Докато международното внимание е насочено към Украйна и военните действия там, Шри Ланка ще бъде страната, посочвана от анализаторите като пример за това как по-малките световни икономики биват засегнати от конфликт, бушуващ на хиляди километри разстояние.

Месеци наред Шри Ланка се намира в спирала от икономически удари и привлича вниманието на международните институции.

Кризата с държавния дълг, изострена първо от щетите от пандемията от COVID-19 и след това от прекъсванията на снабдяванията с жизненоважни ресурси, провокирани от нахлуването на Русия в Украйна, доведе до недостиг на храна, гориво, газ за готвене, лекарства, пари в брой и други основни стоки.

Икономическият колапс на Шри Ланка е пример за това как по-бедните страни плащат цената на руското нахлуване в Украйна и провокираните от това международни санкции, които с всеки следващ месец, ще се чувстват все по-изострени в световен мащаб. Неспособна да плаща за основния внос и осакатена от вътрешния недостиг на гориво, храна и лекарства, Шри Ланка е изправена пред най-тежката си финансова криза от независимостта си през 1948 г.

Международни експерти предупреждават, че други затънали в дългове държави - от Лаос в Югоизточна Азия до Кения в Източна Африка - вървят към подобна съдба. Държавите с високи нива на дълг и ограничено политическо пространство в международен план, ще бъдат изправени пред допълнителни проблеми.

Шри Ланка трябва да бъде считана като “предупредителен знак”, каза управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на срещата на финансовите министри от Г-20 в средата на юли.

Блокирането на украинските пристанища доведе до трусове по света.

В проучване на ООН около 70% от домакинствата в Шри Ланка са намалили консумацията на храна, а инфлацията на цените на храните е около 57%. След като стотици хиляди протестиращи излязоха по улиците в столицата Коломбо в началото на юли и рискът от бурни безредици се засили, президентът на Шри Ланка Готабая Раджапакса и временният премиер Ранил Викремесингхе поотделно обявиха, че се оттеглят. Готабая обаче избяга от страната с военен самолет, без да подаде оставка. 

През май Шри Ланка просрочи дълга си за първи път в историята на независима нация. Временното правителство, ръководено от опитния политик-ветеран, Ранил Викремесингхе, се опитва да изведе страната от проблемите ѝ, включително като поиска помощ от регионалните сили Индия и Китай.

Политическото лидерство на страната заяви в отчаянието си, че може да поиска руски петрол, въпреки международните санкции, твърдейки, че именно западните наказания върху Руската федерация са основна причина за колапса. В момент като този, Викремесингхе няма как да прехвърли винага на друг, особено когато страната му е задлъжняла на Пекин. 

Вкоренена във фискалните дисбаланси, външния дълг и лошото управление на правителството, икономическата криза в Шри Ланка предшества налагането от Запада на санкции на Русия заради войната в Украйна. Но благодарение на спираловидното нарастване на международните цени на горивата и храните през последните месеци, Шри Ланка се плъзна от сериозна криза на платежния баланс до фалит, като националната икономика е напълно рухнала.

Очакван ефект от санкциите е ръстът на цените на основни стоки, тъй като ограниченията засягат парични потоци, плащания и като цяло огромна търговска и икономическа мрежа.

Русия, най-големият износител на петрол и газ в света преди войната, беше от решаващо значение за стабилността на международните енергийни пазари, докато нейният износ на торове остава жизненоважен за световното производство на храни, в което енергията представлява до 30% от разходите. Докато на запад обществата ще се изправят пред по-високи цени, то в по-бедните страни санкциите усложняват проблемите с националния дълг и заплашват поминъка и социалната стабилност. 

Най-голям ефект обаче имат не санкциите, а блокирането на украинските пристанища от страна на руския Черноморски флот. Ето защо светът наблюдаваше с надежда срещите между Турция, Украйна, Русия и ООН за постигане на споразумение за създаване на коридор за украински износ през Черно море.

Макар такова споразумение да беше постигнато, руските сили атакуваха само ден по-късно пристанището на Одеса, откъдето би трябвало да се извършва износа на продукти и зърно от Украйна. Песимизмът сред пазарите се върна толкова бързо, колкото си беше отишъл. 

За останалия свят Шри Ланка се превърна в показателна история за лошо управление. Разточителността на братята Раджапакса, заедно с погрешния план за превръщане на земеделската индустрия на нацията в единствено органично предприятие, се сблъскаха от фактори, които са извън контрола на страната.

Терористичният атентат на Великден през 2019 г., който уби близо 300 души и доведе до почти пълно спиране на потока от чуждестранни туристи, беше последван от пандемията от COVID-19; руската инвазия в Украйна, която прекъсна глобалните вериги на доставки и ускори инфлационната спирала, повлече икономиката на Шри Ланка в бездната. 

Именно тези непредвидени последици ускориха икономическия срив на Шри Ланка. Бързото изчерпване на валутните резерви остави гражданите без основни услуги и ресурси. Постоянните прекъсвания на електричеството и километричните опашки за гориво принудиха властите временно да затворят училища и офиси.

Китай има роля в колапса на Шри Ланка.

Дълговата криза в Шри Ланка за първи път привлече международното внимание през 2017 г., когато, неспособна да изплати китайските си заеми, държавата предаде стратегическия пристанищен комплекс в Хамбантота на Китай на лизинг за 99 години. Въпреки че попадна в капана на дълга, Шри Ланка продължи с други грандиозни китайски проекти, включително мащабен проект върху рекултивирана земя.

Семейството Раджапакса, което отдавна доминира в политическия пейзаж на Шри Ланка и играе важна роля за обръщането на страната към Китай, натрупа дългове в огромен мащаб, като се ангажира с набор от амбициозни инфраструктурни проекти, някои от които продължават да губят държавни пари. Още по-лошо, драстичните намаления на данъците през 2019 г. унищожиха около една трета от приходите на правителството.

Няма съмнение, че един от основните участници в бедствието на Шри Ланка, е Китай. Пекин е единственият най-голям кредитор на Шри Ланка, чиито заеми представляват около 10% от външния дълг на страната. Между 2000 г. и 2020 г. китайското правителство отпусна близо 12 милиарда долара заеми на Шри Ланка, предимно за големи инфраструктурни проекти.

Разбира се и други страни са кредитори като Индия и Япония, представляват значителна част от дълга на Шри Ланка и също са въвлечени в сложни преговори за по-нататъшно изплащане и помощ. Но ангажиментът на Китай към страната е по-забележим и проблематичен.

Ангажирането на Китай в Шри Ланка включва „активната политическа подкрепа“ на Пекин за управляващото семейство Раджапакса и неговите политики. През годините се затваряха очите за лошите решения на лидерството в Коломбо, а Китай отлагаше изплащането на дълговете. Проектите, в които китайски компании виждаха възможност за печалба, се превръщаха в бездънни ями, поглъщаши икономиката на местните структури в Шри Ланка.

Тези политически провали са в основата на икономическия колапс на Шри Ланка и докато не бъдат поправени чрез конституционни промени и по-демократична политическа култура, Шри Ланка едва ли ще избяга от сегашния си кошмар.

Според анализатори, наследството, което Пекин оставя в Коломбо, ще бъде белег за идните години. Може да се каже, че процесът, който наблюдаваме, е първият голям, неконтролиран колапс, при който Китай е доминиращ кредитор. 

И други държави могат да последват съдбата на Шри Ланка.

За Съединените щати и много от техните европейски партньори, обединени около Украйна, Шри Ланка е далеч от фокуса им. Но лидерите на други места са по-загрижени. Така например, президентът на Индонезия Джоко Уидодо проведе визита до Киев и Москва заради ситуацията в Шри Ланка. Той призова за прекратяване на военните действия и притисна руския президент Владимир Путин да смекчи условията, които блокират износа на зърно и торове от ключово значение.

Икономическият срив на Шри Ланка, който я принуди да търси руски петрол, пшеница и торове назаем, може да бъде екстремен пример за глобалните последици от войната в Украйна и геополитическото противоборство.  

Демонстрации от Латинска Америка до Африка заради шеметната спирала на цените на горивата и храните са предупреждение, че по-уязвимите страни могат да фалират и този момент да не е толкова далеч в бъдещето. Според международни наблюдатели, още до края на годината може да се види въздействието и в други страни.

Китайските заеми се очертават важен фактор и в други опустошени от дългове страни, които сега са изправени и пред недостиг на гориво и зърно заради войната в Украйна. Китай, например, представлява около 30% от външния дълг на Замбия, докато милиарди долари китайско финансиране за хидроенергийно съоръжение и железопътна инфраструктура влачат Лаос към изпадане в неплатежоспособност.

Шри Ланка, Ливан, Русия, Суринам и Замбия вече са в неплатежоспособност, а Беларус и поне още дузина държави са на ръба. Етиопия е един от районите, които в момента се наблюдават с особено безпокойство. Втората по население в Африка държава има редица проблеми. Адис Абеба планира да бъде една от първите страни, които ще получат облекчаване на дълга по програмата на Г-20.

Напредъкът обаче е възпрепятстван от продължаващата гражданска война в страната. Терористичните атаки през юли по границата със Сомалия пък доведоха до напрежение между двете държави, което може да се отрази в по-широкия регион. 

В Пакистан резервите в чуждестранна валута паднаха до 9,8 милиарда долара, което е достатъчно за пет седмици внос. Пакистанската рупия отслабна до рекордно ниски нива, а новото правителство трябва бързо да намали разходите сега, тъй като изразходва 40% от приходите си за лихвени плащания. Пакистан е от страните, които усещат натиска от войната в Украйна. 

Подобен натиск съществува и другаде. Съвместен доклад на международните хуманитарни групи Oxfam и Save the Children през май установи, че един човек умира от глад на всеки 48 секунди в опустошените от суша Кения, Етиопия и Сомалия. Конфликтът в Украйна доведе до скок на цените до рекордни нива и направи храната недостъпна за милиони хора в Източна Африка. Нигерия, Еквадор, Ел Салвадор са също в списъка с държави, които МВФ и международните оранизации ще следят отблизо с надеждата да не се стигне до развой като този в Шри Ланка.