Заради икономическите сътресения от COVID-19 кризата безработицата в България през 2021 година се очаква да достигне 7,4%. Това прогнозира Euler Hermes в регулярния доклад за развитието на страната ни. Това ниво е едно от най-високите в региона на Централна и Източна Европа, показва сравнителен анализ на експертите.

През 2022 година с очакваното поетапно възстановяване на бизнеса безработицата ще може да се редуцира до 6,2%. Тази ситуация на пазара на труда ще се отрази и в значително забавяне на ръста на заплатите у нас, като след убедителното увеличение през предходните две години съответно с 11,5% и 7%, за 2021 година се очаква

осезаемо успокояване на тенденцията до 3% ръст, а за 2022 година – 5%.

Проучването, цитирано от Pariteni.bg показва още, че ситуацията на пазара на труда в Еврозоната, където много българи намират реализация през последните години, също не е оптимистична, като нивата на безработица в редица големи държави като Франция, Италия и Испания са над тези в Централна и Източна Европа.

Очакването на анализаторите е трайно незаетите през 2021 година да достигнат 6,6 млн. души, което е с 38% повече в сравнение с времената преди COVID-19 кризата. Завръщането към предишните нива на заетост генерално е поставено под въпрос.

От една страна то е обвързано с възстановяването на икономиките, като според експертите това е възможно да се случи в Германия през втората половина на 2022 година, а в повечето други държави чак през 2023 година.  

Междувременно обаче новата COVID-19 ситуация променя и правилата на пазара на труда, като с форсирането на дигитализацията и автоматизацията в Европа производителността на труда вече надскача значително нивата отпреди кризата. Това подобно на познатия от САЩ модел поставя под съмнение връщането на работа на много хора, особено на позиции, които не изискват специфични умения. 

Според анализаторите процесите на пазара на труда ще бъдат фактор и за ограничаване на инфлацията в България, като прогнозата им е за 1,1% и 2,1% през 2021 и 2022 година. Очаква се и забавяне на ръста на индивидуалното потребление, което през 2018 и 2019 година беше основният двигател за растеж на българската икономиката.  

Заради COVID-19 кризата през 2020 година обаче се наблюдава “замръзване”, а за тази и

следващата година ръстът ще се движи около 3%. 

Експертите обръщат внимание и на лимитираната кредитна активност у нас, която почти не е нараснала през 2020 година въпреки ниските лихви. Актуализираната прогноза на застрахователя за развитието на българската икономика през 2021 и 2022 година е за ръст на БВП съответно с 3,5% и 3,8% след свиването с близо 5% през кризисната 2020 година.