мир е за предпочитане пред най-добрата война.
 
Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ