Държавата се зае да спира изтичането на мозъци от България. Кабинетът прие решение за национални научни програми, внесено от МОН, за което заделя 61 млн. за следващите три години. За тази година парите са 18 млн. лв.

Със средствата ще се финансират научни проекти и стипендии на постодокторанти, което е нов статут у нас - това са млади учени, защитили докторантура, които ще получават между 1500 и 3000 лв. стипендия, за да продължат научната си дейност в дадена лаборатория, например, но у нас.

Общо 3 млн. има предназначени за стипендии за тази година, стана ясно от думите на просветния министър Красимир Вълчев. Стипендиите на докторантите пък ще бъдат до 500 лв., ако работят на трудов договор, но те ще се увеличават диференцирано - според научната оценка и научния продукт на съответния институт.

Планира се 900 лв. допълнително месечно да получава докторантът, ако работи по проект без да е на трудов договор.

11 са организациите, от които 8 са секторни, към които са насени средствата по научните програми, обясни просветният министър.

Две програми са насочени към съфинансиране на млади учени, заети да работят по европейски програми.

Това е политика и програма на държавата за задържане на младите учени и мотивиране на другите млади българи, също учени, да се завърнат от чужбина и да осъществяват тук научната си дейност, коментира Вълчев.

Проектите, които ще се изработват от консорциуми между академиите, институтите и висшите училища, ще бъдат в сферата на информационните технологии - и за киберсигурност във връзка с инцидента с Търговския регистър. Ще се финансират проекти и в областта на храните, животновъдството, културното наследство, както и по две програми в здравеопазването - за електронното здравеопазване и за изследвания на кръвта, допълни министърът на образованието.

"Горещо приетите национални програми, в чиято подготовка участвахме активно, са насочени към много важни за страната въпроси. Те бяха изработени на база на информация, събрана от различните ведомства, систематизирани в МОН", доволен е и шефът на БАН акад. Юлиан Ревалски.

За първи път държавата правила опит да осуети изтичането на нашите мозъци, констатира академикът.

"Продължаваме да бъдем нетен донор на чуждата наука. Това е силен сигнал към младите, че имат бъдеще в България", обяви Ревалски.

Програмите щели да позволят тук да идват да работят и чужди учени.