Казаното преди дни от екс-шефа на БНБ Димитър Радев пред парламентарната комисия „Магнитски“ за пореден път стресира банките в страната, или както се казва „допълнително наля масло в огъня“. И това никак не е случайно, пише "Труд".

Манипулацията, че банките трябва да преустановят работата си със санкционираните по „Магнитски“ лица, както и с тези, включени в българските „черни списъци“, се завъртя още в първите дни след налагането на санкциите. Дори служебният премиер Янев, веднага след скандалното решение на Министерски съвет от 4 юни 2021г. за създаване на работната група по „черните списъци“, препоръча публично на банките да не обслужват санкционираните.

Последваха не по-малко скандалните указания на БНБ, с които Централната банка задължи банките в страната да прилагат правилата на Закона за мерките срещу изпирането на пари и по отношение на санкционираните, включително и за включените без каквото и да е законово основание в българските „черни списъци“.

Въпреки явно неработещия механизъм за уведомяване на ДАНС и НАП за всеки извършен от санкционирано лице банков превод, включително и за плащане на комунални услуги и режийни разходи, подтекстът на указанията бе категорично ясен - банките да преустановят обслужването на тези лица. Изцяло в синхрон с изказването на служебния премиер. 

Защо авторите на „черните списъци“ преследват като резултат изваждането на санкционираните лица от сферата на банковото обслужване, въпреки, че действията им по съставянето и публикуването на „черните списъци“ представлява груб административен произвол?

Отговорът е лесен. Защото именно така ще причинят „гражданска смърт“ на лицата, тъй като същите няма да могат да заплатят нито една сделка или услуга, включително комуналните си задължения (ток, вода, телефон и т.н.), няма да могат да платят данъците си, да използват кредитни и дебитни карти, Въобще няма да могат да разполагат със собствените си пари по своите банкови сметки.

В съвременния свят без банково обслужване човек не може да съществува. И точно това се получава на практика. Банките масово отказват обслужване на санкционираните лица, включително и на лицата от българските „черни списъци“. Нищо, че нямат никакво правно основание за това. Нищо, че понятието „гражданска смърт“ е недопустимо според българското право.

Със скандалното решение на Министерския съвет от 4 юни 2021г. се разпорежда на институциите, ведомствата и държавните дружества да прекратят отношенията си, както със санкционираните по „Магнитски“, така и с допълнителните лица от „черните списъци“. С решението обаче не може да се разпореди на частните банки в страната да не работят със санкционираните лица, твърде тенденциозно ще е.

И за да се избегне грубото вмешателство в частната сфера, авторите на „черните списъци“ избират друг подход. Чрез БНБ, като регулаторен орган на банковата дейност в страната, се изпращат до банките стряскащи указания с недвусмисления подтекст банките да преустановят обслужването на санкционираните лица.

А чрез управителя на БНБ Димитър Радев (въпреки, че е с изтекъл мандат същият все още изпълнява тази функция) започва публичното манипулативно говорене по същата тема. 

Преди дни Радев заяви публично пред парламентарната комисия, създадена във връзка със санкциите по „Магнитски“, че ако „българска банка не прилага санкциите, може да бъде припозната и включена в санкционния режим“ и това щяло да бъде унищожително за такава банка, с отрицателен ефект за цялата банкова система.

Радев даде пример с една банка от Латвия, която не е спазвала американските санкции срещу Северна Корея и която в рамките на десет дни била обявена в несъстоятелност. Чудовищна манипулация в действие. Не е проблемът само в това, че управителят на БНБ говори лъжи и манипулира общественото мнение.

Има вероятно своята причина да го прави. Проблемът е, че банковият сектор е силно чувствителен към подобни безотговорни изказвания, а още повече от устата на екс-гуверньора.

И резултатът от манипулацията е налице. Управляващите банките изпадат в откровена истерия, че могат да бъдат „санкционирани“ дори ако обслужат сметката за ток на санкционирано лице.

И не знаят, да питат ли ДАНС може ли санкциониран да си плати тока или водата, да чакат ли някакъв отговор от специалните служби, които от своя страна едва ли ще искат да се занимават с подобни глупости. И тогава за по-лесно банките направо прекратяват обслужването на лицата.

Чиста работа. Няма държава в Европа, в която да е създаден подобен абсурд и същият да се третира от властимащите за „превантивна“ мярка и за нещо напълно нормално.

А обхватът на санкциите по американския закон „Магнитски“ е напълно ясен – забраняват се всякакви транзакции от американски физически или юридически лица на територията на САЩ (включително и транзитни такива) с имущество на санкционираните лица, както и се забраняват всякакво получаване или даване, или плащане от или към санкционирано лице на територията на САЩ.

Тази санкция не се отнася до американски граждани, а до чужденци и се разпростира до там, където се простира юрисдикцията на САЩ, като има за цел да блокира икономическата дейност на санкционираните лица, която същите извършват на територията на САЩ.

Санкцията (а и законът „Магнитски“) не коментира изобщо блокиране на плащането на режийните и комунални задължения на лицата в собствените им държави, плащанията на дължимите от тях данъци или осигуровки към местните данъчни органи и т.н.

Демократична Европа също е решила категорично казуса с прилагането на „Магнитски“ чрез т.н. „блокиращ“ Регламент, приет през 1996г., с който се отхвърля всякаква екстериториалност на законодателство на трета за Съюза страна, както и на последиците от прилагането на такова законодателство. Или казано просто, Европа не прилага американските санкции на своя територия и по отношение на свои граждани.

Но пък България ги прилага и ги разширява. Тогава ние, българите, европейци ли сме според авторите на „черните списъци“ и за нас европейската правна защита (и въобще правна рамка) важи ли или не.

И докато донякъде е разбираемо банките да имат притеснения относно обслужването на санкционираните по „Магнитски“, най-малкото поради непознаването на американския закон и европейското му приложение, то за включените в българските „черни списъци“ въз основа на обжалваното пред съда като незаконосъобразно решение на Министерски съвет от 4 юни, прекратяването на банковите услуги е напълно лишено от правен смисъл.

В една правова европейска държава потърпевшите от едностранното прекратяване на договор за услуги (каквато е и банковата) единствено поради включването им в американски санкционни списъци могат да сезират съда и да искат възстановяване на неправомерно прекратената услуга. И с пълно основание съдът ще се произнесе в тяхна полза, позовавайки се на „блокиращия“ европейски Регламент.

Такива примери има достатъчно в германската съдебна практика. Но България не е правова държава, в България и съд няма и независими съдии също. Защото кой друг, ако не съдът, е призван да възстанови справедливостта.  
   
Примерът на Димитър Радев с обявената в несъстоятелност банка в Латвия е черешката на тортата на извършената от него манипулация. Защото случаят с латвийската банка е много различен и е напълно неуместно да бъде даван за пример.

Основното обвинение към тази банка бе, че е откривала сметки на корейци и други чужденци (а не на латвийски или други европейски граждани), които са били санкционирани по американски закони и е извършвала техни транзакции в чужбина, които са обявени впоследствие за пране на пари. А мениджмънтът на банката е бил обвинен в корупция.

Друг е въпросът, че нищо от това не е било доказано, но и до тук примерът е кореспондира с казуса у нас. Защото у нас става въпрос за български граждани, а банковите плащания за данъци, за погасяване на комунални и режийни задължения не могат по никакъв начин да бъдат обявени за пране на пари. И това са вътрешни за страната плащания, към НАП, ЧЕЗ, „Софийска вода“ или някоя кабелна телевизия.

Плащания за покупка на лекарства или за получаване на трудово възнаграждение (каквито примери също има).

Да не говорим, че според Закона за платежните системи и платежните услуги всеки потребител (европейски гражданин) трябва да разполагат поне с една работеща сметка в българска банка – т.е. и българският закон не допуска пълното изключване от банковата система, каквото наблюдаваме в момента по отношение на санкционираните български граждани.

И това е така и е напълно оправдано, тъй като противното би означавало нечовешко отношение и обричане на „гражданска смърт“.

И още веднъж Димитър Радев лъже, като твърди, че не се целяло „гражданската смърт“ на санкционираните, а просто БНБ действала превантивно и в интерес на банковата система. А кой ще действа в интерес на оставените без банкови услуги лица – никой, че е по-лесно. Нали именно защитата на правата на отделния индивид характеризират една държава като правова и демократична. Другото е мракобесие.   

Но както се казва – кучетата си лаят, керванът си върви. И чудовищната манипулация си върви и нищо не може да я спре, защото здравомислещи хора в държавата явно няма.

И няма как да има след като всички, от служебния премиер, през министъра на финансите и директора на НАП, до екс-шефа на БНБ Димитър Радев играят в един отбор, този на задкулисието, което се ръководи от кръга „Капитал“ и олигарха Иво Прокопиев. А целта на Прокопиев е повече от ясна.

Да се саморазправи със своите икономически и политически врагове, какъвто за Прокопиев несъмнено от години е Делян Пеевски и всички „свързани“ с него лица („свързани“ според критериите на самия Прокопиев, защото законови такива няма). И за тази саморазправа Прокопиев използва целия контролиран от него публичен арсенал от нерегламентирани връзки и задкулисно приятелство, част от което несъмнено се явява и екс-шефа на БНБ, чието манипулативно говорене явно върши добра работа.