Невръстният герой Марио живее с лев на ден

Той няма мобилен телефон, но не смята, че тази вещ му е нужна. Обича да общува с приятелите си на живо, лице в лице. Няма и собствен компютър като връстниците си, разказва &quot;Стандарт&quot;. Но в дома за деца, лишени от родителски грижи в Белоградчик, където живее от 8 години, има цяла компютърна зала. Това му стига. Достатъчни са му и 30-те лева месечна стипендия, която получава - все пак има по 1 лев на ден за закуска в междучасието. Не хапва всеки ден шоколад и не кара велосипед из улиците на града. Не е придирчив и към това, което облича, може да е старо, но трябва да е чисто и да му стои прилично, признава той.<br /> <br /> Та това момче, тихо и почти незабележимо сред съучениците си от 8-а клас на средното училище в Града на скалите, е връхлетяно от ненадейна звездна слава. Не я е очаквал, не я е търсил, но му провървяло. Един ден (на 23 ноември) от площадката пред дома, който се намира в центъра на града, чул викове &quot;Помощ, помощ&quot; и погледнал в посоката, откъдето идвали. Видял непознато момче да маха с ръце и да вика. Притичал се и разбрал, че друго момче е паднало от висока скала и охкало с окървавена глава в каменната пукнатина. Бързо се покатерил до мястото и с риск за своя живот го измъкнал. После го метнал на гръб и тръгнал към площада. 8-годишният Мишо не бил тежък, последните метри Марио го взел на ръце до улицата, по която се движат коли. Спрял една и помолил шофьора да закара детето в болницата. После се прибрал и си легнал спокоен.<br /> <br /> Едва след два дни класната му Иванка Петрова научила за случката, снимала го и пуснала новината във Фейсбук.<br /> <br /> Светкавичната слава не е главозамаяла доброто момче. Още не може да си отговори защо хората толкова много го харесали, защо смятат, че е направил нещо велико. Всеки на мое място би направил същото, щом човек вика за помощ, обяснява Марио.<br /> <br /> Директорката на дома Емилия Григорова разказва, че момчето е кротко, сърдечно дете, напук на наложилото се мнение, че хлапетата от домовете са лоши и невъзпитани. Израснал е в нашия приют, при нас е получил представата си за живота, разпознава много вярно лошото и доброто, което правят хората, казва тя.<br /> <br /> Марио има живи родители, но те не могат да се грижат за децата си. Затова четирите им момчета са настанени от социалната служба в дом &quot;Надежда&quot;. Най-голям - на 16 години, е Любо, Габи и Йоан са родени след Марио. В стаята си в дома Марио обаче не живее с нито един от братята си, избрал си е друг съквартирант. Срещат се от време на време с родителите си - с майката, която живее в града недалеч от дома, и с баща им, който пребивава в село Яньовец.<br /> <br /> И мечтите на Марио са скромни като него. Дава си сметка, че не може да учи в университет, но гимназия иска да завърши. Любим предмет му е биологията. С математиката не е на ти. Най иска да стане футболист. Вече е опитал вкуса на спортната слава - детският отбор на &quot;Балкан&quot; - Белоградчик, в който играе, тази година е първенец в Северозападната зона. Всяка вечер, преди да заспи, се вижда като играч на &quot;Челси&quot; или като известен футболист а ла Стоичков. Е, знам, че няма да стане, но това не ми пречи да си помечтая, не крие доброто момче.<br /> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ДОБРИ ХОРА ДАРЯВАТ С ЯКЕ ГЕРОЯ</strong></span><br /> <em><strong>Непознати пращат пари за гориво на дома</strong></em><br /> <br /> Впечатлена съм от реакцията на добри хора, научили за постъпката на Марио, каза директорката на дома Емилия Григорова. След показването на нейния възпитаник по телевизията мъж от София ги открил и оставил за героя от Белоградчишките скали яке и бутонки. Донесъл и лакомства за всичките 30 деца от дома. Друг превел 20 лв. за гориво за дома. Парите не са много, но жестът на този човек е голям. Той ни показа съпричастност, а и малкото, дадено навреме, има висока цена. Обаждат се и други хора - питат от какво има нужда Марио, домът, какъв е адресът ни, за да пратят подаръци за Коледа и Нова година, каза Григорова.<br /> <br /> На Марио сърдечно благодарил и бащата на потрошеното дете - Мишо. Той пръв дошъл още на следния ден при него и му казал: &quot;Ти спаси сина ми. Бъди жив и здрав!&quot; Сега и Мишо, и брат му Шабан, който е викал за помощ, са доволни и щастливи. Казват, че си имат още един брат - Марио от дома, когото ще обичат и уважават, докато са живи.<br type="_moz" />