Целта на фискалната политика на управлението трябва да бъде вкарване на бюджета в граници на икономика, която расте и може да си позволи свиване на бюджетния дефицит. Това заяви пред Нова телевизия главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

„Именно това е и едно от условията – свиване на бюджетния дефицит под 3 процента, за да влезем в еврозоната. Това е възможно, но трябват определени мерки. Можем допълнителните разходи за определени социални цели да финансираме със съкращаване на други разходи. Имаме една растяща икономика, имаме рекордно ниска безработица и няма никакво основание България да има над 4 процента дефицит”, подчерта той.   

По думите му намаляването на ДДС на хляба е мярка, която има много слаб ефект. „Тези 20 процента дори да влязат в джоба на потребителите – това ще означава около 2 лева по-нисък разход в семейния им бюджет. Те обаче предизвикват огромен дебат. Всеки трябва да си направи сметка дали тези 2 лева са им приоритет. И дали те не искат да имат по-добри работни места, повече инвестиции в техния град. Това не може да се гарантира от държавата, но трябва да е дългосрочната цел”.

„С актуализацията на бюджета се постигат няколко неща. Първо – може да се вдигне общото ниво на бюджетните разходи, тъй като в България, когато парламентът гласува закона за държавния бюджет за дадена година - слага лимит на общия размер на разговорите. С актуализацията съответно може да се разреши на правителството да похарчи повече пари. Второто нещо е, че с този пакет се променят други закони. И третото нещо е по-скоро политическа цел – казва се – ние едни пари ги местим от едно място на друго, но искаме санкция от парламента”, заяви той в отговор на въпрос какво може да се случи, ако актуализацията на бюджета не се реализира.

Според него някои от тези неща могат да се постигнат и без актуализация на бюджета. „Ако правителството и в момента успее да намери ресурс и резерви от разходи, които няма да бъдат извършени по други пера – и да ги пренасочи. Така стана с COVID добавката за пенсионерите. Това може да се случи и без да е ангажиран парламента. Тези пари могат да се местят от едно министерство в друго, това е в правомощията на изпълнителната власт”.

„Това правителство в началото даде заявка, че ще направи някаква реформа по отношение на ефективността на работата на определени публични системи. При създаването на коалицията и бюджета през януари – поискаха време, за да видят министрите какво може да се направи”, подчерта Богданов.

Той коментира и въпроса възможно ли е да бъдат вдигнати пенсиите, ако бюджетът не бъде подкрепен в цялост – каквато заявка дадоха партиите в парламента. „И в момента част от разходите за пенсии се финансират от други данъци, които са част от големия бюджет. Съответно, когато искате да похарчите повече за пенсии – и за болнични и за други социални разходи към НОИ – има нужда от повече ресурс. Затова ще трябва от големия бюджет да има трансфер. Но проблемът не е само в това. В този актуализационен пакет има много малки промени  тук и там в други закони – и подозирам, че точно там ще е дебатът, за коя от всичките  промени ще се събере мнозинство. Иначе няма как да стане математически. Няма как с едно гласуване да похарчите 1 милиард, но да не осигурите трансфер от къде ще дойдат парите”.