Когато тогавашният министър на финансите на Кувейт Анас Ал-Салех предупреди през 2016 г., че е време за намаляване на разходите и подготовка за "живот след петрола", той получи подигравки от населението, израснало насред безкраен поток от петродолари.

Четири години по-късно една от най-богатите държави в света едва свързва двата края заради резкия спад на цените на енергийните продукти, пише Bloomberg, пише money.bg.

Ал-Салех вече не е министър на финансите. Той бе заместен от Мариям Ал-Акил, която напусна две седмици след като предложи реструктуриране на разходите за заплати в държавния сектор - най-голямото перо в държавните финанси.

Наследникът ѝ Барак Ал-Шитан предупреди миналия месец, че страната няма достатъчно средства, за да плати заплатите на дъжавните служители след октомври.

Държавите от Персийския залив, които трудно успяват да променят навиците си за огромни разходи насред срива на петрола, се изправят пред икономическата реалност, което подклажда нов дебат за бъдещето на нациите, които от десетилетия си купуват популярност и лоялност с огромни държавни харчове.

OPEC, организацията на страните-износителки на петрол, успяха да съживят черното злато от историческия спад тази година, но при цени от $40 за барел те все още не са достатъчни.

Пандемията и трансформацията към чиста енергия заплашват да ги задържат такива още дълго време.

Саудитска Арабия намалява социалните придобивки и въвежда данъци. Бахрейн и Оман, които нямат чак такива резерви, теглят заеми и търсят подкрепа от по-богатите съседи. ОАЕ диверсифицира с надигането на Дубай като логистичен и финансов хъб.

В Кувейт обаче цари политическа криза заради несъгласие между избрания парламент и правителството, чийто премиер е посочен от емира.

Законодателният орган блокира плановете за теглене на нов заем и за пренасочване на държавни помощи. Правителството почти изхарчи ликвидните си активи, като така бюджетният дефицит, който ще достигне почти $46 млрд. за 2020 г., няма да може да бъде покрит.

През 70-те години Кувейт бе една от най-динамичните държави в региона със силен парламент, предприемаческо наследство и образовано население.

Тогава, през 1982 г., срив на нефомалната фондова борса разтърси икономиката и съвпадна с нестабилността покрай продължилата почти десетилетие война между Иран и Ирак. Кувейт се впусна да харчи средства, за да се възстанови след войната през 1991 г. Чак след години петролът отново потече свободно.

Страната все още разчита на въглеводородите за 90% от доходите си. Държавата дава работа на 80% от работещите кувейтци, които печелят повече от съгражданите си в частния сектор.

Помощите за жилища, горива и храна достигат $2 000 за средностатистическо семейство. Заплатите и субсидиите представляват три четвърти от правителствените разходи.

Кувейт не е останала без пари - даже има много, скрити в четвъртия най-голям фонд в света, оценяван на $550 млрд. Тегленето на средства от фонда, който трябва да осигури просперитета на бъдещите поколения след като петролът свърши, е меко казано спорно предложение.

Според някои кувейтци моментът е дошъл. Опонентите предупреждават, че без диверсифициране на икономиката и създаване на работни места, фондът ще остане празен след 15-20 години.

Фондът вече бе използван, като придоби активи за $7 млрд. от финансовото ведомство през последните седмици, а парламентът одобри плановете за спиране на годишния трансфер от 10% от петролните приходи към него, което освобождава още $12 млрд.

Но това не е достатъчно, за да покрие дефицита.