Връзката между държавния дълг, дефицита и инфлацията е фундаментална за макроикономиката. Дефицитът създава нужда от финансиране, което увеличава държавния дълг, а прекомерното му нарастване често подхранва инфлационен натиск. Това заяви пред БЛИЦ финансистът и икономист Румен Гълъбинов по повод проекта за държавните финанси.
Припомняме, че както БЛИЦ писа Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна единодушна позиция по проектобюджета на държавата за тази година. Разглеждането на бюджетите на Здравната каса, държавното обществено осигуряване и централната власт беше съпроводено с редица условности, забележки и препоръки от страна на синдикати и работодатели.
И двете страни не одобряват напълно предложените параметри. В същото време социалните партньори отчитат, че бюджетите ще действат ограничен период — само пет месеца, от август до края на декември.
Очакванията са през 2027 година ситуацията да бъде различна, тъй като тогава ще има възможност за по-пълно планиране и по-ясна рамка на публичните разходи.
Основните критики към бюджетите на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване са свързани с липсата на реформи. Според работодатели и синдикати двата сектора вече имат спешна нужда от промени, които да подобрят ефективността на разходите и устойчивостта на системите.
Бюджетът на Здравната каса за тази година възлиза на 5,25 милиарда евро. Това е с близо 412 милиона евро повече в сравнение с миналата година. Голям дял от средствата отново е насочен към болничната помощ, докато ресурсът за превенция остава ограничен.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване също достига рекордни нива — 15,2 милиарда евро. От тях 13,5 милиарда евро са предвидени за пенсии. Увеличението от 1 юли ще бъде 7,8% по швейцарското правило, като очакванията са средната пенсия да достигне 543 евро.
При държавния бюджет заложените приходи и разходи също са рекордни. Очакваните приходи са близо 50 милиарда евро, а разходите — около 57 милиарда евро. Така се формира свръхдефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт.
Икономистът подчертава, че подобни параметри изискват внимателен подход, защото високият дефицит увеличава нуждата от ново финансиране. Това от своя страна може да доведе до по-бързо натрупване на дълг и до допълнителен натиск върху цените, особено ако разходите не са обвързани с реални реформи.
Според него ключовият въпрос не е само размерът на парите, които държавата ще похарчи, а дали тези средства ще доведат до по-добри услуги, по-ефективни системи и по-устойчива бюджетна рамка.
Предстои проектобюджетът да бъде разгледан в следващите етапи от процедурата, като се очаква дебатът да остане фокусиран върху баланса между социалните плащания, разходите за здравеопазване и необходимостта от ограничаване на дефицита.
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
