Малката ми дъщеря казва, че в България е по-скъпо, отколкото в Япония и Германия взети заедно. Това твърди пенсионерка от град Мартен, област Русе, която разчита на помощта на децата си, за да свърже двата края в България.
В малкия град семейните бюджети често се определят не от местните работодатели, а от роднините, които работят зад граница.
Йордан Йорданов е заварчик в корабостроителница във Франция. Той споделя, че заради инфлацията доходите му реално са намалели, но въпреки това продължава да изпраща пари на близките си в България.
"За ремонт трябва да се събере по-крупна сума, защото строителството в момента в България е много скъпо – материали, майстори. Парите, които изпращам, отиват главно за храна, за сметки. Правихме и сватба, и абитуриентски бал“, разказва той пред БНТ.
Светозар Стоянов, който работи като международен шофьор на камион, също редовно изпраща средства на възрастните си родители.
"Възрастни хора са - помагаме за здраве, за храна. Трябва да си помагаме. България ни липсва“, казва той.
Част от обяснението за намалението на преводите е, че много българи вече създават семейства и купуват имоти в държавите, където работят.
"Почват да си закупуват там имоти - дали през банки, дали в кеш, вече си е тяхна работа. Оттам идва и намалението на парите, които идват в България“, обяснява Йордан Йорданов.
В съседната къща Цвета Христова споделя, че не е виждала дъщерите си от три години. Едната живее в Германия, а другата - в Япония.
"Едната е омъжена за германец, другата - за японец. Имам и внуче японче. Чуваме се, но много ми е мъчно“, разказва тя.
По думите ѝ дъщерите ѝ изпращат подаръци и дрехи, но не и големи суми пари. "Малката ми казва, че в България е по-скъпо, отколкото в Япония и Германия взети заедно.“
Финансови потоци
Според икономисти преводите на българите от чужбина ще останат един от най-стабилните финансови потоци към страната, въпреки глобалните икономически сътресения.
Икономистът Петър Пенчев от РУ "Ангел Кънчев“ обяснява, че макар сумите номинално да се запазват, инфлацията е намалила тяхната реална стойност.
"Ако едно семейство в България е получавало 200–300 евро на месец от чужбина, тази сума се е запазила. Но покупателната ѝ способност е намаляла - инфлацията е свила реалната стойност на парите с около 24%“, казва той.
По думите му в последните години се наблюдава и положителна нетна миграция към България. Най-силно тя се е проявила през 2020 г., когато над 20 хиляди души повече са се завърнали в страната, отколкото са я напуснали.
Българите, работещи в чужбина, са изпратили с 11,7 милиона евро по-малко средства към семействата си през последната година в сравнение с 2024 г. Това показват данни на Българска народна банка.
Общата сума на преводите към България възлиза на 1,407 милиарда евро, като най-големи са средствата, изпратени от българските общности във Обединеното кралство и Съединените американски щати. В същото време се отчита по-осезаем спад на преводите от Германия и Испания.
