Българите сме спрели да купуваме дрехи по време на карантината. Но сме наблегнали на храната, алкохола и цигарите. Дори сме успели да спестим и пари. Според данните на националната статистика, всеки българин е похарчил средно по 462 лева преди пандемията и с 9 лева по-малко по време на карантината. През този период, обаче  като дял от общите разходи храната се увеличава до 32% от личния бюджет.

Причината - свили сме рязко разходите за облекло и развлечения, за които сме давали под 3 процента. За сметка на здравословната храна и месото, които през този период сме консумирали двойно повече.  

Кризата обаче не е накарала хората да посягат към спестяванията си, а дори напротив – банкерите отчитат ръст в парите, вложени в депозити.  Леко са се завишили и доходите.

Оказва се, че пандемията и последвалата я карантина успяха да изкарат наяве неподозирани заложби. Много българи разбраха, че стават за готвачи, други пък решиха, че сега е време за ремонти.

В резултат на това хранителните магазини отчетоха печалби, а хората пък намериха какво да правят, докато са под карантина. Освен, че отвориха готварските книги, хората са използвали стоенето вкъщи и за друго – да се научат да готвят здравословно.

Данните показват, че по време на карантината, домакинствата са свили потреблението на хляб, за сметка на месото, зеленчуците и полезните храни.

Семейната идилия обаче започва да се пропуква след седмиците, прекарани зад заключени врати, категорични са психолозите. В резултат - скуката и стресът започват да се борят с добре познатите на българите средства -  алкохол и цигари.

Така от националната статистика отчетоха - българинът е свил всички харчове, без тези за пушене и пиене. „Това са стратегиите, които ни помагат на ежедневно ниво да възстановим контрола, усещането, че имаме контрол над живота”, обясни психологът д-р Маргарита Бакрачева.

Докато сме прекарали време вкъщи пък, доста от нас са успели и да спестят пари. А банките отчитат ръст на парите за влагане в депозити с близо 40 процента за този период.

Финансистите пък са категорични, че явлението не е ново и поясниха, че същото се е случило и по време на финансовата криза през 2008 година. „Това е вредно явление. Не става въпрос за никакви хора, това е оборотния капитал на фирмите, който опросто се утаява в депозити, понеже няма приложение”, поясни Емил Хърсев.

По време на карантината загуби  натрупаха най-вече търговците на облекла и обувки, тъй като хората са спрели да ги купуват.