"Експеримент с исторически измерения", наричат германски издания грандиозния проект за плавателен канал, който да свързва р. Дунав с Егейско и Средиземно море. Вестник "Велт" окачествява проекта за такъв канал като "сензационен", съобщават гръцките издания "Катимерини" и Нюз.ин.  

Вестникът изтъква, че "Гърция, Македония и Сърбия искат да построят такъв канал, който според премиера Алексис Ципрас "би могъл да промени географията на Балканите". 

Берлинският всекидневник пише, че "се търсят инвеститори, които да поемат високата цена на този проект" за плавателен коридор с цел свързване на реките Дунав, Морава и Вардар. Последната се влива в Солунския залив и стига до Егейско море, отбелязват изданията, цитирани от БТА.

На грандиозния проект, който се оценява на 17 млрд. евро, се спира и германската новинарска мрежа n-tv. В обширна публикация въпросната мрежа определя проекта като "мечта за такъв канал", подчертавайки, че "амбициозният експеримент е завладял политици на Балканите: гърци, македонци и сърби искат да отворят този плавателен канал, който ще свързва Дунава със Средиземно море", посочва медията. 

"Бленуваният проект би могъл да промени завинаги целия регион", се казва в материала. Същата германска новинарска мрежа коментира, че това е експеримент с "исторически измерения" и че неговата цел е да се даде нов тласък на икономическата и търговска активност на региона.

Привържениците на канала Вардар, Морава, Дунав смятат, че проектът ще подпомогне превозването на стоки до пазарите на Централна и Северна Европа, а също и до Кавказ и Черно море, като по този начин съществено ще бъде занижена ролята на морските превози през Босфора, писа преди няколко месеца гръцкият "Прото тема".

Вестникът отбеляза, че при изграждането на канала трудните места на реките ще бъдат заобикаляни с изкуствени канали, а близо до границата между Сърбия и Македония се предвижда да бъде изграден изкуствен канал, дълъг 30 километра, който ще свързва река Морава с Вардар.

Предвижда се проектът да се превърне в ключов център за превози от Солун до Централна Европа, привличайки интереса и на Китай. 

На свой ред Китай смята Сърбия за важна част от "новия път на коприната", чиято цел е китайски стоки да стигат бързо до пазарите на Европа.