"Българската икономика е реактивна на външните шокове и пандемията. Ситуацията е овладяна заради инерцията. Време е за равносметка какво ни предстои. От гледна точка на преструктуриране, разходи, домакинства.

Предстои проекта на държавния бюджет за 2021 г. Това е сериозно предизвикателство за всички рационални икономически субекти - такива са семействата".  Така започна участието си в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" проф. Татяна Хубенова-Делисивкова, председател на Съюза на икономистите.

"Шокирана съм какъв обем деца въобще не са имали достъп до образование по време на пандемията. България имаше прекрасна похвала за това, че осигури достъп на много деца. Над милиард не са получили достъп до дистанционно образование в световен мащаб. Социалното изключване е проблем на света", допълни тя. 

"Ние бяхме поставени да бъдем по-дисциплинирани, по-социализирани в ситуацията. Било е по-добре така, както в по-строги семейства, където децата са възпитани да са по-отговорни към другите, вероятно това лидерство правителството го даде", сподели специалистът. 

"Има промяна и в модела на поведение. Хигиенизира се навсякъде. Тази стриктност е новата нормалност. Изискванията към здравната среда и поведението, критериите за обществено поведение и дисциплина, трябва да се спазват", смята икономистът.

"Ресторантьорство, хотелиерство, обществени услуги, предприятията на ишлеме, те са най-засегнати. Малкият и средният бизнес пострада най-много. Текстилна и лека промишленост, транспортните услуги също", каза още професорът.

"Ликвидността тепърва предстои да постъпи в предприятията, ако за първото полугодие са разчитали на собствени средства, през второто ще бъдат подпомогнати. Спадът в икономиката ще бъде 1-2 %, България ще трябва да го навакса догодина, едва през 2022 г. може да има растеж. Ако се надмогне шока след пандемията, спадът ще бъде по-малък", обясни тя.

"Всички са завишили разходите за здравеопазване, но е погрешен модел, че е изключително малък делът за наука в здравеопазването, както и в общественото здраве. Доминират разходите за болнично лечение", коментира гостът.

"По-вероятно е икономиката да се движи по сценарий на постепенното разхлабване на режима, със съживяване на икономическите дейности в последователност, с фокусиране върху последиците.

Не се изключва внимателност и присъствие на мерки. Има две паралелни посоки на реакция, които предстои да консумираме. Ограничителните мерки трябва да бъдат разписани много последователно и ясно. Впечатляващо е как в някои предприятия мерят температурата", заяви проф. Хубенова.

"Секторите на културата, транспорта, почивното дело, опитите им да наваксат с дейности, стои като проблем. Досега бюджетът се справя, като малка отворена икономика, това за нас е съществен разход.

Със съживяването на икономиката ще има усвояване на сезонни места, ще има намаляване на това равнище на безработицата. Непременно трябва да предстоят втори пакет мерки. Трябва да се определят силно нуждаещите се рискови групи, които се нуждат от помощ. Не е достатъчна помощта за самотен родител на дете, за да му купи компютър. Не е нормално да си пишеш домашните чрез телефона на родителите си", каза още тя.

"Евтините доставки от Китай подпомогнаха дефлацията. Но сега ситуацията се промени. План А" е предложението на ЕК, то е дългосрочно - до 2058 г. Предлагат финансиране на нов модел на растежа и интеграция с цената на кредитен ресурс. Вече не е "шведска маса", а въпрос на преговори и постигане на договорка", завърши проф. Татяна Хубенова - Делисивкова.