Азиатските акции днес запазиха минималното си възстановяване на фона на спекулациите, че Федералният резерв на САЩ може би почти е приключил с вдигането на лихвите. Междувременно петролът поевтиня отново, докато страните производителки на суровината обсъждат конкретните нива на намаляване на производството.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI се повиши с 0.4%, след като вчера падна с 1.8%.

Японският Nikkei добави 0.2%, а индексът на китайските сини чипове нарасна с 0.3%. Фючърсите на S&P 500 започнаха азиатската сесия с ръст, но за последно отчитаха понижение от 0.1%.

Арестът на финансовия директор на Huawei Technologies Co Ltd в Канада без съмнение породи опасения относно преговорите за търговските отношения между САЩ и Китай.

Пазарите ще бъдат подложени на тест и от очакваните по-късно днес данни за неселскостопанската заетост в САЩ на фона на спекулациите, че икономиката се насочва към труден период след няколкото години солиден растеж.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл вчера изтъкна отново доброто състояние на пазара на труда.

Очакванията са, че щатската икономика е създала 200 000 нови работни места през ноември, сочи проучване на Ройтерс сред икономисти. Заетостта в САЩ скочи с 250 000 през октомври.

Нагласите на пазарите се подобриха, след като Wall Street Journal информира, че ръководителите на Фед обмислят дали да не дадат индикации за предстоящ нов период, в който ще заемат изчаквателна позиция след вероятното вдигане на лихвите на срещата им през този месец.

Това само засили спекулациите напоследък, че централната банка почти е приключила с вдигането на лихвите, предвид опасенията около ръста на световната икономика и ефекта от срива на цените на петрола върху инфлацията.

Новината помогна на Улстрийт да ограничи загубите си отпреди това като Dow Jones приключи деня с понижение от 0.32%, а S&P 500 затвори с 0.15% надолу. Nasdaq пък успя да излезе на положителна територия, отбелязвайки повишение от 0.42%.

Щатските държавни облигации продължиха да поскъпват, което свали лихвата по 10-годишните книжа до тримесечно дъно от 2.8260%, преди за последно да се установи на 2.89%.

Лихвата по 2-годишните облигации падаше с 10 базисни пункта като за последно бе на ниво от 2.77%.

Инвеститорите също така изведоха кривата на доходността до най-изгладеното й ниво от повече от десетилетие, тенденция, която в исторически план предхожда забавяния на икономическия растеж и дори рецесии.

Промяната в очакванията оказа влияние върху долара, тъй като биковете разчитаха, че увеличението на спреда между лихвите по краткосрочните и по-дългосрочните книжа ще подкрепи валутата.

Доларовият индекс се понижи до 96.801 долара, докато доларът поевтиня до 112.70 спрямо йената, в сравнение с нивото от 113.85 в началото на седмицата. Еврото поскъпва с близо 0.5% за седмицата до 1.1376 долара.

Най-популярната криптовалута биткойн отчете нов спад и вече губи 20% за седмицата до 3 444.47 долара.

На суровинните пазари, златото поскъпна до близо петмесечен връх вследствие на поевтиняващия долар и на намаляването на заплахата от по-високи лихви. Спот цената на златото бе на ниво от 1 238.44 долара за тройунция.

Цената на петрола продължи да се понижава, след като ОПЕК забави решението си за ограничението на производството в очакване на подкрепа от Русия.

Фючърсите на петрола от сорта брент поевтиняха с 47 цента до 59.59 долара за барел, докато щатският лек суров петрол се обезцени с 31 цента до 51.18 долара за барел.