Азиатските акции се опитват да поскъпват днес, след като Пекин обяви по-добри от очакваните данни за вноса и износа и в същото време ограничи поевтиняването на юана, което предложи временно облекчение на страховете от световна валутна война.

Данни показаха, че износът на Китай е нараснала с 3.3% на годишна база през юли, докато анализаторите очакваха понижение от 2%. Вносът също намалява с по-малко от очакваното, което предполага известна устойчивост при проточилата се търговска война между САЩ и Китай.

Пекин помогна, като фиксира юана на по-високо ниво, отколкото мнозина се опасяваха, въпреки че китайската валута се разменяше на ниво над 7 спрямо долара за първи път от световната финансова  криза.

Пазарите реагираха, като изтриха част от сериозните загуби от последните дни. Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI нарасна с 0.6%, въпреки че все още губи над 7% за последните две седмици.

Японският Nikkei се повиши с 0.6%, отдалечавайки се от седеммесечните си дъна, докато индексът на китайските сини чипове нарасна с 0.9%. Фючърсите на щатския индекс S&P 500 добавиха 0.2%.

Инвеститорите все повече се опасяваха, че търговската война ще продължи достатъчно дълго, за да вкара световната икономика в рецесия и в резултат на това се насочиха към облигациите и златото.

“Финансовите пазари повишават риска от рецесия,” заяви пред Ройтерс икономистът от JPMorgan Джоузеф Луптън.

“Акциите продължават да поевтиняват, а волатилността скочи, но най-притеснително е положението при лихвите, където лихвената крива е най-обърната от времето точно преди началото на финансовата криза.”

Лихвата по 30-годишните щатски държавни облигации падна до 2.123% вчера, недалеч от рекордно ниското й ниво от 2.089%, достигнато през 2016 г. Лихвата по 10-годишните облигации падна още повече под нивото на тази по тригодишните книжа - инверсия, която надеждно е прогнозирала рецесии в миналото.

Последният пристъп започна когато централните банки на Нова Зеландия, Индия и Тайланд изненадаха пазарите с агресивни понижения на лихвите, а Филипините се очаква да го направят по-късно днес.

“Решението на тези банки да “действат сериозно и отрано” отново подсили опасенията за световна рецесия,” казва Родриго Катрил, старши валутен анализатор в National Australia Bank. “Това също така означава, че Фед ще трябва да идва на помощ.”

Президентът на подразделението на Фед в Чикаго Чарлз Еванс даде индикации вчера, че е отворен за по-ниски лихви с цел подсилване на инфлацията и намаляване на рисковете за икономическия растеж, произхождащи от напрежението в търговията.

Лошите данни за германското промишлено производство породиха опасения, че Европа може би вече е в рецесия и свалиха лихвите по германските облигации още повече в отрицателна територия.

Всичко това породи спекулации, че основните централни банки ще трябва да предприемат драстични мерки, дори и само за да предотвратят поскъпване на валутите си, което би навредило на износа.

Централната банка на Япония най-вече ще бъде подложена на натиск, тъй като йената поскъпна рязко и вече се търгува на ниво от 106.20 спрямо долара, в сравнение със 109.30 само преди седмица.

Еврото също поскъпна до 1.1210 спрямо долара от достигнатото преди това двегодишно дъно от 1.1025, докато доларовият индекс отстъпи до 97.523, след като пред това беше достигнал връх от 98.932.

Новозеландският долар все още се възстановява от понижението от 2.6% вчера, когато централната банка на страната понижи лихвата с 50 базисни пункта.

Кивито се търгуваше на ниво от 0.6456 спрямо долара, след като губи 1.1% за седмицата.

Рязкото понижение на лихвите помогна за поскъпването на златото до над 1 500 долара за тройунция за първи път от 2013 г. Спот цената на златото за последно беше на ниво от 1 500.23 долара за тройунция, след като вчера достигна до 1 510 долара. Скъпоценният метал поскъпва с 16% от май.

Цените на петрола възстановиха част от позициите си, след като информацията, че Саудитска Арабия обмисля опции за ограничаване на поевтиняването на суровината компенсира натрупването на стокови запаси и страховете за забавяне на търсенето.

Фючърсите на петрола от сорта брент поскъпнаха с 1.53 долара, до 57.76 долара за барел, докато щатският лек суров петрол се оскъпи с 1.50 долара, до 52.59 долара за барел.