Ако няма редовно правителство, ако няма политическа воля за обрат в бюджетната политика на страната, катастрофата е на хоризонта. България няма нужда от безименен бюджет. Това коментира пред БГНЕС бившият вицепремиер и министър Николай Василев. 

Ето какво обяснява той:

Предложеният от служебното правителство на Гълъб Донев проект на Бюджет за 2023 г. в никакъв случай не е най-добрият. Не може бюджет с дефицит над 6% в година, в която няма никакви съществени кризи извън политическата, да бъде добър.

През последните две години многократно съм изразявал тезата, че в момента в България извън политическата безпътица няма други видове кризи – конкретно следните: 1. Няма война. 2. Няма природно бедствие, макар че другаде на Балканите има. 3. Няма рецесия, има растеж. 4. Няма мигрантска вълна от югоизток, а може да има. 5. Няма пандемия, а може да има. 6. Няма нашествие на извънземни, засега.

Тези шест кризи не съществуват, но могат да ни се случат. Най-лошото е, че това може да стане, едновременно. дори през тази година. В години, в които няма такива проблеми, водим най-безотговорната, популистка и хаотична бюджетна политика, която съперничи в целия преход единствено с тази по време на мандата на Жан Виденов (1995-1997 г.).

Само при него е имало такъв дефицит и краят е широко известен. Не може в година, когато всички доходи са на исторически максимум, безработицата е ниска и няма гореспоменатите кризи, да смятаме, че е нормално всяка година дефицитът да е с няколко милиарда по-голям от предишния. Това е лавина, която трябва да спре. Тя може да бъде прекратена само с различен вид управление, с политическа воля и с поемане на отговорност в името на бъдещето на българската нация.

Кога трябваше да бъде приет бюджетът?

Добре е, че служебното правителство не предложи бюджет в предизборна ситуация през есента. Ако беше го внесло, нямаше да има значение какъв е той. В парламента щеше да се случи това, което многократно се повтори през последните две години. Всяка една от партиите нямаше да мисли за утрешния ден и за интереса на България, а да си прави няколкоседмични фалшиви сметки за бъдещи избори.

Щеше за пореден път да стане като на селска сватба. Вероятно дефицитът щеше да нарасне с още 10 млрд., което беше казано и от президента.

Не очаквам в никакъв случай този бюджет да бъде гласуван и дори разгледан. От известна гледна точка е положително, че служебното правителство изготви бюджет с такива шокиращи цифри, за да послужи той като бомба за събуждане на политическата класа. България се е запътила към бюджетната катастрофа.

Ако няма редовно правителство, ако няма политическа воля за обрат във фискалната политика на страната, провалът е неизбежен.

Някои политици вече казаха, че без редовно правителство няма да гласуват никакъв бюджет. Досега съм чул това от ГЕРБ и „Има такъв народ“. Подкрепям такава позиция. Ако няма правителство, което да носи отговорност и да сърба попарата от своите действия, няма смисъл от безименен бюджет.

Параметрите на бюджета

Всичко ме притеснява в този бюджет.

На първо място бюджетният дефицит. За последните 25 години, още преди да вляза в политиката, последователно съм бил привърженик на балансираните бюджети, както и на бюджетните излишъци в добри години. След 1997 г. по моите критерии лоши години са само 2009 г. заради световна криза и 2014 г. с изненадващия фалит на една банка. В нито една от другите години не смятам, че имаше нужда да има дефицит, камо ли голям. Всъщност такава разумна, консервативна и по тази причина толкова успешна бюджетна политика държавата води от 1997 до 2008 г., както и през някои от следващите години чак до 2019 г.

Това би било правилно и днес. Бюджетен дефицит от над 6% в година, в която няма гореспоменатите кризи, означава, че в съответната държава има политически хаос, бюджетен волунтаризъм. Приличаме на луд шофьор, който се е засилил по нанадолнището и натиска газта до дупка. В последната ми книга „Next.bg“ заглавието на главата, в която се описват тези действия е „Луди пилоти и луди пътници в самолета“.

На второ място съм притеснен от нивото на държавните разходи. Към този момент все още не е ясно колко процента са те от бъдещия БВП, но при всички случаи става дума за най-високото ниво на разходите през целия български преход. Дори правителството на Виденов средно за мандата си харчеше около 35% от БВП.

Кабинетът на Сергей Станишев започна с 39% и завърши с 36%, когато имаше добри години за икономиката. Нарочно давам пример с тези две леви правителства. Днес е доста над 40%, което е ненужна и глупава политика.

На трето място не подкрепям никакви идеи за повишаване на преките данъци, както и въвеждането на извънреден данък върху печалбите. Обикновено в политиката еднократните глупости стават постоянни. Пример са ставките на ДДС от последните три години.

Данъците в България са наред и ние можем да се гордеем с данъчната ни политика от последните две десетилетия. През последните години много пъти съм предлагал при една по-спокойна ситуация да се намалят данък печалба и данък общ доход от 10% на 9%. При косвените данъци трябва да се премахнат всички намалени ставки за ДДС, всичко да бъде една единна ставка. С едно-единствено изключение за международния туризъм, където тя може да спадне до 5%.

„Кучето е заровено“ в областта на разходите. Не мога да си спомня кое правителство през кое десетилетие направи някакви реформи в бюджетната сфера. Нито един кабинет – служебен или редовен – за последните години изобщо не мисли в тази посока.

Дори сега ще видим как някои политически сили ще се упражняват през следващите дни как да се правят още разходи върху дефицита от 6,4%. Повече ще са предложенията за нови разходи, отколкото за тяхното съкращаване. Това доказва още веднъж моята теза за „луди пилоти и луди пътници в самолета“.

Оставам на мнение, че както през последните три години 2020, 2021 и 2022 г. България можеше да има балансиран бюджет, така смятам, че това важи и за следващите години.

Еврозоната

Водената от нас през последните 2 години фискална политика ни отдалечава от Еврозоната. Ако сега сами се откажем поради некадърност, България ще се свлече с няколко степени по-надолу в своя международен престиж. И досега страната ни е приемана за някаква периферия с единия крак извън Европейския съюз и извън западния свят.

С подобно поведение трябва да забравим паралелно и за Шенген и ще се превърнем в буферна зона във всякакво отношение през този век. Бих умрял от срам от подобно развитие. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук