Обявеният от правителството проект за Бюджет 2026 г. предизвика остра критика часове след представянето му от финансовия министър Гълъб Донев. Опозицията и икономистите алармират за дефицит от 5.7% от БВП и планиран дълг от 50.5 млрд. евро до 2028 г., което рискува да задейства процедура на Европейската комисия за прекомерен дефицит.
Скептицизмът обедини парламентарната опозиция и водещите финансови анализатори около тезата, че план-сметката е проинфлационна, лишена от реформи и поставя страната в опасна дългова спирала.
Основната критика е насочена срещу заложения дефицит от 5.7% от БВП, който надхвърля маастрихтските критерии за еврозоната и рискува да задейства процедура на Европейската комисия за прекомерен дефицит.
Правителството на Румен Радев планира да емитира рекорден нов дълг от 10.1 млрд. евро през 2026 г. или приблизително колкото и в двата проектобюджета за тази година на бившия финансов министър Теменужка Петкова, свалили кабинета на Росен Желязков през декември миналата година.
Според тригодишната прогноза на Министерството на финансите се предвижда тази година държавният дълг да достигне 37.7 млрд. евро и да нахдвърли 30% от брутния вътрешен продукт, а до 2028 г. да нарасне до 50.5 млрд. евро, или 35.2% от брутния вътрешен продукт.
За сравнение, в проектобюджетите на кабинета Желязков дългът към края на 2028 г. не се предвиждаше да премине границата от 50 млрд. евро.
Освен поемането на нов дълг държавата ще гарантира и заеми на държавни компании и по различни програми, като лимитът за това е до 2.02 млрд. евро.
Политическият фронт: „Тотална липса на реформи“ и дългов капан
Парламентарните сили извън управлението реагираха остро, като най-често използваната историческа препратка бе икономическата криза от средата на 90-те години: ГЕРБ: Тома Биков определи свръхдефицита като „знак за тотална липса на реформи, каквито мнозинството на „Прогресивна България“ е задължено да направи".
Той предупреди, че ако рамката бъде приета в този си вид, прогресът на страната ще бъде сходен с този от управлението на Жан Виденов.
Бюджет на политическо лицемерие. Така бившият финансов министър и настоящ депутат от ПГ на ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова определи проектобюджета за 2026 година на кабинета "Радев".
"Ако погледнете параметрите на Бюджет 2026 на "Прогресивна България", ще видите, че приходите са почти същите, като тези, заложени в проекта на бюджета за 2026 година на кабинета "Желязков". Ако погледнете разходите, обаче, ще видите, че те са с 2 млрд. 749 млн. евро спрямо проекта на Желязков. Ще видите, че и дефицитът е доста по-различен. Проектът, който ние бяхме предложили, беше с дефицит до 3% от БВП на страната, а това, което кабинетът "Радев" предлага е дефицит от 5.7% от БВП. Дългът също е доста по-различен", посочи Петкова.
Петкова припомни, че в качеството си на държавен глава Румен Радев обясняваше как с бюджета на кабинета "Желязков" се ограбват българските граждани и се убива бизнесът. Тя обърна внимание, че сега правителството предлага увеличаване на осигурителната тежест, повишаване на цената на винетките и др. и попита сега премиерът Радев ще се извини ли.
„Възраждане“: Лидерът Костадин Костадинов определи план-сметката като „пълна катастрофа“ и алармира за заробваща дългова спирала. По думите му планираното нарастване на дълга до 55 млрд. евро през 2028 г. (35% от БВП) е „убийствено за България“, предвид разкритието, че във фискалния резерв в края на годината ще останат едва 2.6 млрд. лв.
Експертният консенсус: Риск от инфлация и изкуствено помпане на дефицита
Водещите икономисти в страната споделят притесненията на политиците, но поставят акцент върху дългосрочните структурни дефекти на проекта:
Ускоряване на инфлацията:
Според икономиста Георги Райков високият дефицит директно ще подхрани потребителските цени.
Информацията за прогнозирана вътрешна инфлация от 8% в следващите месеци все още няма официално потвърждение отинституция.
Пренебрегване на приходната част:
Според икономиста Георги Райков държавата залага на засилен ценови контрол и намеса в бизнеса, вместо да стимулира добре работещите сектори, които реално генерират приходи.
Липса на пазарна гъвкавост:
Работодателските организации отбелязват, че макар бюджетът да стъпва на по-реалистична основа в сравнение с предходни разчети, липсата на реформи в администрацията ще натовари бизнеса и ще забави икономическия растеж.
Позицията на управляващите: „Няма да режем доходи“
В отговор на критиките от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“ контрираха, че няма да се поддадат на „безпринципни призиви за незабавно свиване на дефицита до 2%“.
Според техния говорител Петър Витанов тежестта на консолидацията няма да бъде прехвърлена върху гражданите чрез орязване на заплати или замразяване на минималното възнаграждение, а ще се търси чрез затваряне на течове в системата, ограничаване на сивия сектор и свиване на раздутите административни структури.
