Приетото решение минималната работна заплата (МРЗ) да е 50% от средната работна заплата бе популистко действие от 48-ото Народно събрание (НС), което не отговаря на финансовите реалности.

Еврозона няма да получим на 1 януари 2025 г., а евентуално през 2026 г. Следващият кабинет да изпълни заложените цели преди 9 месеца и тогава да поставя нови. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът Михаил Кръстев.
 
Кутията на Пандора бе отворена с решението на предходното 48 НС минималната работна заплата (МРЗ) да бъде 50% от средната работна такава. Тогава кабинет нямаше, за да имплементира това решение, а сегашният няма смелостта за такава стъпка“, каза икономистът, след което подчерта, че европейската директива, в която е записано това изискване е с препоръчителен характер.
 
„С въвеждането на средна работна заплата страната ни си осигури едно спираловидно увеличение на МРЗ, което не отговаря на производителността на труда, на реалните заплащания в икономиката, на регионализацията на българската икономика, тъй като имаме области като Видин, Благоевград, Монтана и много други, може би след няколко години всички без София-град, където МРЗ, така определена от този механизъм, застрашително наближава средната такава, а няма как минималната да е средна“, категоричен е Кръстев.
 
Той посъветва политиците да поемат отговорност и да кажат, че са приели едно глупаво нещо. „Това бе прието с огромно мнозинство и сега трябва да върнат нещата към предишния им характер или пък да променят механизма, по който се изчислява. Ако го приобщят към медианната работна заплата за съжаление МРЗ трябва да се намали“, уточни икономистът.
 
Според него по критерия за 50% от средната работна заплата всяка година МРЗ ще расте изкривено, тъй като заплащането в София-град изкривява статистиката за средна работна заплата, а тази МРЗ в този случай няма да важи само за София-град.
 
„Ако заплащането в София продължи да расте с темповете, с които продължава да расте до момента, това изкривява статистиката за средна работна заплата, което пък въвежда минимална заплата, която не отговаря на реалностите в икономиката и цели области, които и сега са далече от минималната заплата, ще почнат да страдат“, обясни Михаил Кръстев и уточни, че това повишава публичните разходи.

Бюджетът не може да си позволи такива повишения в минималното заплащане, тоест получава се един популизъм, който не отговаря на финансовите реалности, който беше въведен в 48-то НС. Време е да се отмени това нещо“, предупреждава икономистът.
 
Михаил Кръстев уточни, че заради нивата ни на инфлация нямаме шанс да влезем в Еврозоната на 1 януари 2025 г.
 
„В момента средногодишната инфлация е 7,4%, повече от 3% над необходимото ни, за да покрием критерия за ценова стабилност, който всъщност е инфлационният критерий до излизането на конвергентния доклад, който пък ще оцени дали България е готова за присъединяване към Еврозоната. Т.е. нямаме шансове да се присъединим от 1 януари 2025 г.“, смята икономистът.

Според него твърдението, че присъединяването към Еврозоната може да се случи от средата на 2025г. е демонстрация защо не можем да влезем и от 1 януари, общо взето „некомпетентност“.

Няма как и от средата на 2025 г. да станем част от Еврозоната, това би въвело изключителен хаос в данъчната кампания, това няма икономически и финансови аргументи да се осъществи. Ако може да говорим за реална дата то тя би била 1 януари 2026 г“, прогнозира Кръстев.

България трябва да поискаме извънреден конвергентен доклад през пролетта на 2025 г. „Тоест дори и тази перспектива не е толкова сигурна от 2026 г.“, коментира той.
 
Михаил Кръстев определи като наивни политическите изявления, че някой ще направи компромис за нас за присъединяването ни в Еврозоната.
 
 „Решенията не се взимат в Брюксел, а във Франкфурт. Няма как ЕЦБ да си затвори очите за кандидат-членка, която има инфлационни проблеми, при положение, че европейските граждани и институции страдаха толкова много, когато се вдигнаха лихвените проценти именно, за да се укроти инфлацията“, припомни експертът.

Михаил Кръстев определи като уместни притесненията, че можем да не изпълним заложената приходна част на бюджета с оглед на намаляването на икономическата активност.
 
„Тя намалява и то в доста европейски държави, знаем че много европейски икономики са с минимален икономически растеж, прогнозите на Европейската комисия (ЕК) са този проблем да се преодолее през 2025 г. Тези прогнози се разминават с бъдещите виждания на Министерството на финансите и на Асен Василев за България, тоест има за какво да се притесняваме по отношение на индустриалното производство и на икономическата активност“, категоричен е икономистът.
 
Той уточни, че това се дължи както на политиката на българското правителство, така и на международни процеси.
 
„Можем да очакваме неизпълнение на приходната част на бюджет 2024, така както имаше неизпълнение и за 2023 г. Удобно забравяме и, че има дупка от над 2 млрд. лв. в приходната част на бюджета за тази година, тези неща не трябва да се забравят. По отношение на това как ще се изпълни бюджетът за тази година предстои да видим, но не съм оптимист“, заяви Кръстев.
 
Той призова следващото правителство да следи документа, който е подписан преди 9 месеца и който включва следните приоритети: присъединяване към Шенген, Еврозоната, промени в Конституцията, подпомагане и облекчаване на финансирането на общините.
 
Виждаме отдалечаване от Шенген, Еврозоната не се случва, приемането на бюджет за 2023 г. завърши с неизпълнена приходна и разходна част. По отношение на конституционната реформа специалистите не са оптимисти.

Отпуснатото финансиране на общини нямат капацитет за изпълнение. Засега сме 0 от 5. Нека не се поставят нови цели, докато не се изпълнят тези“, съветва икономистът Михаил Кръстев.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук