Десет години след референдума за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз оценките за икономическите последици от Брекзит остават предмет на дебати, но преобладаващата част от академичните и институционалните анализи сочат, че британската икономика е по-слаба, отколкото би била при запазване на членството в ЕС.
В същото време прогнозираният от някои критици драматичен икономически срив не се реализира, а определени сектори, особено финансовите услуги и финансовите технологии, продължават да запазват значението си.
На 23 юни 2016 г. 52 процента от британските избиратели подкрепиха напускането на Европейския съюз. След продължителен политически процес Великобритания официално напусна ЕС на 31 януари 2020 г., а от началото на 2021 г. престана да бъде част от единния европейски пазар и митническия съюз.
Според изследване на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER), публикувано през ноември 2025 г. и цитирано от Ройтерс, Брекзит е намалил британския брутен вътрешен продукт с между 6 и 8 процента спрямо хипотетичен сценарий, при който страната е останала член на ЕС. Изследването оценява също спад на производителността и заетостта с 3 до 4 процента и понижение на инвестициите с между 12 и 18 процента.
Авторите свързват тези ефекти с повишената несигурност за бизнеса, по-слабите инвестиции и по-ниския растеж на производителността. Проучването е изготвено от икономисти, свързани със Станфордския университет, „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England, английската централна банка), „Бундесбанк“ (Deutsche Bundesbank, германската централна банка) и водещи британски университети.
По-консервативна оценка дава британската Служба за бюджетна отговорност (OBR), която счита, че дългосрочният ефект от Брекзит ще бъде намаление на производителността с около 4 процента спрямо сценарий на оставане в ЕС. Според институцията британският износ и внос към ЕС ще останат с около 15 процента по-ниски в дългосрочен план, а новите търговски споразумения с държави извън ЕС няма да компенсират съществено този ефект.
Националният институт за икономически и социални изследвания на Великобритания (NIESR) оценява, че до 2023 г. БВП на глава от населението и производителността на труда са били с 2 до 3 процента по-ниски в резултат на Брекзит, като до 2035 г. ефектът може да достигне 5 до 6 процента. Бизнес инвестициите според института са били с 12 до 13 процента по-ниски до 2023 г.
Още през 2022 г. анализаторът Джон Спрингфорд от „Центъра за европейска реформа“ оценяваше, че британският БВП е с 5,5 процента по-нисък, инвестициите са намалели с 11 процента, а търговията със стоки е спаднала със 7 процента спрямо сценарий без Брекзит.
Не всички икономисти приемат тези оценки безусловно. Джулиан Джесоп от Института за икономически въпроси критикува методологията на изследването на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ и смята, че тя поставя прекомерен акцент върху представянето на икономиката след 2020 г.
Според него растежът на БВП на глава от населението във Великобритания е сходен с този в Германия и Франция, а твърдението за 8 процента по-висок БВП при оставане в ЕС предполага, че Великобритания би трябвало значително да изпревари останалите големи европейски икономики.
Въпреки това дори защитниците на Брекзит рядко твърдят, че обещаваното икономическо ускорение се е реализирало в пълна степен.
Според Ричард Гривсън от Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW) най-видимият ефект е свързан с търговията. Макар между Великобритания и ЕС да няма мита, бизнесът се сблъсква с нови административни процедури, митнически декларации и регулаторни изисквания.
„Износът към ЕС стана по-скъп и по-трудоемък. Мнозина се отказаха“, посочва Гривсън, цитиран от АПА.
По думите му именно малките и средните предприятия изпитват най-силно последиците от увеличената бюрокрация и търговските бариери. Той смята, че британските правителства не са успели да използват напълно свободата за водене на самостоятелна търговска политика след Брекзит.
Подобна оценка дава и икономистът Питър Холмс от Обсерваторията за търговската политика на Обединеното кралство (UK Trade Policy Observatory - UKTPO) към Университета в Съсекс. Според него Великобритания постепенно се е отделила от европейските вериги за създаване на добавена стойност и от европейската промишленост.
Една от най-често обсъжданите теми преди референдума беше бъдещето на лондонското Сити. Тогава редица банки предупреждаваха за масово изтегляне на дейност от Великобритания.
Десет години по-късно картината е по-сложна. Според данни на „Сити ъв Лондон Корпорейшън“ (City of London Corporation) около 40 000 работни места са били преместени от Лондон към финансови центрове в ЕС като Париж, Франкфурт, Амстердам и Дъблин.
Въпреки това заетостта във финансовия сектор остава близо до рекордни нива. В лондонското Сити работят около 676 000 души, което е увеличение с повече от една четвърт спрямо 2019 г.
Главният изпълнителен директор на „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) Джейми Даймън, който преди референдума предупреждаваше за възможно преместване на хиляди работни места, сега планира нов небостъргач в квартал „Канари Уорф“, способен да приеме до 12 000 служители. Банката разширява и кампуса си в Борнмут, а „Ситигруп“ (Citigroup) обяви инвестиции от 1,1 милиарда британски лири във Великобритания.
Въпреки това анализатори отбелязват постепенно отслабване на международната позиция на Лондон. Според изследователската компания „Ню Файненшъл“ (New Financial) Великобритания е загубила пазарен дял в 10 от 12 основни категории международни финансови услуги след 2015 г.
Основателят на компанията Уилям Райт сравнява ефекта от Брекзит върху финансовия сектор със „счупена собствена ръка“ – не фатална, но болезнена и причинена от самия пациент.
Според политолога Ананд Менон от „Кингс Колидж Лондон“ (King's College in London) икономическите последици не могат да бъдат разглеждани отделно от политическите.
Той отбелязва, че британската икономика е по-малка, отколкото би била без Брекзит, но същевременно подчертава, че страната е придобила по-голям контрол върху области като имиграцията, селското стопанство и регулациите. Цената за това обаче е по-голяма държавна администрация и по-сложна система за управление.
Менон и Холмс са единодушни, че референдумът е довел до дълбоко разделение в британското общество, което продължава и днес. Според проучвания около 60 процента от британците вече подкрепят повторно присъединяване към ЕС, макар подкрепата да намалява, когато става дума за връщане към свободното движение на хора или приемане на еврото.
Десет години след референдума и повече от пет години след формалното напускане на ЕС окончателната оценка за Брекзит остава трудна. Пандемията от КОВИД-19, войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и промените в световната икономика затрудняват отделянето на ефектите от самия Брекзит от останалите фактори.
Въпреки различията в оценките повечето икономически изследвания достигат до сходен извод: британската икономика не е претърпяла колапс, но е загубила част от потенциала си за растеж. Обещаното икономическо ускорение след напускането на ЕС не се е реализирало, а новите търговски и регулаторни бариери продължават да оказват влияние върху бизнеса, инвестициите и производителността.
В същото време финансовият сектор и част от високотехнологичната икономика показват, че Лондон остава един от водещите световни финансови центрове, макар и с по-слаба позиция спрямо периода преди Брекзит.
