Изслушването днес на управителя на БНБ Димитър Радев и служебният правосъден министър Янаки Стоилов пред парламентарната комисия „Магнитски“, вместо да внесе яснота относно въпроса защо българските власти си позволяват да нарушават европейското законодателство, се превърна в откровен фарс, пише "Труд".

Припомняме, че Европейската комисия вече посочи в писмено становище, че „черните списъци“ на финансовия министър Василев са в противоречие както с общностното право, така и с практиката на Европейския съд и изрази сериозно безпокойство защо българското правителство си е позволило да прилага на територията на Европейския съюз санкции от трети държави, каквато е САЩ.

Реакция от страна на България не само не е последвала до момента, а се оказа, че писмото от ЕК е укривано близо месец, през което време и Асен Василев и премиерът Стефан Янев се правеха, че проблем няма.

Очевидно в опит да оправдаят беззаконието на правителството, както и да замажат големия скандал, който предстои и който застрашава с наказателна процедура страната ни заради административния произвол, обрекъл на гражданска смърт десетки физически лица без съд и присъда (и без дори да са санкционирани от САЩ), Стоилов и Радев използваха парламента и пробваха да финтират комисията с общи приказки. И което е по-лошо, с откровени заблуди, които не подхождат нито на гуверньор на централна банка, нито на професор по право.

Според Янаки Стоилов Решение № 441 на Министерския съвет (по което е изготвен „черния списък“) било влязло в сила. Това е абсолютно невярно, защото същото е обжалвано към момента от 54 лица и дружества, а Върховният административен съд ясно се произнесе, че с подаването на жалбата се стига до така наречения „суспензивен ефект“ – тоест то вече не се прилага, докато съдът не излезе с окончателно решение.

Преведено на разбираем език, това означава, че от правна гледна точка лицата вече не фигурират в този санкционен български списък и всякакви ограничения на правата им оттук-нататък са абсолютно незаконни. Вместо обаче на базата на това становище на съда, както Министерския съвет, така и БНБ да укажат на търговските банки, че нямат право да спират плащанията на хората и фирмите от „черния списък“, очевидно властимащите се правят на ударени. По-лошо, говорят неистини в парламента, които и студент по право от курса на Стоилов не би си позволил.
 
Димитър Радев не остана по-далеч и увери, че към днешна дата нямало блокирани банкови сметки, карти и разплащания, както и данни за „гражданска смърт“ на лица от списъка.

Също абсолютно невярно, защото в резултат на указанията на БНБ от 11 юни тази година търговските банки не само закриха банковите сметки на физическите лица от списъка, но и де факто блокираха всички авоари на фирмите – без становище от ДАНС, без запор от съд и без никаква санкция от компетентен държавен орган.

Тоест фирмите разполагат юридически с пари по сметките си, но практически не могат дори един лев да наредят в полза на ЧЕЗ или на Софийска вода. Да няма информация за това управителя на БНБ, е несериозно, при положение, че всички банки са под надзора му, както е и несериозно да се  игнорира обстоятелството, че указанието на БНБ е довело до това практическо положение.

По-важното е обаче, че както Радев, така и Стоилов спестиха отговор и на основния въпрос, поставен им от Йордан Цонев от ДПС – защо правителството и БНБ не са се съобразили с европейската регулация и са създали положение, при което правото на Европейския съюз е нарушено.

Йезуитският отговор, че нямало административен акт на БНБ с който се налагали ограничителни мерки, не само е неверен, но и показва нагледно продължаващото репресивно отношение на властта към европейски граждани и дружества, чиято единствена „вина“ е, че фигурират в някакъв списък на трета държава (повечето от тях въобще не са включени в санкциите на САЩ по „Магнитски“, а са нарочени за „свързани“ единствено по усмотрението на работната група по Решение № 441).

Но целият днешен фарс в парламента има и своята тъжна страна – за тези 121 физически и юридически лица, набутани в „черния списък“, стана кристално ясно, че държавата им е мащеха. Остава им надеждата някой в Европа да проумее (и очевидно вече проумява, предвид писмото на Европейската комисия) какво са свършили от служебното правителство и от БНБ и гражданската им смърт да се превърне в получаване на справедливост.

Дори и с цената на осъждане на държавата ни в Страсбург, което ще е най-справедливото понасяне на отговорност от България от много години насам.