„Парите, които идват от емигранти, са частни пари. Синът ми работи в Лондон, там има много ниски възможности за инвестиции. Лихвеният процент е близко до 0, докато тук е малко по-голям в депозитите. Синът ми трета година прави инвестиции у нас и не е изключение от правилото.

Тези, които берат портокали и маслини в Гърция, харчат парите си в България. Голяма част от парите им отиват за ремонти, почивки или за спестявания. Това е доста позитивно. Тези пари не влизат в изчисленията на бюджета”. Това заяви в ефира на „Здравей, България” икономистът Владимир Каролев по повод данните, че българските емигранти са изпратили рекордна сума у нас – малко над 1 100 000 000 евро.

„Криза в Европа няма, нито рецесия. Има намаляване на икономическата активност в някои държави. Не случайно в България се планира икономически ръст над 2,5%, а за догодина е над 3,3%.  Източноевропейците, които работят в Европейския съюз, са почти последните, които са уволнявани, защото те са по-мотивирани.

Научно доказано е, че когато човек е с по-ниски спестявани доходи, той е по-мотивиран. На мои познати, които работят в туризма в Гърция, работодателите им дават бонус и предплащане за следващия сезон, за да си гарантират работна ръка.

Там не можем да търсим рискове в бюджета”, каза той.

„Според мен не е нещо, което да не се е случвало в света. Ирландия само преди 30 години е била втората най-бедна държава в ЕС и основните й приходи са били от ирландци, които работят в чужбина. За 30 години това се промени.  Винаги съм казвал, че хората, които работят в чужбина, работят по-усилено,отколкото в България.

Освен това изкарват по-високи доходи. Значима част от тях се връщат, след като поработят определено време навън, с нова работна етика, с нови умения. Това според мен е положително за страната. Негативното е, че тези хора са откъснати от страната, от родината си”, смята Каролев.

„Картината ще се промени за тези,които разчитат на тези пари. За държавния бюджет това не оказва влияние. Тази сума е приблизителна, защото всеки може да внесе до 10 000 евро, без да ги декларира на границата. Според мен са доста повече. Това може да бъде оценено, ако се направи едно проучване”, обясни икономистът.

„Когато се увеличават заплатите в държавния сектор, в частния сектор има натиск и те да ги увеличат, но това винаги се случва. Ако погледнете цифрите от 2000 до 2018 година само в две години в държавния сектор има по-високо увеличение на заплатите, отколкото в частния сектор.

 Всяка година в частния сектор заплатите растат с по-висок процент. Наскоро излязоха данните за първите 9 месеца на тази година. Има близо 11% ръст на заплатите през първите 9 месеца на тази година, в сравнение с тези месеци на предишната”, разкри Каролев.

„Много добре министърът каза какъв е бюджетът – реалистичен, балансиран и разумен. За мен най-важната дума е балансиран. Важно е да харчим толкова, колкото изкарваме, както като хора, така и като държава.

Давам пример с физическо лице – не може цял живот да живее на заем, защото децата му ще плащат. Догодина е първият бюджет на България, който е планиран с нулев дефицит. Второто положително нещо е, че бюджетът за догодина е първият, в който няма увеличение на данъците. ГЕРБ се хвалят, че не са качвали данък общ доход и кооперативен данък.

Това е вярно, но те години наред качват нещо, което хората по-трудно виждат, освен ако не са грамотни икономисти. Когато качваш социалната осигуровка, това е данък върху труда. Когато качваш максимално осигурителния доход, това също е данък”, заяви още той.

Според Каролев друго положително в бюджета за догодина е, че има фокус върху здравеопазването и върху образованието. Според него негативното в това е увеличението „на калпак”.