Първите официални данни за инфлацията след присъединяването на България към еврозоната не носят изненади. Това заяви изпълнителеният директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) Александър Нуцов пред bTV.
По думите му отчетените 0,6% месечна и 3,5% годишна инфлация са част от по-дълъг процес, който не започва с еврото.
"Изненада по-скоро няма. Това е процес, който тече вече от няколко години – покачване на инфлацията поради много фактори", коментира Нуцов.
Инфлацията – сбор от стари решения
Според него ръстът на цените е резултат от комбинация от фактори:
- държавна разходна политика
- повишаване на заплатите
- глобални вериги на доставки
- динамика на потреблението
"Скрита инфлация"
На въпрос дали има "скрита инфлация" заради евентуално закръгляне на цените след въвеждането на еврото, Нуцов бе категоричен:
"От гледна точка на почтения бизнес няма такава. Разбира се, регулаторите трябва да следят за опитите нерегламентирано инфлацията да се покачва."
Заплати нагоре = цени нагоре?
Един от акцентите в изказването му е връзката между публичните разходи и инфлацията.
"Бюджетната политика е насочена към покачване на заплати в публичния сектор. Това поражда и риск за заплатите в частния сектор. Потреблението се развива и това води до инфлация."
Нуцов не остави съмнение за взаимовръзката:
"Да, разбира се, че напомпва. Двете неща са обвързани."
С други думи – повече доходи в системата означават по-силен натиск върху цените, ако производителността не расте със същото темпо.
София дърпа, регионите изостават
Бизнесът вижда и друг структурен проблем – регионалното неравенство.
"Основната част от инвестициите с висока добавена стойност все още са в София", подчерта още Нуцов. И добави, че според него решението е привличане на стратегически инвеститори в по-слабо развитите региони, които да създават работни места с висока добавена стойност и да намалят икономическата ножица.
Данъци нагоре? Риск от обществен взрив
Темата за бюджета остава чувствителна. Нуцов предупреди, че увеличаването на данъци и осигуровки може да доведе до сериозно недоволство.
"Вдигането на данъци и осигуровки за бизнеса и за работещите хора, които са на светло, би възпламенило хората, когато го няма разговорът за реформи."
Според него бюджетът не е просто таблица с числа, а инструмент за политика.
"През бюджета едно правителство прави политика – по какви тротоари ходим, по какви пътища караме, в какви болници водим близките си."
Изводът: Еврото не е универсалният виновник
Посланието от бизнеса е ясно – инфлацията не започва и не свършва с валутата. Ако има напрежение в цените, то е функция на структурни решения, бюджетна политика и потребление – не просто на смяната на лева с евро.
Източник: https://btvnovinite.bg/bulgaria/aleksandar-nucov-njama-iznenada-v-parvite-danni-za-inflacijata-sled-evroto-rastat-na-zaplatite-ja-uvelichava.html?campaignsrc=clipboard
