Между 2014 - 2019 г. се забелязва бърз ръст на китайското икономическо присъствие в ЦИЕ. През последното десетилетие Китай е обявил проекти на стойност около 50 милиарда долара. От тях, проектите, които са осъществени или са в процес, са за около 10 милиарда.

Две трети от тях са насочени в изграждането на магистрали, жп връзки и др. Други 15-20% са в областта на въглищната електроенергия.

Това заяви Мартин Владимиров, старши анализатор "Център за изследване на демокрацията" в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"В много държави Китай разчита на дългосрочни междуправителствени споразумения, които не са особено прозрачни.

Целите на тези договори и условията в тях са неясни. Обикновено става въпрос за големи заеми от китайски банки за развитие, които са с добри финансови условия, но включват редица задължения от страна на страните, а именно да използват китайски фирми за строителство, китайска работна ръка и оборудване", казва Владимиров.

По думите му това често води до проблеми, задълбочаване на корупцията. Този проблем е по-силен на Западните Балкани, отколкото в страните от ЕС.

Кои държави получават най-много средства?

По думите на Владимиров в момента най-много инвестиции са концентрирани в Западните Балкани.

"Сърбия, Босна и Херцеговина са сред най-уязвимите страни, но се наблюдават китайски инвестиции във всички държави от ЦИЕ.

Директните инвестиции, които се изчисляват от националните централни банки са около два милиарда долара - там са водещи Чехия, Гърция и Сърбия, но мащабните проекти са все още в Западните Балкани", заяви експертът.

Според експерта китайските инвестиции са по-малко в ЕС, като изключение е само Гърция. "Това е страната-мост за китайски инвестиции в региона - покупката на пристанището Пирея край Атина е първата стъпка на навлизането на китайски икономически интереси в региона", каза той.

"В България големият интерес беше към проекта Белене, но китайската компания, която участваше в предварителното проучване не подаде по-обвързваща оферта. Едва ли ще имаме такъв голям проект, възложен на китайска фирма", каза експертът.

По думите му Китай продължава да е фактор в сектора на телекомуникациите. Компания Huawei е един от най-големите доставчици на телекомуникационно оборудване в региона, включително в България.

"Повечето телекомуникационни компании в България вероятно използват Huawei и това създава рискове за националната сигурност.

Както в ЕС, така и в САЩ има доста подозрения, че оборудването на компанията може да се използва и за незаконно наблюдение, подслушване и т.н.", каза той.

Според Владимиров инвестициите в България може да нарастват в областта на възобновяемите технологии. "Китайски фирми имат интерес в изграждането на фотоволтаични паркове, каквито има вече изградени у нас", заяви той.

Какво иска да спечели Китай от тези инвестиции?

По думите на експерта Китай търси начин да навлезе по-трайно на европейските пазари и гледа на ЦИЕ като на лесна задна врата към по-големите западноевропески пазари.

"Налагането на китайски компании в този регион ще даде достъп до обществени поръчки или големи проекти в Западна Европа след това.

Китай вижда възможност да си сътрудничи по-добре с националните правителства от ЦИЕ, защото вижда, че намаляването на независимостта на демократичните институции им позволява директно да сключват споразумения с правителствата без да се съобразяват с политиката на ЕС, т.е се възползва от разделението между Западна и Източна Европа през последното десетилетие", заяви той.

Европа мисли все по-активно как да противодейства на разширението на китайското влияние, като налага механизми за мониторинг и за отсяване на китайски инвестиции, преди те да се осъществят. Но на национално ниво има други политики спрямо Китай.