Очаква се инфлацията в България отново да ускори темпото през 2026 г., като основните причини ще бъдат по-скъпата енергия, поскъпването на храните и продължаващият натиск върху публичните разходи.
В новата си пролетна икономическа прогноза Европейската комисия предупреждава, че страната влиза в период на по-слаб икономически растеж, по-висок бюджетен дефицит и постепенно увеличаване на държавния дълг.
Според прогнозата за България икономиката ще расте с по-бавни темпове на фона на нарастващия фискален натиск, воден от високи социални разходи и заплатите в публичния сектор. Растежът на БВП се очаква да е 2.5% през 2026 г. и 2.2% през 2027 г., а инфлацията – 4.2% през 2026 г. и 2.6% през 2027 г.
Предвижда се инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,2% за годината, главно поради по-високите цени на енергията, свързани с конфликта в Близкия изток, неотдавнашното увеличение на цените на храните и спада в болничните такси през април 2025 г.
Повишените разходи за ресурси, вторичните ефекти от по-високите цени на енергията и поскъпването на услугите се очаква да запазят инфлацията висока през 2026-27 г.
След оставката на правителството в края на 2025 г., България функционира с удължителен закон за бюджета за 2026 г. В този контекст и при липса на нови приети мерки, разходите се очаква да продължат да изпреварват приходите.
След силно увеличение през 2025 г. се очаква публичните инвестиции да останат относително стабилни. Натискът от заплатите в публичния сектор се очаква да бъде умерен, въпреки че увеличенията ще останат по-високи, отколкото в частния сектор.
Очаква се бюджетният дефицит да се увеличи до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. поради остатъчните автоматични механизми в социалните разходи и устойчивите разходи за отбрана до 2027 г.
Прогнозира се съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да се увеличи от 29,9% през 2025 г. до 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г.
Въпреки очакваното забавяне, вътрешното потребление ще остане основен двигател на икономиката през следващите две години.
Според оценката на Европейската комисия ръстът на доходите и сравнително стабилният пазар на труда ще продължат да подкрепят разходите на домакинствата, макар и при по-слаба покупателна способност заради инфлационния натиск.
Същевременно износът на България вероятно ще остане под натиск заради по-слабото външно търсене в основни европейски икономики, включително Германия и Италия – ключови търговски партньори на страната. Това може да ограничи индустриалното производство и да забави инвестиционната активност в частния сектор.
Европейската комисия отбелязва и повишени рискове пред прогнозата, свързани с международната геополитическа обстановка и нестабилността на енергийните пазари. Ново покачване на цените на природния газ и електроенергията би могло да доведе до по-силен инфлационен натиск от очакваното, особено върху транспорта, храните и услугите.
Допълнително предизвикателство пред публичните финанси остават разходите за пенсии, социални плащания и отбрана. При липса на структурни реформи и нов бюджетен пакет, рискът от по-дълготрайно разширяване на дефицита остава висок, предупреждава Брюксел.
Въпреки това нивото на държавния дълг в България остава сред най-ниските в Европейския съюз, макар прогнозите да сочат постепенно покачване през следващите години. Това все още дава известна фискална гъвкавост на страната, но при условие, че икономическият растеж не се забави по-рязко от очакваното.
