До 13 юли няма да се налагат запори върху банкови сметки на физически лица, върху заплати и пенсии, няма да се извършват описи на вещи и недвижими имоти, собственост на граждани, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

Това предвиждат промените в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, приети от правителството, с които той става и закон за преодоляване на последиците. Те се правят чрез изменения в Закона за здравето.

„Обединихме се около това, че извънредното положение няма нужда да бъде удължавано след 13 май“, каза министърът на финансите Владислав Горанов, който обяви, че Министерският съвет е приел измененията и те ще бъдат внесени в Народното събрание.


Очаква се това да стане утре. „Идеята е да запазим всички мерки, които имат съществено отношение върху икономическия живот, програмите на социалното министерство и да осигурим по-плавно преминаване през епидемиологичната обстановка“, каза още Горанов.

С измененията, с които Lex.bg се запозна, в редица случаи с два месеца след отмяната на извънредното положение се удължава действието на въведени заради него правила. Така за още два месеца остава възможността съдилищата да провеждат заседания от разстояние, държавата и общините да освобождават от наем, а за някои дейности да не се обявяват обществени поръчки.

Не по-малко важно е обаче какво не се променя в закона – т.е. кои дейности и сфери от обществения живот се завръщат към нормалното си съществуване отпреди извънредното положение.

В тази връзка, една от най-съществените промени, които ще настъпят след отпадането му е, че от 14 май спрените срокове по делата ще започнат да текат. Месец по-късно – на 14 юни, ще изтекат пък различните законови срокове и такива по административни актове, които бяха удължени с един месец, тъй като изтичаха по време на извънредното положение (по силата чл. 4 от закона).

„Правосъдната система възобновява работата си в пълния ѝ обем. Това означава да се разглеждат не само спешни наказателни дела, но и всички други“, каза министърът на правосъдието Данаил Кирилов.

След края на извънредното положение нормалната си работа ще възобновят нотариусите, съдиите по вписванията и длъжностните лица по регистрацията в Агенцията по вписванията.

От изложението на Кирилов обаче не стана ясно дали от 14 май 2020 г. ще започне и насрочването на публични продани и въводи във владение, което беше спряно с обявяването на извънредното положение.

От 14 май отпада специалната закрила, която получиха длъжниците по договори за кредит по време на извънредното положение, т.е. вече ще се начисляват лихви за забава и неустойки, задълженията ще може да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, а договорите да бъдат разваляни заради неизпълнение.

Противоепидемичните заповеди на здравния министър – общи административни актове

Заповедите на министъра на здравеопазването, с които той определя мерките при извънредна епидемиологична обстановка се обявяват изрично за общи административни актове (ОАА).

Тази важна промяна предлага правителството в Закона за здравето. Тя цели да преодолее един проблем, за който в статия за „Лекс“ алармира един от водещите специалисти по административно право и процес у нас проф. Иван Тодоров – че немалка част от вече издадените заради епидемията от коронавирус заповеди на министъра всъщност са нормативни административни актове, но на практика не са влезли в сила, защото най-малкото не са публикувани в Държавен вестник.

Сега с промени в Закона за здравето се предвижда, че заповедите на министъра, с които се определят мерките при извънредна епидемична обстановка, се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Разпоредбата дава право, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, да не се спазят някои от изискванията за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаването му. Като регламентира, че в тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

С промените в извънредния закон в чл. 73 АПК се създава и правило, че при оспорване на тези ОАА, които са издадени неотложно, съответният административен съд разглежда делото в двумесечен срок от образуването му. Министърът на правосъдеито Данаил Кирилов обясни, че делото ще се гледа на две инстанции, а не на една каквото е било предложението на административни съдии.

С изменения в АПК се дава и едно ново определение, което допълва това в чл. 65 за общите административни актове. Според разпоредбата ОАА са актове с „еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове“.

Сега в §1 от допълнителните разпоредби на АПК се дава определение какво има предвид чл. 65 АПК, когато говори за „еднократно правно действие“. И се казва, че то е налице, когато „в административния акт са предвидени бездействия за срок до една година или задължения за еднократно действие.“

С промените се предвижда, че конкретните противоепидемични мерки може да бъдат въведени от здравния министър и с наредба, т.е. с нормативен административен акт. За нея изрично се предвижда, че се „обнародва незабавно в следващия брой на Държавен вестник“.

Без значение дали министърът издава заповед, или наредба, в проекта се предлага това да става по предложение на главния държавен здравен инспектор, когато мерките засягат цялата страна и по предложение на местния здравен инспектор, когато са за дадена област или община.

Освен това на здравния министър се дава право да забранява влизането на чужденци в България, както и да ограничава придвижването на хора в страната и да затваря обекти, дори и без да е обявено извънредно положение. Досега той имаше това правомощие (чл. 63, ал. 6 и ал. 7 от ЗЗ) само по време на извънредно положение.

Изрично с наредба министърът ще определи условията и реда за задължителна изолация на болни от заразни болести, на заразоносители, за карантина на контактните с тях лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.

Още два месеца с допустим принудителен платен отпуск

Два месеца след края на извънредното положение ще продължи да действа възможността за работодателите да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на служителя и без негово съгласие.

До 13 юли 2020 г. ще остане и тази за възлагане на надомна работа или работа от разстояние.

Освен това със законопроекта се предвижда всички изменения, които бяха направени в Кодекса на труда за различните хипотези, които възникват при извънредно положение, вече да могат да се прилагат и при обявена извънредна епидемична обстановка.

Изрично се записва, че през 2020 г., до 60 работни дни неплатен отпуск ще се зачитат за трудов и осигурителен стаж. Т.е. два пъти по-дълъг неплатен отпуск няма да се отразява на осигурителните и трудовите права на гражданите.

С измененията в закона изрично се регламентира, че т. нар. схема 60:40, при която Националният осигурителен институт поема 60% от заплатата и осигуровките на работниците на „закъсали“ фирми, ще продължи да действа до 30 юни 2020 г.

Освен това в продължение на два месеца след отмяната на извънредното положение ще продължат да действат и облекчените правила за даренията за МВР.

Всъщност това е последната от общо 9 разпоредби от закона за извънредното положение (чл. 22), за които в проекта изрично е записано, че ще се прилагат и два месеца след отмяната на извънредното положение. Останалите са чл. 7, 8, 9, 10, 14, 17, 18 и 19.

Сред тях прави впечатление тази на чл. 10, която даде право на военнослужещи да спират хора и автомобили за проверка и да ги задържат докато не пристигне МВР. Не е огласявано досега – по време на самото извънредно положение, военните да са участвали в подобни мероприятия, но сега правомощието им се удължава с още два месеца.

С промените в закона влиза и следното задължение на държавните и местните органи – в рамките на своята компетентност те дават разяснения по прилагането на закона, които обявяват публично.