За този 3-годишен срок титулярът ще вложи минимум 6,4 млн. лв. в търсещо-проучвателни дейности. През 2009 г. в Треклянско са правени проучвания за залежи от злато. Тогава не бяха обявени никакви резултати.
Специалисти по подземни полезни изкопаеми коментират, че злато в Треклянско е добивано още в римско време, дори още са запазени останки от открит рудник при село Горно Уйно и следи от водните съоръжения - бара, прокарани за промиването на благородния метал. Залежите от злато в Треклянско са огромни - може би най-големите в Европа, но те са на голяма дълбочина, казват геолози. Покойният журналист Петър Селнички от Кюстендил дори беше описал в спомените си къде трябва да се копае, за да се откриват златните залежи. Злато има и по поречието на река Струма - към 4 тона разсипно злато със съдържание 0,17 грама в кубичен метър баластра и речен материал, коментират геолози.
Още преди издаване на разрешителното еколози и активисти от Кюстендил се обявиха против срещу проучванията и евентуалния златодобив в Треклянско.
Наскоро инициативна група се събра в Килийното училище в Кюстендил, за да реши как да противодейства. На първото събиране били десетина души.
"Има по-вреден и по-малко вреден начин на добив на полезни изкопаеми", заяви пред БНР инж. Димитър Куманов, сдружение „Балканка“. Няма шанс да не се отровят водите в региона, категоричен е той. Той прогнозира, че дори и да се стигне до референдум и местното население да отхвърли проекта, Министерският съвет може да реши да сключи концесионен договор въпреки референдума.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
