На фона на растящите цени на петрола, за пръв път от 2014 г. се заговори за завръщане към нивата от 100 долара за барел. Това непременно ще доведе до появата на победители и победени. Страните износители ще натрупат грандиозни печалби, които ще влязат както по сметките на компаниите, така и в държавната хазна. Страните вносители, напротив, ще понесат загуби: инфлацията ще нарасне, а търсенето ще пострада. Това се посочва в обширен анализ на „Блумбърг“, цитиран от БГНЕС.
 
Добрата новина се състои в това, че петролът по 100 долара за барел ще окаже по-слабо влияние, отколкото при предишния ръст на цените през 2011 г. Това ще се случи, защото първо икономиките са станали по-малко зависими от енергетиката, и второ - защото ударът ще бъде смекчен от шистовата революция в САЩ. В крайна сметка, много неща ще зависят от това по каква причина ще се повишат цените. Шокът в условията на ограничено предлагане е отрицателен фактор, но като резултат от устойчивото търсене е показател за твърдия ръст. В момента действат и двата фактора, в резултат на което цената на петрол сорт „Брент“ скочи през тази година с около 22%.
 
Какви ще са последиците за световния растеж?
Високите цени на петрола ще навредят на семейните доходи и на потребителските разходи, но ефектът няма да бъде еднороден. Европа е уязвима, защото много страни от Стария континент са вносители на петрол. Китай е най-големият вносител на „черно злато“ в света и по тази причина е заплашен от скок на инфлацията. Трябва да се отчетат и сезонните фактори, защото в северното полукълбо идва зимата. За да намалят разходите си, потребителите могат да преминат на други източници на енергия, като биогоривото или природния газ – но това ще отнеме време.
 
Индонезия вече взе мерки, за да разшири дела на биогоривото и да направи икономиката си по-малко зависима от енергийния внос. Щетите за световния растеж ще се окажат по-продължителни, ако цените на нефта се задържат на нива над 100 долара. Но ръстът на долара няма да съдейства за това, защото той се продава за „зелени гущери“.
 
Как световната икономика ще се справи с петрола за 100 долара?
Анализаторите на „Блумбърг“ са установили, че петролът за 100 долара ще донесе на световния растеж повече вреди, отколкото ползи. Въпреки това в сравнение с 2011 г. състоянието на световната икономика се различава съществено. „Шистовата революция, по-ниската енергоемкост и общото повишаване на цените означава, че ударът ще бъде по-слаб, отколкото по-рано. За да се подхлъзне световната икономика на петролното петно, цената на барела трябва да бъде много по-висока“, се казва в доклад, изготвен от икономисти, начело с Джейми Мюрей.
 
Как ще се отрази на пазара противопоставянето между Тръмп и Иран?
Геополитиката остава непредсказуема. Възобновяването на санкциите по отношение на Иран вече се отразяват на износа на петрол от Близкия изток. Макар президентът Доналд Тръмп да оказва натиск върху Организацията на страните износителки на петрол /ОПЕК/, за да увеличат добива, производствените мощности остават ограничени. Освен това, доставките от редица други страни, включително Венецуела, Либия и Нигерия, са подкопани от икономическия крах или гражданските безредици. Въпреки това, анализаторите на „Голдман Сакс“ прогнозират, че нивото от 100 долара така и няма да бъде преминато.
 
Кой ще спечели от високите цени на петрола?
По-голямата част от най-големите производители на петрол са страни с формиращ се пазар. Водач е Саудитска Арабия, където добивът на нефт през 2016 г. представлява почти 21% от БВП – това почти два пъти превишава показателите на Русия, следващата сред 15-те развиващи се пазари в класацията на „Блумбърг“. От високите цени на петрола също така печелят Нигерия и Колумбия. Увеличаването на доходите ще им позволи да поправят бюджетите си и да ликвидират дефицитите си. Това ще даде възможност на правителствата да увеличат разходите, което на свой ред ще стимулира инвестициите.
 
А кой е губещ?
Сред страните, които ще пострадат от високите цени на петрола, са Индия, Китай, Тайван, Чили, Турция, Египет и Украйна. Нарасналите разходи за петрол ще ударят по техните икономики, превръщайки ги в по-уязвими пред повишаването на лихвите в САЩ. „Блумбърг“ оценява основните развиващи се пазари по тяхната уязвимост към промените в цените на петрола и лихвите в САЩ, а също така по протекционизма. Сред губещите може да се окаже и един от най-големите победители: директорът на норвежката Централна банка Е. Улсен предупреди, че най-големият производител на нефтопродукти в Западна Европа е заплашен от проблеми, ако отрасълът престане да контролира разходите.
 
Какви ще са последиците за най-големите икономики в света?
Благодарение на шистовия бум, ръстът на цените на петрола ще представлява много по-малък риск за САЩ, отколкото по-рано. Преди правилото гласеше: устойчивият растеж на цените на петрола от 10 долара изяжда около 0,3% от БВП през следващата година. Днешните изчисления, включително прогнозата на главния икономист на „Мудис“, предричат спад от само 0,1%. Но ако намаляването на американската зависимост от вноса на петрола се отразява положително на индустрията, семействата с ниски доходи ще пострадат от поскъпващия бензин. Те харчат до 8% от доходите си преди данъци. За сравнение: една пета от населението с най-високи доходи харчи само 1% за бензин.
 
Ще има ли инфлация по цял свят?
Цените на енергоносителите много често имат решаващо значение при оценката на потребителските цени, в резултат на което политиците, включително администрацията на ФЕД, концентрира своето внимание върху показателите, намаляващи променливостта на цените. Въпреки това, същественото повишаване на стойността на петрола ще доведе до устойчива инфлация, по-конкретно, при транспортните и комуналните услуги.
 
Какви ще бъдат последиците за централните банки?
Ако по-високите цени на петрола усилят инфлацията, централните банкери ще имат още една причина по-малко да провеждат свободна кредитно-финансова политика. Ако вземем най-уязвимите страни, то Централната банка на Италия вече предупреждава за последиците, защото най-важният внос на страната вече поскъпва. Общият ценови натиск може да доведе до ожесточаване на кредитната и финансова политика в страни, като, Тайланд, Индонезия, Филипините и ЮАР.